Решение № 1211 от 29.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1211 гр. Варна, 29.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20253110102706 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от Н. К. К. срещу Г. С. Н. иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.55, ал.1, предл. 2 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответника му дължи сумата от 3 834,69 евро /7 500 лв./ платена на неосъществено основание за прехвърляне на ид.част от ПИ, находящ се в с.К., с площ 1200 (хиляда и двеста) кв.м, включени в УПИ **** в кв.94 по плана на с.К., ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от подаване на заявлението – 19.10.2024г., до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 13758/2024г. на ВРС.

Ищецът твърди, че сумата от 3 834,69 евро /7 500 лева е платена от Н. К. К. на Г. С.

Н. авансово, като сума срещу която Г.Н. се задължава да прехвърли идеална част от поземлен имот, находящ се в с. К., с площ 1220 кв.м, включени в УПИ **** в квартал 94 по плана на селото. Обещанието е поето само устно, тъй като Г. С. Н. е брат на жената, с която Н. К. К. живее на семейни начала и с която имат две родени от съжителството деца. Твърди, че в този смисъл, страните са роднини по сватовство и са постигнали съгласие, че сумата е достатъчна да няма претенции ответника към строящата се в имота на родителите на жената с която живее на семейни начала, къща.

Твърди се, че въпреки постигнатата договорка с родителите на ответника и със самия него, страните не само не са прехвърлили каквито и да било вещни права, но родителите са прехвърлили собствеността върху описания по-горе имот на ответника изцяло. Сочи, че към настоящия момент ответникът се явява собственик на целия имот, включително на застроената от ищеца жилищна сграда. Ето защо, счита че за ищеца е налице правен интерес от установяване на вземането и потвърждаване на издадената заповед за изпълнение.

Твърди се, че сумата от 7 500 лева /3 834,69 евро/ е платена в брой на няколко вноски, а именно:

На 26.12.2018 г платени на ответника 200 лева. На 20.02.2019 г платени на ответника 100 лева . На 02.03.2019 г платени на ответника 300 лева 153,39 евро. В края на същия месец 1 са платени на ответника 1 900 лева. На 12.02.2019 г ответника са платени 400 лева. На 03.05.2019 г ответника са платени 200 лева. На 30.09.2019 г платени на ответника 1 000 лева. На 10.11.2019 г на ответника са платени 500 лева. На 24.01.2020 г на ответника са платени 100 лева. На 17.05.2020 г на ответника са платени 200 лева. На 07.09.2020 г на ответника са платени 1 000 лева и края на месец септември 2020 г на ответника са платени 1 600 лева. Сумите са заплащани от Р.С.Н., но представляват средства от заплати на Н. К. К..

Р.Н. ги е плащала от името и за сметка на Н. К. К.. Датите на които са заплащани са посочените, парите са предоставяни на тези дати, в брой и в посочените размери според заявеното желание на ответника. Парите са му предавани както в имота в село К., така и във Варна, на предварително договорени срещи.

Ищецът твърди, че живее на семейни начала със сестрата на ответника - Р.С.а Н.а.

Родителите на Р.Н. и Г. Н. притежават към 2018 г. недвижим имот, находящ се в село К., а именно: поземлен имот, находящ се в с. К., с площ 1220 кв.м, включени в УПИ **** в квартал 94 по плана на селото, одобрен със Заповед № 153/21.03.1930 г. и Заповед № 927/29.03.1930 г., при граници: ****, ведно с построените в имота: къща, плевник и стопански постройки. През лятото на 2018 г, родителите на ответника - К.П.Н. и С.Г.Н. и ищеца се договарят съществуващата в имота стара къща да бъде съборена, при запазване само на основите, основно преустроена, да увеличи етажността си и разгънатата застроена площ. Договарят се също да бъдат построени барбекю и гараж. Средствата, с които трябва да се надстрои, преустрои и ремонтира къщата, както и да се изградят барбекю и гараж, са договорени като изцяло лични средства на ищеца. Договорката е ищецът да строи „каквото иска, включващо къща, гараж и барбекю“, а родителите да прехвърлят на ищеца целия имот.

Уговорката е, че каквото построи ищеца, го строи за себе си, за жилище на семейството му, а родителите междувременно, в хода на строителството и когато пожелае ищецът, ще му прехвърлят вещното право на собственост върху процесния имот. За компенсация на ответника, който би бил лишен от бъдещите наследствени права върху описания имот, ищецът и ответникът се договорили последният да получи сума в размер на 6 000 лева /3067,75 евро/, която да му бъде предоставяна на отделни вноски, при поискване, когато има нужда от пари. Началната вноска е направена в годината в която е постигната договорката за строителство и е започнато събаряне на старата постройка - 2018 г.

Договорката в началото, при започване на строителството през 2018 година, е била, общата сума срещу която ответникът да няма претенции към строящата се в имота на родителите на ответника къща да е в размер на 6 000 лева, но в последствие той е поискал по-голяма сума и така общо платените пари са станали 7 500 лева. Договорката не е спазена, като въпреки достигнатото ниво груб строеж на къщата в описания имот, с НА **** г. по описа на АВ Варна, а по описа на нотариус Диана Бейлерян НА **** г, родителите прехвърлят имота не на ищеца, с който имат уговорка от 2018 г, а не на ответника по настоящото дело. Ищецът сочи, че към настоящия момент е образувано дело от ищеца срещу родителите - К.П.Н. и С.Г.Н. с правно основание чл. 59 33Д, а сумата от 7 500 лева, се явява платена на ответника без основание, сума с която ответникът се е обогатил неправомерно, довела до обедняването със сума в същия размер на ищеца.

Претендира съдебно-деловодни разноски.

В едномесечния срок за отговор ответникът оспорва иска изцяло. По ч.гр.д. № 13758/2024г. на ВРС длъжникът възразява, че не е получавал сумата, нито е договарял със заявителя.

Ответникът възразява, че към 2018 г. горепосоченият имот е на родителите му К. и С.Н. и не е притежавал недвижимия имот, поради което не би могъл да поеме такова задължение. Още повече, че разпоредбата на чл. 19 от ЗЗД изисква писмена форма за на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, която очевидно не е спазена в конкретния случай.

2

Твърди, че никога не е имало уговорка ищецът Н. К. да строи „каквото си иска“, а родителите му да продадат на ищеца целия имот. Това, което са се разбрали е с общи усилия и средства да направят подобрения в така съществуващата сграда, без да се увеличава етажността и разгърнатата застроена площ. Никога не са се разбирали да прехвърлят на Н.

К., каквато и да била част от единствения им дом. Още повече, че за действителността на подобни договорки, същите следва да бъдат постигнати в писмена форма. Първоначално родителите му, ищецът и ответника, започнали с общи усилия и средства да извършват подобрения в съществуващата сграда, докато в един момент Н. К. започнал да предприема действия, за които не са се разбирали с родителите му и без тяхно съгласие. Започнал да извършва действия по преустройство на сградата, за които родителите му не били съгласни.

Ответникът оспорва да се е договарял с ищеца за сума, която да го лиши от наследствени права. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД договори върху неоткрити наследства са нищожни. Излага, че видно от уточняващите молби всички суми се твърди, че са предавани за периода от 2018 г. до 2020 г. и са погасени по давност.

Оспорва сумите да са му предавани от сестра му Р.Н..

Ответникът сочи, че всички твърдения в настоящата искова молба противоречат на твърденията, които ищеца излага в образуваното против родителите му гр.дело № 2189/2024 г., по описа на Окръжен съд – Варна, където същия твърди, че му е заплащал надница за извършените СМР. Твърди че в този период ищецът Н. К. въобще не е бил на територията на Република България, а й двамата със сестра му Р.Н. въобще не са разполагали с такива средства, нито тя е имала права да тегли от негови банкови сметки.

Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

По частно гражданско дело № 13758/2024 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Г. С. Н., с настоящ адрес в гр.А., да заплати на кредитора Н. К. К., с адрес в гр.В., сумата от 7500 лв. (седем хиляди и петстотин лева), платена на неосъществено основание за прехвърляне на ид.част от ПИ, находящ се в с.К., с площ 1200 (хиляда и двеста) кв.м, включени в УПИ **** в кв.94 по плана на с.К., ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от подаване на заявлението – 19.10.2024г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева) – държавна такса, както и сумата от 280 лв. (двеста и осемдесет лева) - адвокатско възнаграждение.

Видно от нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № ****г. К.Н. и С.Н. продават на Г. Н. ПИ находящ се в с. К. с площ от 1220 кв.м. включени в УПИ **** в кв.94 по плана на селото,заедно с построените в имота сгради: къща, плевник и стопански постройки.

По делото е представено извлечение от сметка с титуляр Н. К. К. за периода от 01.05.2020г. до 28.10.2024г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.

Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, който е получил нещо с оглед на неосъществено основание, е длъжен да го върне. В тези случаи в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице правнозначимо основание за получаването му, респ. основание, поради което да задържи сумата.

3

Съдебната практика е непротиворечива, че искът по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е един и се основава на твърдението на ищеца, че е извършил престация, връщането на която претендира, тъй като ответникът се е обогатил неоснователно.

В случая не са представени доказателства за предаване на претендираната сума от 7 500 лв., като със свидетелски показания не могат да се установяват тези обстоятелства, тъй като законът предвижда специална форма за установяването им и важи ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разпоредбата на чл.76 от СК, липсват роднински отношения по сватовство между ищеца и ответника, поради липсата на брак между ищеца и сестрата на ответника. Ето защо, не е налице и изключението по чл.164,ал.1,т.3 предложение трето от ГПК и доказване предаване на сумата е недопустимо със свидетелски показания.

Ирелевантно е дали ищецът е разполагал с парични средства, които да може да предостави на ответника, тъй като по делото не се доказа действително предаване на сочените суми.

Поради недоказаност за заплащане на претендираната сума от 7 500 лева от ищеца на ответника, то искът следва да се отхвърли като неоснователен.

По разноските:На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на ответника следва да се присъдят разноски за адв.възнаграждение.

От страна на ищеца е направено възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за сумата от 1700 лева. Съобразно посоченото с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и предвид обвързващия му националните съдилища характер, предвиденото с Наредба № 1/2004 г., не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията от съда при своевременно релевирано възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /така Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, I ТО/.