Решение № 183 от 19.05.2026, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Гражданско дело 33/2026
- Вид
- Решение № 183
- Подписан
- 19.05.2026
- В сила
- 04.06.2026
- Състав
- МАЯ ГЕОРГИЕВА СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 222, ал. 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 183 гр. гр.Велинград, 19.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20265210100033 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 237 ГПК
Образувано е по молба на Е. Т. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Велинград, ул. Сливница № 16 представляван от адв. Е. Б., със съдебен адрес: гр. Велинград, ул. „Стефан Попов“ № 5 срещу „ВКТВ“ ЕООД, Велинград, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Академик Иван Павлов“ № 1, представлявано от управителя С.К, за осъждане на ответника да плати на ищцата следните суми, а именно: 2950,94 лв. или 1508,31 евро, остатък от дължимото обезщетение за пенсиониране, ведно с мораторна лихва, считано от 01.02.2023 г. до предявяване на настоящия иск в размер на 1183,10 лв. или 604,91 евро, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда.
В исковата молба ищцата излага, че от 09.04.1991 г. до 01.02.2023 г. е работила в ответното дружество на длъжност „Инкасатор дългови задължения" като със Заповед № 3/01.02.2023г. е прекратено трудовото й правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Сочи, че многократно е посещавала работодателя си, за да получи дължимите й процесни суми, но получавала отговор, че в момента поради финансови затруднения не може да се осъществи плащането.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, в който ответникът потвърждава и не оспорва предявените искове.
С писмена молба преди ОСЗ ищцата, чрез процесуалният й представител, моли съдът да се произнесе с решение при признание на иска.
Съдът, като се запозна с приложените и приети писмени доказателства, 1 и изразеното искане на ищеца за постановяване на решение при признание на иска, намира за установено следното:
В първото открито заседание по делото, с оглед твърденията на страните и признанието на иска като безспорни са обявени всички факти, включени във фактическия състав на спорното право. Същевременно съдът намира, че не са налице отрицателните процесуални предпоставки, препятстващи постановяване на решение при признание на иска, тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, а ответната страна признава право, с което може да се разпорежда. Следователно, налице са всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, като същия дължи заплащане на процесните суми, поради което предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени в пълен размер.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски, сторени от ищцата в настоящото производство.Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като следва да се определи в размер на 300 евро, отчитайки извършените процесуални действия, както и фактическата и правна сложност на делото, по което се постановява решение при признание на иска.
При този изход на делото, с оглед на уважаване на обективно съединените искове, ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК да заплати дължимите държавни такси и съобразно разпоредбата на чл. 2 от Тарифа за таксите събирани от съдилищата по ГПК, които възлизат на общо 85,91 евро /или по иска с правна квалификация по чл. 222, ал. 3 от КТ – 60,35 евро, а за останалите а за иска за плащане на мораторна лихва – 25,56 евро.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ВКТВ ЕООД с ЕИК 822106633, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Академик Иван Павлов“ № 1, представлявано от управителя С.К, ДА ЗАПЛАТИ на Е. Т. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Велинград, ул. Сливница № 16 следните суми: 1508,31 евро, остатък от дължимото обезщетение за пенсиониране, ведно с мораторна лихва, считано от 01.02.2023 г. до предявяване на настоящия иск в размер на 1183,10 лв. или 604,91 евро, както и законна лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 23.01.2026 г. до окончателно изплащане на сумите.
ОСЪЖДА ВКТВ ЕООД с ЕИК 822106633, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Академик Иван Павлов“ № 1, представлявано от управителя С.К, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Е. Г. Б., Л№ 1300039944, АК Пазарджик, със съдебен адрес: гр. Велинград, ул. „Стефан Попов“ № 5, сума в размер на 300 евро, възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на 2 основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА ВКТВ ЕООД с ЕИК 822106633, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Академик Иван Павлов“ № 1, представлявано от управителя С.К, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК дължимите държавни такси в размер на 85,91 евро дължими на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Велинград, както и 2,56 евро за служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта му за присъденото обезщетение за работа на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред ОС Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 3