Решение № 2626 от 02.07.2018, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2626, 02.07.2018 г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 10.05.2018 г. в публично заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 741 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК

*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от пълномощника му ....

Ж.Б.С., твърди, че на 06.05.2015 г. между третото лице ...........и И.Й.Я. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № .........в съответствие с изискванията на Закона за потребителския кредит, по който на кредитополучателя бил предоставен потребителски кредит за лични нужди в размер на 1300 лева, която сума следвало да бъде върната ведно с договорна лихва за целия срок на договора в размер на 256.41 лева на 60 равни седмични погасителни вноски в срок до 01.07.2016 г. Съобразно постигнатите договорености кредитополучателят дължи и такса за оценка на кредитно досие в размер на 65 лева, плащането на която било разсрочено на 60 равни погасителни вноски в размер на 1.08 лв., включени в седмичните погасителни вноски по договора, а също и такса „кредит у дома” за предоставяне на допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по местоживеенето на кредитополучателя, както и в събирането на вноските по кредита по местоживеенето на кредитополучателя в размер на 1017.86 лева за целия срок на договора, плащането на която също било разсрочено на 60 равни погасителни вноски в размер на 16.96 лв., включени в седмичните погасителни вноски по договора. По последния били извършени частични плащания, като останали непогасените вземания, които ...........прехвърлило на ищеца посредством сключен помежду им на 19.05.2017 г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, за което ответникът е уведомен. Поради неплащане в пълен размер на дължимите суми по договора ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17506 по описа на Районен съд - Пловдив, VІ гр. с.

2017 г. за следните вземания : 1150.27 лева - главница; 226.87 лева - договорна лихва за периода 26.06.2015 г. – 01.07.2016 г.; 47.91 лева - такса оценка на досие; 910.22 лева - такса за услуга „кредит у дома” за периода 26.06.2015 г. – 01.07.2016 г.; 50.94 лева - обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. /датата на Продължение на решение по гр. д. № 741/18 г. на РСПд – стр. 2/10 сключване на договора за цесия/ до датата на подаване на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 17506/2017 г. в съда, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което ищецът предявява настоящата искова молба и моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи горните суми ведно със законната лихва върху главницата от 03.11.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски и на възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът И.Й.Я. с ЕГН **********,***, представляван от пълномощника му адвокат Д.Б., оспорва предявените искове, като твърди, че : договорът е нищожен поради липса на общи условия на него, невписване на информация по чл. 11, ал. 1, т. 12 Закон за потребителския кредит /ЗПК/, изготвянето му, съответно изготвянето на общите условия към него с размер на шрифта по-малък от 12, поради което съгласно чл. 23 ЗПК следва да бъде върната само получената заем в сума; клаузата за възнаградителна лихва в размер на 31.82 % е нищожна поради противоречието й с добрите нрави; недължимо съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК е уговореното в б. „Д” на страница 1 от договора за услуга „Кредит у дома”, а от друга страна посоченото възнаграждение съставлява разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, с което се надвишава ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, съобразно което годишният процент на разходите не може да бъде по-голям от 5-кратния размер на законната лихва, с оглед на което, ако това е така, то уговорката за плащането на това възнаграждение е нищожна, поради което моли съда да отхвърли предявените искове. Пълномощникът на ответника претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.

38, ал. 2 Закон за адвокатурата.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства намира за следното:

Видно от приложеното за послужване по настоящото дело ч. гр. д. № 17506 по описа на Районен съд – Пловдив, VІ гр. с. за 2017 г. на 06.11.2017 г. е издадена Заповед № 10651 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът И.Я. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД : сумата от 1150.27 лева – главница ведно със законната лихва от 03.11.2017 г. до окончателното й изплащане; сумата от 226.87 лева - договорна лихва за периода 26.06.2015 г. – 01.07.2016 г.; сумата от 47.91 лева - такса оценка на досие за периода 28.08.2015 г. – 01.07.2016 г.; сумата от 910.22 лева - такса за услуга „кредит у дома” за периода 26.06.2015 г. – 01.07.2016 г.; сумата от 50.94 лева - обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. /датата на сключване на договора за цесия/ до 03.11.2017 г.; сумата от 47.72 лв. държавна такса по производството и сумата от 50 лв. - възнаграждение за защита от юрисконсулт, дължими по Договор за потребителски кредит № ...............2015 г., сключен между Я. и ................, вземанията по който са прехвърлени от

Продължение на решение по гр. д. № 741/18 г. на РСПд – стр. 3/10 последното на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД посредством договор за цесия, срещу която заповед в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, поради което дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на вземанията си по заповедта.

Не е налице спор относно процесуално и материалноправната легитимация на ищеца и в частност, че той е частен правоприемник на ...........по силата на сключен на 19.05.2017 г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ по отношение на вземанията на последното, произтичащи от сключен между него и ответника Я. на 06.05.2015 г.

Договор за потребителски кредит № ........., като налице е спор относно дължимостта на процесните вземания с оглед на направените от ответника в отговора на исковата молба правоизключващи възражения.

Съобразно постигнатите договорености в Договор за потребителски кредит № .........: третото лице .........../наричано накратко в следващото изложение ПФБ/ се е задължило да предостави на Я., в качеството му на клиент, потребителски кредит в размер на 1300 лв., като от своя страна последният се е задължил да върне кредита ведно с договорна лихва в размер на 31.82 % годишно, чийто размер за срока на договора възлиза на 256.41 лв.; страните са уговорили и плащането на такса за оценка на досие в размер на 65 лв., както и на такса за услуга „Кредит у дома” в размер на 1017.86 лв., с които общият размер на дължимата сума по договора възлиза на 2639.27 лв., която е следвало да бъде изплатена в рамките на предвидения в договора срок от 60 седмици на седмични вноски в размер на 43.99 лв., като размерът на последното плащане е 43.88 лв.; първото плащане е с падеж - 13.05.15 г., а денят от седмицата, в който се дължат плащанията – сряда.

Изхождайки от предмета на договора – предоставяне на кредит под формата на заем, както и от страните по него – юридическо лице, което е небанкова финансова институция, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, от една страна и от друга - ответникът, който е физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност, то същият има белезите на договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 Закон за потребителския кредит, поради което при решаване на настоящия правен спор приложение следва да намерят правилата на действащия Закон за потребителския кредит, в глава трета на който са уредени изискванията за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Според чл. 11, ал. 1 ЗПК /в редакцията му към датата на сключване на договора – ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г./ : „Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: 1. датата и

Продължение на решение по гр. д. № 741/18 г. на РСПд – стр. 4/10 мястото на сключването му; 2. вида на предоставения кредит; 3. името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя; 4. името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора; 5. данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица - когато в договорите участва кредитен посредник; 6. срока на договора за кредит;

7. общия размер на кредита и условията за усвояването му; 8. стоката или услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит; 9. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; 9а. методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а;

10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; 11. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; 12. информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит; 13. извлечение, показващо периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят, без погасяване на главницата; 14. всички разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за обслужване (усвояване и погасяване) на кредита, освен ако откриването на банкова сметка ***, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от