Решение № 82 от 17.04.2025, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. П., 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря Десислава Н. Банкова като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело № 20233520100449 по описа за 2023 година

Предявен установителен иск по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.430 от ТЗ, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, вр. чл. 60, вр. чл. 48 от ЗН.

Ищецът - “***” ЕАД, гр.С., твърди, че на 16.05.2019г. между нея като кредитор и П.Г. П.а, като кредитополучател бил сключен Договор за кредит за текущо потребление. По силата на този договор банката отпуснала на кредитополучателя сумата от 20 000.00 лв. за текущо потребление, при уговорени условия и срок, а кредитополучателят се задължил да ползва сумите съобразно уговореното и да ги върне след изтичането на срока.

Ищцовата страна твърди още, че изпълнила своите задължения, произтичащи от Договора за банков кредит, като безкасово, на 17.05.2019г. превела на кредитополучателя посочената сума, по негова разплащателна сметка.

Последното плащане по кредита било извършено на 04.05.2020г. в размер на сумата от 600.34 лв., като след тази дата не постъпили повече плащания.

На 18.03.2020г. П.Г. П.а починала, като оставила наследник по закон от първи ред - В.

Д. П. (син).

Във връзка с това банката подала молба до Районен съд - П. за образуване на производство по чл. 51 ЗН, въз основа на която било образувано гр. д. № ***г. приключило с Решение № ***г., с което В. Д. П. приел наследството на П.Г. П.а.

След това банката изпратила покана-уведомление до ответника, с която дала 7-дневен срок да се изпълни наследственото задължението, като в поканата имало и изявление, че в случай на неплащане, банката превръщала кредита в предсрочно изискуем. Твърди се, че тази покана било връчена при условията на чл.47 от ГПК, на 29.11.2021г.

Поради неплащане на задълженията от страна на ответника, на 14.04.2022г., *** входирала в Районен съд-П. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответника за заплащане на дължимите суми, произтичащи от договора за банков кредит.

Въз основа на това заявление било образувано ч.гр.д. №***г. по описа на ПпРС, по което дело била издадена заповед за незабавно изпълнение срещу ответника за заплащане на 1 сумата ***лв. - главница; сумата ***лв. - договорна лихва за периода ***г.; сумата ***3лв. лихвена надбавка за забава за периода ***.; сумата ***лв. - обезщетение за забава за периода ***г.; сумата 120.00лв. - разходи при изискуем кредит, или общо сумата **лв., дължима по договор за кредит за текущо потребление сключен на 16.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от 14.04.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото.

Твърди се още, че с Определение №***г., по повод постъпило възражение от страна на длъжника, било указано на „***“ ЕАД, да предяви настоящия иск.

Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата ***лв. главница; сумата ***лв. - договорна лихва за периода ***г.; сумата ***3лв. - лихвена надбавка за забава за периода ***.; сумата ***лв. - обезщетение за забава за периода ***г.; сумата 120.00лв. - разходи при изискуем кредит, или общо сумата **лв., дължима по договор за кредит за текущо потребление сключен на 16.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от 14.04.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***г. по описа на ПпРС. Претендират се разноски, както в заповедното, така и в настоящото производство.

При условията на евентуалност ищцовата страна е предявила срещу ответника осъдителен иск за процесните суми.

В с.з. за ищеца се явява процесуален представител, който по същество поддържа предявения иск, и моли съда да го уважи така както е предявен.

В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът В. Д. П. от гр.П. е подал писмен отговор в който същия излага следните възражения:

Ответникът твърди, че не била налице валидна облигационна връзка между него и ищеца, тъй като не бил налице валиден договор. Ищецът не бил престирал твърдените от него суми. Не му била изпращана покана. Кредитът не бил обявяван за предсрочно изискуем. Представения договор бил недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като шрифтът на договора бил под 12, в нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Редовно призован за с.з. се явява процесуален представител - мл.адв.Д.К. от ВТАК, който по същество поддържа депозирания отговор по исковата молба, и моли съда да отхвърли така предявените искове.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. № ***г. по описа на ПпРС, по подадено от банкатаищец заявление по чл.417 от ГПК срещу ответника В. Д. П., била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №***г., за заплащане на сумата ***лв. - главница; сумата ***лв. - договорна лихва за периода ***г.; сумата ***3лв. - лихвена надбавка за забава за периода ***.; сумата ***лв. - обезщетение за забава за периода ***г.; сумата 120.00лв. - разходи при изискуем кредит, или общо сумата **лв., дължима по договор за кредит за текущо потребление сключен на 16.05.2019г., с П.Г. П.а (починала на 18.03.2020г.) и настъпило универсално правоприемство с наследника В. Д. П. въз основа на решение № ***г. по ч.гр.дело № ***г. на ПпРС, вписано в особената книга на съда, и издаденото въз основа на него извлечение от счетоводните книги на ”***” АД на 14.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от 14.04.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

С Определение №***г. е указано на ”***” ЕАД, гр.С., да предяви настоящия иск, на осн. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

Установено е по делото, че на 16.05.2019г. между „***“ ЕАД, от една страна като 2 кредитор, и наследодателя на ответника П.Г. П.а, от друга страна като кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо потребление. По силата на договора банката отпуснала на кредитополучателя сумата от 20 000.00 лв. за текущо потребление.Уговореният срок за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от дата на усвояване, като самото усвояване следвало да стане в срок до 30дни, от сключване на договора.Уговорената падежна дата била 20-то число на месеца. Уговорена била променлива годишна лихва в размер на 9.60%, като максималния размер до който можела да се премяна процента бил уговорен в размер на 13.27%., а ГПР бил уговорен в размер на 10.23%. .

Към договора са приложени ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление (неразделна част от договора), съгласно при забава на плащанията на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница се олихвявала с договорения лихвен процент увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта (т.8.1). В т.8.2 от ОУ пък е уговорено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихви повече от 90 дни целия непогасен остатък ставал предсрочно изискуем. Към договорът е приложен, както погасителен план, така и приложение 3 „Такси по кредити за текущо потребление, също неразделна част от договора. Както договора, така и ОУ, погасителния план и приложение №3 са подписани както от страна на банката, така и от самия кредитополучател.

По делото е приложено и извлечение за периода от ***г., от което се установява, че в периода от ***0г. плащания по кредита са постъпвали.

От приложеното удостоверение за наследници изх. № ***г., изд.общ. П., се установява, че кредитополучателя П.Г. П.а е починала на 18.03.2020г., като е оставила наследник по закон от първи ред - В. Д. П. (син).

Във връзка с инициирано производство по реда на чл.51 от ЗН от страна на банката по чл. 51 ЗН, въз основа на която е образувано ч.гр.д. №***г. по описа на ПпРС. От приложеното Решение № ***г., по посоченото дело, Районният съд - П. е постановил да се впише в особената книга за приемане и отказ от наследство, водена в Районен съд - П., изявлението на В. Д. П., за приемане наследството на П.Г. П.а От приложената към ч.гр.д. №***г. на ПпРС покана- уведомление, изх. № ***г., се установява, че ищцовата страна отправила до наследника на кредитополучателя покана за изпълнение на задълженията, произтичащи от процесния договор за банков кредит, като го е уведомила, че в случай на неплащане в дадения срок, банката обявява кредита за изискуем.

Тази покана-уведомление е изпратена за връчване чрез ЧСИ. От приложената покана и разписка към нея се установява, че връчителя е посетил адреса на 04.10.2021г., 16.10.2021г., 03.11.2021г., както и на 14.11.2021г., като лицето не е намерено, а дядо му отказал да получи книжата, поради което е и залепено уведомление на адреса на 14.11.2021г. Срокът за получаване на книжата е изтекъл на 29.11.2021г.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че предоставената кредита е отпуснат в пълен размер по откритата и обслужваща договорна банкова сметка *** на 17.05.2019г., по която сметка е следвало да се извършва погасяването на дължимите вноски в размер, съгласно погасителния план. От предоставената сума за текущо потребление, на 17.05.2019г. били преведени по сметка 8 400лв. с основаниепогасяване на кредит. На 20.05.2019г. били изтеглени в брой 11 000лв. лично от П.Г. П.а Вещото лице е установило, че били извършени 13 записвания на погасителни вноски по кредита с падежна дата 20-то число, като били внесени общо 1 899.02лв., от които 857.54лв.- главница; 1 040.54лв. - лихви и 0.94лв.- санкция за забавена главница. На 4.05.2020г. била извършена последната погасителна вноска от 600.34лв., в това числоглавница за 205.78лв. и лихва от 394.56лв. Експертизата не е установила други плащания по 3 кредита след тази дата. Първата забава в плащанията на дължимите погасителни вноски по договора била вноската с падеж 20.10.2019г. е. След 4 май 2020 година не са регистрирани погасителни вноски по Договора за кредит. Кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем на 19.01.2022 г.

Според експертното мнение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, размера на дължимата неплатената главница към датата на подаване на заявлението по чл.

417 от ГПК - 14.04.2022г., според установените в счетоводните регистри на банката записвания, е ***лв., при 20 000лв., усвоен размер на кредита и 857.54лв. извършени погасявания по главницата. Общата сума на начислената договорна лихва към 19.01.2022г. е 6928.84лв. Погасени били 1040.54лв., или имало просрочена дължима лихва от 5 888.30 лева. Общата сума на начислената законна лихва от 20.01.2022г. до 14.04.2022г. била в размер на 451.97лв. Размерът на лихвената надбавка за забава (санкционираща лихва) към датата на подаване на заявлението 14.04.2022г. била в размер на 220.28лв., от които платени били 0.94лв., и се дължала сумата от ***4лв. Размерът на лихвената надбавка за забава към датата на подаване на исковата молба била в размер на 363.97лв. Съгласно т.5 „Разходи по изискуем кредит“ от Приложение 3 „Такси по кредити за текущо потребление“, неразделна част от Договор за банков кредит за текущо потребление от 16.05.2019г. с кредитополучател П.Г. П.а била определена такса в размер на 120.00 лева, като разход по изискуем кредит Вещото лице у изчислило още, че размерът на дължимата законна лихва за периода 19.01.2022г.-14.04.2022г. върху главницата от ***лв. възлиза в размер на 457.33лв.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е установителен, след указания на съда на осн. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК по повод постъпило възражение от ответника в указания от съда срок, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му, и предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е допустим.

По отношение на възражението на процесуалния представител на ответника, че искът бил недопустим, поради недопустимо заповедното производство във връзка с нередовно от външна страна извлечение от счетоводни книги, съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:

Разпечатката съдържа 37 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/419f7e3f-f4e3-4730-976c-3bb5b48e9638