Решение № 214 от 11.10.2025, Районен съд - Исперих

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Исперих, 11.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20243310100167 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба от Х. И. М., ЕГН **********, с адрес с.

Богданци, общ. Самуил, обл. Разград, ул.“*****“ № 19, чрез адв. С. Д. от АК – Разград, против Община Самуил, ЕИК 000505928, със седалище и адрес на управление - с. Самуил, обл. Разград, ул.’’Хаджи Димитър“ № 2, представлявано от кмета на общината Д. А. А., с която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община Самуил, ЕИК 000505928, че част в размер на 4, 200 дка от Поземлен недвижим имот № ***, находящ се в чертите на с. Богданци, общ.

Самуил, обл. Разград, ул.’’Георги Бенковски“ , целият с площ от 8682 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - за обект за образование, при съседи: имоти с номера, както следват : ***, ***, *** и 04666.501 611 НЕ Е

СОБСТВЕНОСТ на Община Самуил, за който е съставен Акт за публична общинска собственост № 5251 от 02.09 2022 год, вписан в Служба по вписвания - Исперих.

От фактическа страна се сочи, че процесния имот е бил собственост на бащата на ищеца – ИБ. Д. М.. Ищецът твърди, че е закупил имота от баща си.

Твърди, че имотът не е отчуждаван и не е получавал обезщетение за отчуждаване на имота. Ищецът твърди, че той и семейството му са били собственици на процесния имот, като той е упражнявал необезпокоявано владение върху имота през цялото време след като го е закупил от баща си, като е плащал данъците ежегодно. Твърди, че по сега действащия кадастрален план на с. Богданци, гр. Исперих имота, посочен по - горе представлява ЧАСТ 1 от Поземлен недвижим имот № ***, находящ се в чертите на с Богданци, общ. Самуил, обл. Разград, ул.’’Георги Бенковски“ , целият с площ от 8682 кв. м., с начин на трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване- за обект за образование, при съседи: имоти с номера, както следват 04666 501.564, ***, 04666 501 123 и 04666 501 611. Твърди, че с акт № 5251 за публична общинска собственост от 02.09.2022 год., Община Самуил е актувала процесния имот като общинска собственост на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от Закона за общинската собственост. Твърди, че посочения акт за публична общинска собственост е незаконосъобразен и неправилен, като излага доводи в тази насока.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника Община Самуил, представлявана от кмета Д. А. А., чрез адв. М. И. от АК – Разград, по реда на чл. 131 от ГПК. Твърди, че така предявените искове са недопустими. Твърди, че Община Самуил не е собственик на процесния имот по силата на оспорвания акт за публична общинска собственост № 5251/02.09.2022г.

Твърди, че оспорвания АПОС е отписан от актовите книги на общината със Заповед № 518/28.08.2023г. на кмета на общината. Твърди, че за имота е съставен нов АПОС № 5515 от 17.08.2023г., вследствие на извършено изменение па плана но одобрен и влязъл в сила ПУИ ПР за част от квартал 50А по регулационния план на село Богданци. Излага, че процесния имот е отчужден от М. Ибр., за което е налице отбелязване във водения стопански регистър към плана на с. Богданци, околия Исперихска към 1935г.ЗТвърди, че това обстоятелство е отбелязано в представения първоначален документ за собственост Нотариален акт за собственост върху недвижим имот издаден на основание обстоятелствена проверка № 4. том I, дело № 15 от 25.01.1957г.

Твърди, че ищеца не представя доказателства за твърдението си, че имота не е отчуждаван. Твърди, че ищеца не владее имота от свое име, което е една от предпоставките за уважаване на иска по 108 от ЗС. Твърди, че процесния имот не може да бъде придобит на основание давностно владение, тъй като е отреден за задоволяване на обществени потребности. Счита, че предявеният установителен иск, както и искът за собственост, следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищеца, чрез своя пълномощник адв. Д., поддържа исковата молба, като моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения отрицателен установителен иск, като признае за установено, че Община Самуил не е собственик на процесния имот. Претендира разноски в производството. Представя писмени бележки.

В съдебно заседание ответника, чрез своя пълномощник адв. И., оспорва иска и поддържа писмения отговор на исковата молба, като моли съда да отхвърли предявения иск срещу Община Самуил. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който ищецът иска да се установи, че ответника не е собственик на 4,2 дка от Поземлен недвижим имот № ***, находящ се в чертите на с. Богданци, общ. Самуил, обл. Разград, ул.’’Георги Бенковски“, целият с площ от 8682 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - за обект за 2 образование, при съседи: имоти с номера, както следват: ***, ***, *** и 04666.501 611 НЕ Е СОБСТВЕНОСТ на

Община Самуил, за който е съставен Акт за публична общинска собственост № 5251 от 02.09 2022 год, вписан в Служба по вписвания - Исперих.

При предявен отрицателен установителен иск е достатъчно ищецът да докаже твърденията си, с които обосновава правния си интерес от търсеното установяване, като предпоставка за неговата допустимост, за което е необходимо да установи фактите, от които произтича неговото защитимо право, засегнато от правния спор. Ответникът, от своя страна, трябва да изчерпи основанията, на които твърди да е собственик, и следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е титуляр на правото на собственост върху процесния имот на твърдяните в отговора на исковата молба придобивни основания.

Съгласно Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 8/2012 г. ОСГТК "интерес от отрицателен установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същи обект" като "наличието на правен интерес се преценява конкретно въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба". В случая ищецът е заявил право на собственост върху 4,2 дка върху процесния имот, като представя Нотариален акт № 4, том I, дело № 15/1957г. на ИРС и Нотариален акт № 39, том II, дело № 365/1958г. на ИРС. От посочените нотариални актове се установява, че ИБ. Д. М. е станал собственик на 4.2 дка от процесния имот на основание наследство и дваностно владение. От Нотариален акт № 39 се установява, че ИБ. Д. М. е прехвърлил собствеността върху имота на Хасан Ибрямов Дас. Представено е Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, от което се установява, че Хасан Ибрямов Дас и Х. И. М. са имена на едно и също лице – ищец в настоящото производство. Представени са два броя скици на имота, както и скица – проект за изменение на поземлен имот. Представено е удостоверение от АГКК – Разград с определени проекто-идентификатори. Представено е удостоверение с изх. № 1128/2023г. издадено от Община Самуил, че част от поземлен имот с пл. сн. № 245 в кв. 42 отреден за българско училище описан в НА № 39, том II, дело № 365 от 06.12.1958г. по плана на село Богданци от 1935г. е идентичен с част от поземлен имот с идентификатор *** по действащата кадастрална карта на село Богданци, обл. Разград, одобрена със Заповед № РД-18-113/17.12.2021г. на Изпълнителен директор на АГКК.

Представена е скица № 15-1164169-01.11.2023г. на поземлен имот с идентификатор ***, от която се установява, че поземления имот е с площ 9480 кв.м. Съгласно представения по делото АОП № 5515/17.08.2023г. площта на имота е 8682 кв.м.

По делото е представена бележка именувана Хринология на задължения и плащания по партиди , върху която е поставен печат на Местни данъци и такси при Община Самуил. От така представения документ се установява, че ищеца е заплащал данък недвижим имот и такса за битови отпадъци за 2013г., 2014г. и 2015г., но не става ясно дали плащанията са били по партидата на процесния имот.

Ответника е представил Акт за публична общинска собственост № 5515/17.08.2023г. за процесния поземлен имот с идентификатор *** 3 с площ 8682 кв. м. В акта е посочено, че за същия имот е издаван АПОС № 5251/02.09.2022г. Представен е протокол № 59/27.04.2023г. от редовно заседание на Общински съвет – Самуил относно съгласие за разделяне на УПИ VII-185 в кв. 7. Представено е заверено копие на Стопански регистър към плана на С. Богданци, в който е отразено отбелязване, че имот с № 245 собственост на Мехмед д. Ибрямов е отчужден. Представена е скица и данъчна оценка на имота.

По делото е разпитан свидетеля Ю. Ю. Ю. Заявява, че познава ищеца Х. И. М. и знае, че той има място до джамията. Заявява, че на мястото е имало къща с няколко стаи, където е живял Ибрям, баща на Х.. Заявява, че мястото е около 3-4 дка. Къщата е съществувала до 1959г., когато собствениците сами съборили къщата си. Знае, че е имало план да се прави училище, но той останал нереализиран. Към момента на мястото се провеждали сватби. Заявява, че знае, че Х. М. плаща данъци за имота.

По делото е разпитан и свидетеля Н. Н. ИДР., служител на Община Самуил, като младши експерт в Местни данъци и такси от 2013г. Заявява, че знае имот, който се намира на ул. „Георги Бенковски“. Имота бил незастроен.

Сочи, че за имота има подадени две декларации в общината от Община Самуил и от частни лица, който имат декларация от 2015г. и притежават част от имота с площ 4200 кв.м., но не са представили документ за собственост, а претендират собственост на основание наследство. Сочи, че целият имот е над 8 дка. Заявява, че Община Самуил стопанисва имота, като го коси защото е в центъра на селото и е в регулационните граници. Заявява, че имота не е ограден.

Разпитан е и свидетеля Х. ЕМ. Х.,която е работила в Община Самуил, и видно от доказателствата по делото е изготвила АПОС № 5515/17.08.2023г.

Заявява, че имота се намира в близост до центъра и джамията на с. Богданци.

Сочи, че е участвала при актуването на имота като общинска собственост.

Заявява, че през годините никой не се е интересувал от имота и той си е бил с предназначение за българско училище. Заявява, че към момента работници към кметството косят и почистват терена. Сочи, че площта на имота е между 5 и 8 дка. Заявява, че ищеца се е интересувал от имота, като това се е случило след като е бил проектиран път, който да бъде изграден. Свидетелката заявява, че е търсила в на общината документи свързани за отчуждаване на имота, но не е намерила такива. Не е установила и документи за извършено плащане във връзка с отчуждаване. Сочи, че ищеца е ходил в общината през 2022г. – 2023г. Свидетелката заявяв2а, че в АПОС е посочено като правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОбС, което било общо правило за актуване и всички актове са издаване на това правно основание.

В производството по делото ищецът е направил съдебни и деловодни разноски в общ размер на 2189,71 лева, от които 174,72 лв. държавна такса, 5 лв. за съдебно удостоверение, 2000 лв. за адвокатско възнаграждение и 10 лв. за вписване на исковата молба. За сторените разноски е представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответника претендира разноски в размер на 250 лв. адвокатско възнаграждение, за което е представил списък по чл. 80 ГПК.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът прецени следното:

Предявеният иск, имащ своето правно основание в разпоредбата на чл.

124, ал. 1 от ГПК, е основателен и следва да бъде уважен. Предявен е като 4 отрицателен установителен иск, с който ищецът търси съдебна защита чрез отричане със сила на присъдено нещо на претендираното от ответника самостоятелно право на собственост върху процесния имот и поради наличието на конкуриращо основание за собственост върху същия имот в полза на ищцата, който заявява права на основание Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 39, том II, дело № 365/1958г. на ИРС.