Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1266 от 26.05.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 7080/2025
Вид
Решение № 1266
Подписан
26.05.2026
В сила
15.05.2026
Състав
ИВАН ГЕОРГИЕВ ДЕЧЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1266 гр. Бургас, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СТОЙКА Т. КАСЪРОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №

20252120107080 по описа за 2025 година

Предявен е иск от Ж. Д. С., ЕГН ********** от *** против Балканспед ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. С. С. за осъждане на ответника да му заплати суми за командировъчни пари и суми за разходи в полза на службата, направени с лични средства.

В исковата молба се твърди, че ищецът е работел на трудов договор в ответното дружество, сключен на 28.02.2025г., като шофьор на товарен автомобил за международни превози. По разпореждане на работодателя, ищецът заминал на 03.03.2025г. за Франция на курс. Ищецът пребивавал в чужбина и изпълнявал трудовите си задължения до 09.05.2025г., след което се прибрал в страната. Прекарал извън границите на България общо 68 календарни дни, а са му изплатени командировъчни само за 64 календарни дни. Останали са неизплатени командировъчни за 4 дни. Освен това му били удържани 429.70 лева, за преразход на гориво, в нарушение на чл.272, ал.1, т.6 КТ. Сумата била удържана от командировъчните пари. Не му били изплатени и 147.25 лева направени от него разходи с лични средства в полза на службата.

След оставяне на исковата молба без движение е постъпило уточнение от ищеца, че за 64 командировъчни дни му е била изплатена сумата от 3200 евро или 6258.66 лева. В случая според ищеца, командировъчните пари трябва да са за 68 дни от 03.03.2025г. до 09.05.2025г. Претендира да му се заплатят 4 командировъчни дни, по 50 евро всеки, или общо от 200 евро, равностойни на 391.16 лева. Сумата от 429.70 лева му е удържана в нарушение на чл.272 КТ, заради преразход на гориво. Предявява и иск за сумата от 147.25 лева за заплатена от него такса за преминаване на Дунав мост на 09.05.2025г., за сумата от 26 евро за заплатена ТОЛ такса във Франция, за сумата от 10 евро за заплатена фактура за течност, за сумата от 5 евро платени за автопаркинг и за сумата от 100 евро удържани пари за евентуални глоби.

След повторно оставяне на исковата молба без движение е постъпило ново уточнение, с което е заявено, че за 4 командировъчни дни се претендират командировъчни пари в общ размер на 200 евро или 391.20 лева. Удържаната сума от 100 лева трябва да му се 1 възстанови поради изтекъл 6 месечен срок от прекратяване на трудовия договор. Сумата от 429.70 лева, удържана за преразход на гориво, е била удържана от командировъчните пари.

За сумата от 147.25 лева се заявява, че тя включва платена такса за преминаване на Дунав мост, закупуване на добавка към дизелово гориво, заплащане на ТОЛ такса и заплащане на паркинг. Претенциите са за следните суми: 391.20 лева, 100 лева, 429.70 лева и 147.25 лева.

С отделна молба ищецът е посочил, че сумата от 147.25 лева е 75.30 евро, сбор от 23 евро за заплатена ТОЛ такса, 10.30 евро за закупена добавка към дизелово гориво, 5 евро за заплатен паркинг и 37 евро за такса за преминаване на Дунав мост.

Предвид тези уточнения, съдът намира, че е сезиран със следните искове: иск за сумата от 200 евро, равностойна на 391.20 лева, дължима за командировъчни пари за 4 дни, иск за сумата от 100 лева, удържана от заплатените командировъчни пари, обезпечаваща евентуални глоби, иск за 429.70 лева, удържана от заплатените командировъчни пари, с основание за удържането преразход на гориво и иск за сумата от 75.30 евро, платена от ищеца с лични средства в полза на службата.

Ответникът е подал отговор, в който оспорва иска. Заявява, че искът за евентуални глоби от 100 лева е недопустим поради липса на настъпила вреда и правен интерес. Тази сума е гаранционна, договорена и подлежи на връщане при липса на санкции. Ответникът оспорва началния момент на възникване на трудовото правоотношение. Заявява, че трудовият договор е подписан на 28.02.2025г., но в него е уговорено постъпване на работа на 05.03.2025г. Трудовото правоотношение възниква след датата на постъпване на работа. За периода от 03.03. до 04.03.2025г. не е съществувало ТПО и не се дължат възнаграждения и командировъчни. За тези дни командировъчни не са дължими. Работодателят е изплатил командировъчните за всички реално дължими дни. Ищецът неправилно счита, че престоят му представлява 68 командировъчни дни. Част от този период представлява вземе за почивка и престой без изпълнение на трудови задължения. Командировката не е започнала на 03.03.2025г., а от 07.03.2025г. и е траела до 09.05.2025г. Удръжката от 429.70 лева е извършена на основание установен преразход на гориво на базата на заповед № 32/02.01.2014г. на работодателя, връчена от ищеца, с която са определени максимално допустими норми на разход за гориво по видове автомобили и двигатели. Сумата е удържана на основание чл.272 КТ заради нанесени имуществени вреди вследствие на виновно поведение, а именно преразход на гориво, установен с вътрешни разчети и сравнителни норми, като ищецът е бил запознат с методиката и се е подписал. Що се отнася до сумата от 147 лева разходи за паркинг и ТОЛ, ответникът заявява, че е призната за разход сума до размера от 72.81 евро, които са част от служебен аванс от общо 200 евро, получен от ищеца и неотчетен от него. Остатъкът от 127.19 евро не е отчетен с надлежни документи и се дължи от ищеца. От извършена проверка от Инспекцията по труда се установило, че ответникът е изплатил глобите на ищеца за пътнотранспортни нарушения в размер на 63.42 евро и 9.13 евро. Допълнително ответникът е заплатил 270 евро за възстановяване на щетите, причинени от извършено от ищеца ПТП на 10.03.2025г. Моли исковете да се отхвърлят. При условията на евентуалност ответникът предявява възражение за прихващане за сумата от 1697.27 лева.

В отделно становище ответникът е заявил, че негов служител е съставил протокол, според който изразходваната от ищеца сума по документи се равнява на 147.25 лева. Тази сума е част от получен от шофьора служебен аванс в размер на 200 евро, от който са отчетени само 75.30 евро /147.25 лева/. Сумата не е за възстановяване, а трябва остатъкът до 200 евро да бъде върнат от ищеца или той да отчете за какво са изразходени. Направените и признати разходи са общо 75.30 евро или 147.25 лева. Те са част от получен служебен аванс.

С отделна молба ответникът е уточнил, че на 10.03.2025г. в Белгия, при разтоварване ищецът е увредил на получателя на стоката. Щетата е заплатена от ответния работодател на 12.12.2025г. и е в размер на 270 евро. На 22.04.2025г. ищецът извършил пътнотранспортно нарушение и за него са платени на 21.05.2025г. 63.42 евро. На 05.05.2025г. в Нидерландия 2 било извършено пътнотранспортно нарушение, като за него на 12.06.2025г. били платени 9.13 евро. Отделно за неотчетен служебен аванс се дължи 127.19 евро, а за преразход на гориво се дължи 429.70 лева. Общата сума на възражението за прихващане е 1348.43 лева и то е прието за разглеждане с определението по чл.140 ГПК.

Бургаският районен съд намери следното:

Не се спори, а и е видно от писмените данни по делото, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество по силата на трудов договор от 28.02.2025г. Той е работел във фирмата като международен шофьор на товарен автомобил. Ищецът е трябвало да постъпи на работа на 05.03.2025г. и е удостоверено, че това се е случило именно на тази дата. Със заповед от 05.03.2025г. работодателят е командировал ищеца за периода от 06.03.2025г. до 08.05.2025г. за извършване на международни превози на товари в рамките на страните от ЕС във връзка с дейността на фирма “Балканспед“ ЕООД. Налице е заповед от 02.01.2024г., с която управителят на дружеството е определил максимално допустим среден разход на гориво за товарните автомобили, като ищецът е запознат с нея, видно от положения му подпис. Със заповед от 20.05.2025г., на основание чл.71 КТ, трудовият му договор в бил прекратен, считано от 21.05.2025г.

Изготвената съдебно-икономическа експертиза е установила, че ответникът е извършил плащания на сумите от 64.42 евро, 9.13 евро и 270 евро. Сумата от 63.42 евро се е дължала за глоба за пътнотранспортно нарушение. Тя е за несъобразена скорост на управлявания от ищеца автомобил на 22.04.2025г. Ответникът е платил тази сума на 21.05.2025г. Сумата от 9.13 евро се е дължала за глоба за пътнотранспортно нарушение.

Глобата е наложена на ответника за процесния автомобил на 05.05.2025г. Ответникът е платил сумата на 12.06.2025г. Сумата от 270 евро е била удържана от ответника от спедитор, заради нанесени щети по рампата за разтоварване в склада на крайния получател от неправилни маневри с композицията от страна на шофьора. Сумата е платена чрез удържане, извършено на 09.12.2025г. Експертизата сочи, че с РКО от 04.03.2025г. са били изплатени на ищеца 200 евро като служебен аванс. От страна на ищеца са отчетени разходи по пътуването от общо 72.81 евро. Те са признати от ответника за сметка на дадения аванс. Разликата от 127.19 евро е трябвало да се възстанови от ищеца. Според вещото лице, на ищеца са платени общо 7784.04 лева. От тях 2019.42 лева са платени за заплати. Отделно 5337.45 лева са платени за командировъчни. Изчисленията сочат, че за 64 дни командировка се дължат 6258 лева. От тях са направени удръжки от 920.55 лева, от които 248.76 лева остатък от дадения аванс, 100 лева за гаранция глоби, 142.09 лева за глоби и 429.70 лева за преразход гориво.

След удръжките, е останала сума за получаване от 5337.45 лева. От тях 4000 лева са получени авансово и 1337.45 лева са за доплащане. Сумите за командировъчни, след удръжките, са платени изцяло, като датата на последното плащане е 27.06.2025г.

Предвид данните по делото, съдът намери исковете за неоснователни.

По иска за сумата от 200 евро, равностойна на 391.20 лева, дължима за командировъчни пари за 4 дни:

Трудовият договор наистина е сключен на 28.02.2025г., но в него изрично е записано, че работникът е постъпил на работа на 05.03.2025г. На същата дата, а именно 05.03.2025г. е издадена и заповедта за неговото командироване зад граница, като командировката се счита от 06.03.2025г. Така че е неоснователно и недоказано твърдението на ищеца, че командировката му е започнала още на 03.03.2025г., когато е отпътувал за Франция. В тази връзка съдът съобразява показанията на св. Стойчев, който е заявил, че на 03.03.2025г. е пътувал в чужбина с лека кола, като спътник му е бил ищецът. Свидетелят трябвало да остави ищеца при камиона в чужбина, за да започне работа. Двамата пътували от България за Франция и ищецът бил оставен там, защото там се намирал камионът му.

Така че, макар и ищецът да е напуснал страната още на 03.03.2025г., то той тогава не е бил в командировка, а тя е започнала според заповедта на управителя на 06.03.2025г. и е траела до 3

08.05.2025. С. е пътувал с леката кола на свидетеля без да я управлява, като е бил превозен до камиона, намиращ се във Франция. Ето защо няма как да се приеме, че той е бил в командировка още от 03.03.2025г. Командировката му е от 06.03.2025г. и е траела 64 дни. За тях експертизата е изчислила, че му се дължат 6258 лева. След удръжките са му платени 5337.45 лева. Сумите са платени за 64 дни командировка, колкото са в действителност.

Ищецът не е бил в командировка още 4 дни, извън тези 64 дни, за които му е платено. Искът за командировъчните пари за 4 дни трябва да бъде отхвърлен.

По иска за сумата от 100 лева, удържана от заплатените командировъчни пари, обезпечаваща евентуални глоби, съдът намира следното:

Няма спор, а и експертизата установява, че сумата от 100 лева е била наистина удържана от ответника от дължимите командировъчни пари. Тази сума е предвидена за компенсиране на работодателя, ако той понесе глоби от действията на шофьора. Той наистина е платил глоби и те според вещото лице са 63.42 евро и 9.13 евро. Тези суми обаче са били удържани от командировъчните пари. Отделно е удържана и сумата от 100 лева също за глоби. Тази удръжка, за сумата от 100 лева, обаче няма основание, защото ответникът не е платил друга, трета глоба от действията на ищеца, извън глобите от 63.42 евро и 9.13 евро. Така че сумата от 100 лева е неправомерно удържана от командировъчните пари. Тя трябва да бъде върната на ищеца. При това положение следва да се разгледа евентуалното възражение на ответника за прихващане, направено с отговора. То касае различни суми: двете глоби от по 63.42 евро и 9.13 евро, 127.19 евро неотчетен аванс, 429.70 лева преразход на гориво и 270 евро нанесена от ищеца щета при разтоварване на стоката.