Решение № 294 от 09.10.2025, Окръжен съд - Варна

МОТИВИ към Решение №294 от 09.10.2025г., постановено по ВНАХД №1055/2025г. по описа на Варненския окръжен съд.

Производството е по реда на глава ХХІ НПК и образувано по протест на прокурор от ВРП, ТО- Провадия срещу решение №16 от 23.01.2025г. по АНД № 142/2024г. по описа на РС- Провадия, с която обвиняемият Е. А. И. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 325ал.1 от НК и на основание чл.304 от НК е оправдан по повдигнатото му обвинение. В протеста се сочи, че решението е неправилно, поради което като такова моли да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което обвиняемият да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.325ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В допълнение към протеста са изложени конкретни съображения, досежно наличието на допуснати от първата инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с оценката и анализа на доказателствата, намерили израз в мотивите към решението, довели до грешни фактически изводи и от там до неправилно приложение на материалния закон. Обсъдени са свидетелските показания и обясненията на обвиняемия и изложени съображения относно тяхната достоверност, с твърдението, че обвинението е доказано по несъмнен начин от обективна и субективна страна.

В съдебно заседание протестът се поддържа от представителя на ВОП, според който решението на ПРС е незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон, поради застъпени от съда погрешни правни изводи. Счита, че в мотивите на обжалваната присъда не са обсъдени всички събрани по делото доказателства. В тази връзка сочи, че показанията на пострадалия и свидетелите Кр., Р. Ст., М. М. и Н. Хр. са едностранни, еднопосочни и изцяло кореспондират, както с подадения сигнал на тел. 112, така и с изготвената по делото СМЕ, която установява травматичните увреждания, нанесени на пострадалия, които кореспондират с механизма на причиняване, описан от тях в свидетелските показания. Сочи, че съдът фрагментарно е обсъдил в мотивите си показанията на малолетните свидетели Сл. Хр. и Н. Б., които са възприели самия конфликт. Дал е достоверност на една защитна позиция на обвиняемия, която се изразява в това, че същият е имал намерение да предотврати престъпление, тъй като свид. Кр. е управлявал МПС след употреба на алкохол, а доказателства в тази насока не са събрани.

По подробно изложените съображения счита, че от обективна страна е извършено престъпление по чл. 325 от НК, при евентуален умисъл, доколкото безспорно обвиняемият е целял една лична вендета към пострадалия, но предприемайки тези действия, той е пренебрегнал, че ще наруши обществените норми и че неговите действия грубо нарушават обществения ред. Предвид горното моли за отмяна решението на РС – Провадия, като обв.

Е. И. бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение по чл. 325, 1 ал. 1 от НК и при приложението на чл.78а от НК бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Защитникът на обвиняемия намира протеста на РП за неоснователен, поради което моли да бъде оставен без уважение. Не намира за основателен посоченият от прокурора доказателствен дефицит, досежно необходимостта от назначаване на съдебно-психиатрична експертиза на свид. Кр., тъй като същият бил нормален човек. Твърди, че именно с цел да предотврати престъпление обвиняемият се е обадил на тел.112, а и по делото било установено, че пострадалия бил употребил алкохол и въпреки това се качил в автомобила и го управлявал. Сочи, че при отваряне вратата на автомобила му се получило сборичкване и от него са получените от пострадалия травматични увреждания, но не и по лицето, тъй като при прегледа на 05 януари от общо практикуващия лекар - св. Кр. Б., не е установил по лицето му някакви травми, а и той не се бил оплакал. Горното според защитата се потвърждавало и от св. В.. По отношение решението споделя мотивите на съда, че обвиняемия не е извършил престъплението хулиганство, както от субективна, така и от обективна страна. Твърди, че обвиняемият не е имал умисъл да нарушава обществения ред, а е целял да предотврати едно осъществяване от св. Кр. на закононарушение- управление на автомобила си след употреба на алкохол. Защитата счита, че не е нарушен обществения ред, и от обективна и субективна страна не е извършено деянието хулиганство, поради което моли съда да потвърди решението на РС – Провадия. Такова е искането на обвиняемия и в дадената му последна дума.

Въззивният съд, като взе предвид наведените в протеста, допълнението към него и в съдебно заседание доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, извършена по реда на чл. 314 от НПК, прие следното:

Протестът е подаден в законоустановения срок, от надлежна страна, против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустим.

Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в което е положил грижа с допустими доказателствени способи да установи обективната истина, като по предвидения в НПК ред е събрал и проверил множество гласни доказателствени средства и писмени доказателства. Всички те са обсъдени в атакувания съдебен акт и въз основа на същите е приел, че обвинението е недоказано. Обсъждайки достоверността на показанията на свидетелите е приел, че действията на обвиняемия били с цел да осуети напускането на мястото на инцидента от страна на пострадалия, който бил причина за станалото. Приел е, че действията на близките на св. Кр. би могло да се определят като хулигански, докато тези на И. биха могли да бъдат възприети като осъществени под въздействието на уплахата от това да пострада от действията на Кр.. Обосновал е липсата от обективна страна на престъплението хулиганство при саморазправа между лица, които се 2 познават. Заключил е, че от обективна страна не е изпълнен нито един от признаците на престъплението по чл.325ал.1 от НК, като е приел, че в случая е налице личен, а не хулигански мотив.

Съставът на ВОС намира, че без необходимост от провеждане на съдебно следствие доказателствата по делото установяват различна от приетата от РСПровадия фактическа обстановка, а именно:

Обвиняемият Е. А. И. живеел в с. Белоградец, общ. Ветрино, обл. Варна и бил земеделски производител, като се занимавал с отглеждането на крави и обработване на земеделска земя.

По характер обвиняемият бил конфликтен и избухлив. При контакти с хора от селото, избухвал и започвал да им говори на висок тон, да ги обижда и да ги заплашва със саморазправа, а по данни на някои тъжители и да им нанася удари. Поради гореизложеното обв. И. не се ползвал с добро име в селото.

В земеделското стопанство на обвиняемия в с. Белоградец, общ. Ветрино, около 12 години работел като пастир пострадалият К. Ст. Кр.. Там работела и неговата съжителка - пострадалата Р. Н. Ст.. Те не били доволни от обв. И., понеже той не заплащал социалните им осигуровки, държал ги от рано сутринта до късно вечерта на работа и се отнасял лошо към всичките си работници, като си позволявал да ги псува и постоянно да казва, че кравите му са по-важни от тях. Двамата обаче търпели, защото не можели да си намерят друго препитание в селото. В крайна сметка, първо св. С. напуснала стопанството на обвиняемия и започнала работа в птицеферма на „ВИА *** БГ" ЕООД в с. Белоградец, като по- късно и св. Кр. напуснал, като започнал работа в птицефермата. Тогава за обв. И. останал да работи единствено свидетелят Г.Т.Г.. След като Кр. напуснал обвиняемият го обвинявал за смъртта на една от кравите си, която починала още докато той бил пастир при него.

На 30.12.2022г., вечерта, св. Кр. отишъл в бар „Пулсанте" в центъра на с.

Белоградец, заедно със св. С.. На съседна маса в заведението била тяхната дъщеря - непълнолетната пострадала М. К. Кр., заедно със своите приятелки непълнолетните свидетелки Н.И.Х. и М.А.М. и малолетните свидетелки С.С.Х. и Н.И.Б.. Малко преди да влезе в бара, св. Кр. се обадил по мобилния си телефон на своя бивш колега - св. Г.Г., за да се видят в заведението. Тогава св.

Г. бил в дома на обв. И.. Обвиняемият чул разговора им и взел телефона от св.

Г., като казал на св. Кр., че ще дойде да го оправи и го напсувал на майка.

Обв. И. потеглил със своя велосипед от дома си към центъра на с.

Белоградец. Междувременно св. Кр. и св. С. си тръгнали от бара и отишли до хранителен магазин „ЕМИ", намиращ се също в центъра на селото. До там пристигнали с лекия автомобил марка „Опел", модел „Зафира" с per. № ***, собственост на „ВИА *** БГ" ЕООД, който бил предоставен на св. Кр. да управлява като служебен. В магазина влязла да пазарува само св. С., а св. Кр. паркирал отпред и останал да чака седнал на шофьорското място в служебния автомобил. Около 20.30 часа обв. И. стигнал до магазина и видял, че св. Кр. е в автомобила, приближил се, след което рязко отворил шофьорската врата.

Хванал отпред за дрехите св. Кр., издърпал го от колата и го съборил по гръб 3 на земята. След това обвиняемият нанесъл няколко удара с юмруци по главата на пострадалия, в областта на лицето и няколко удара с ритници по тялото му, основно в областта на корема, като ударите били придружени с псувни„майка ти да еба". В резултат на събарянето и нанесените удари, св. Кр. получил травма на корема, долната част на гърба и таза и подкожен кръвоизлив в десен долен етаж на корема. Докато обв. И. биел пострадалия, св. С. излязла от магазина и се развикала към обвиняемия да остави мъжа й.

Случващото се било видяно и от свидетелките Кр., Х., М., Х. и Б., които също си били тръгнали от бар „Пусланте" и се намирали на автобусна спирка, на разстояние около 50-100 метра от магазин „ЕМИ". Тогава те се приближили, като св. Кр. се развикала на обв. И. да се отдръпне от баща й и попитала защо го бие. Понеже обвиняемият бил прекрачил св. Кр., свидетелките С. и Кр. се опитали да го издърпат от него, след което го изправили. От своя страна обв.

И. напсувал св. С. на майка и я обидил, като казвал, че била курва и трябвало да бъде проститутка на магистралата. И. напсувал на майка и св. Кр., като я нарекъл курва и й казал, че осемгодишният му син също може да я ебе.

Обвиняемият посегнал и към главата на св. С., но св. Кр. го изблъскала, при което той нанесъл удар с ритник под коляното на десния крак на св. Кр..

За нападението от страна на обвиняемия, св. Кр. подала сигнал на телефон 112 в 20.37 часа. След това, в същия час и обв. И. се обадил от мобилния си телефон на номер 112 и съобщил, че бил с колелото си и пиян шофьор на автомобил с per. № ***, обърнал и карал отгоре му.

Преди пристигането на полицейските служители, обв. И. напуснал мястото на инцидента, като се прибрал с велосипеда си в дома си, а св. Кр. потеглил със служебния автомобил към птицефермата, където трябвало да отстрани възникнала авария. На място останали само св. С. и св. Кр., както и приятелките на последната. По-късно там се върнал с автомобила си обв. И. и когато в 21.40 часа пристигнали служителите от дежурния автопатрулен екип с позивна „815" при РУ Провадия, те го заварили пред магазина, където били и свидетелките С. и Кр.. Полицаите започнали проверка по случая, в резултат на която били образувани настоящите прокурорска преписка и наказателно производство.

Видно от извършената по делото съдебномедицинска експертиза, причинените на пострадалия К. Кр. травматични увреждания, в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Въззивната инстанция, счита че доказателствата по делото установяват тази фактическа обстановка, така както е била приета и в постановлението на РП. В тази връзка съобрази всички събрани доказателства- писмените доказателства, свидетелските показания и обясненията на обвиняемия.

Анализирайки противоречията в тях, установеното дава основание на съда да приеме, че от обективна страна обв. И. е осъществил състав на престъпление по чл.325ал.1 от НК, а именно на 30.12.2022г. в с. Белоградец, общ. Ветрино, обл. Варна, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - на публично място, пред 4 магазин „ЕМИ", отправил обиди и псувни към К. Ст. Кр., Р. Н. Ст. и непълнолетната М. К. Кр. и причинил лека телесна повреда на повече от едно лице, а именно на К. Ст. Кр., чрез събаряне на земята и нанасяне на удари с юмруци и ритници по главата и тялото, довели до травма на корема, долната част на гърба и таза и подкожен кръвоизлив в десен долен етаж на корема, които са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и на непълнолетната М. К. Кр., чрез нанасяне на удар с ритник под коляното на десния крак, довело до чувство на болка.