Решение № 614 от 27.02.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 614 гр. Варна, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Г. като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20233110107836 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Т. К. К., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител А. К. Д., ЕГН **********, и двете с адрес: с. Изворско, община Аксаково, област Варна, ул.

******* срещу Община Аксаково, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление: гр. Аксаково, област Варна, ********, иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 20000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от детето Т.

К. неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на нападение и ухапване от безстопанствено куче на 30.04.2023 г. в с. Изворско, община Аксаково, област Варна, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.06.2023 г. до окончателното му изплащане.

В исковата си молба майката А. Д. излага, че на 30.04.2023 г., около 17:30 часа в с. Изворско тя, съпругът й К.К., двете й деца – синът й К.К. и дъщеря й Т. К., се прибирали от магазина. Когато стигнали до жилището, в което живеят, дъщеря й поискала да отиде на гости при баба си, която живеела на съседната улица. Решили съпругът й да отиде с детето на гости при баба си, а тя да остави продуктите вкъщи, след което също да отиде при тях. Докато оставяла продуктите, през прозореца чула виковете на съпруга си.

Отишла при свекърва си, но съпругът й й казал да отиват веднага в спешното отделение на болницата, тъй като детето Т. било ухапано от куче. Разказал й, че дъщеря й се намирала пред портата на баба си, където до оградата има пясък и играела заедно с дъщерята на зълва й, която държала сандвич в ръката си, а Т. имала сладолед. Съпругът й и зълва й се намирали на около 1 метър от децата, когато внезапно и без да е предизвикано едно улично куче – жълто, с черна муцуна, се нахвърлило, съборило детето Т. и го захапало по лицето – 1 за бузата. Когато видяла дъщеря си, по лицето й имало много кръв.

Прегърнала я, качили се в колата на зълва й и отишли в спешния кабинет в болницата в гр. Аксаково, където обаче лекарите не им обърнали внимание.

Затова веднага отишли в Окръжна болница в гр. Варна, в Спешно отделение.

Лекар прегледал детето, били й ваксина – тетатокс 0.5 мл, промили раните й с риванол и йод. Лекарят я предупредил да наблюдава детето 3 дни, за да не вдигне температура или да се получи оток. Прибрали се в квартирата, но на сутринта лицето на дъщеря й било подуто цялото и имала висока температура, която продължила да се повишава. Отново отишли в Спешното отделение на Окръжна болница в гр. Варна. Изпратили ги в инфекциозно отделение, където направили преглед на дъщеря й и й били инжекция против бяс. Общо през следващите дни до края на м. май 2023 г. й били поставени 6 такива инжекции. На 03.05.2023 г. завела детето в Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна - Варна“, където то било прегледано, като в заключението на съдебния лекар било посочено, че се касае за контузия на лицето, ожулвания, травматични отоци и кръвонасядания по лицето, ожулване по левия горен крайник, като описаните травматични увреждания отговарят добре да са получени при ухапване от куче в указаното време.

Твърди, че оттогава дъщеря й се променила коренно. Не иска да е навън, нито да играе по улиците, като й заявява, че има много кучета и пак ще я ухапе някое от тях. Вечер заспива трудно, а понякога се събужда посред нощ разплакана и казва, че кучето е под леглото й. Завела я при личната им лекарка, която им дала направление за детски психиатър. При посещение при такъв специалист било констатирано, че детето е стресирано, уплашено и нервно. Изписал им лекарства за домашно лечение.

Поддържа, че разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ изрично поставя безстопанствените кучета под надзора и грижите на общините, като последните са задължени, съгласно чл. 50, т. 2 ЗЗЖ да вземат всички мерки за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хора. Счита, че Община Аксаково не може да пренебрегва задължението си да осигури безопасна среда на гражданите си и чрез своите органи отговаря за вредите, причинени от бездомните кучета. Отговорността на община Аксаково следва от възложените й със закон задължения /Закон за защита на животните, гл.

„Безстопанствени животни“/ по организиране настаняването на скитащите кучета в изолатори.

По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Аксаково. Поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че от представените по делото доказателства не би могло да се направи по безспорен и категоричен начин изводът, че увреждането, получено от детето Т. К., е настъпило именно от нападение на безстопанствено куче на посочените в исковата молба дата и място, в резултат на виновното поведение /бездействие/ на Община Аксаково.

Посочва, че Община Аксаково, чрез своите органи, е положила дължимата грижа, съобразно възможности си /финансови, организационни и др./, като е изпълнила предписаните от закона мерки за овладяване и контрол над популацията на безстопанствените кучета, а именно: В изпълнение на чл.

40, ал. 3 ЗЗЖ Общински съвет – Аксаково е приел със свое Решение № 28.5/26.08.2021 г. от Протокол № 28/26.08.2021 г. Програма за изпълнение на Националната програма за овладяване на популацията на безстопанствените 2 кучета на територията на община Аксаково 2021-2025 г. С Решение № 52.4 от Протокол № 52/23.02.2023 г. Общински съвет – Аксаково е приел План за действие към Програмата за изпълнение на Националната програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на Община Аксаково 2021-2025 г. за периода 01.2023 г. – 12.2023 г. и Отчет по изпълнение на годишен план за периода 01.2022 г. – 12.2022 г. за действие по изпълнение на същата програма. Съобразно тази програма и в изпълнение на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 от 11.02.2022 г. за прилагане на националната програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност /Наредба № 4/11.02.2021 г./ Община Аксаково има сключено споразумение за сътрудничество № 2/09.01.2023 г. с организация за защита на животните за извършване на дейности с цел намаляване популацията на безстопанствените кучета на територията на общината. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № 4/11.02.2021 г. от Кмета на Община Аксаково са одобрени Годишен график за залавяне на безстопанствени кучета на територията на община Аксаково за 2023 г., ведно с Процедурен план за залавяне и транспортиране на безстопанствените кучета. Изпълнението на дейностите по Споразумение за сътрудничество № 2/09.01.2023 г. се инициират с възлагателно писмо от Началник отдел ООС, като кампаниите за улавяне и обработване на безстопанствени кучета се провеждат, съгласно одобрения график. При получаване на сигнали за наличие на безстопанствени кучета и/или нападение и/или потенциално опасно куче: по телефон, в деловодството на общината или по електронна поща, се предприемат спешни действия и се изпраща изрично възлагателно писмо.

При извършване на кампании за улавяне на безстопанствени кучета в населените места, след улавянето се извършва преглед от ветеринарен лекар за наличие на микрочип на кучето с цел извършване идентификация за собственост. При установяване на собственик на животното, същото му се предоставя. При липса на микрочип, кучето се кастрира, ваксинира, обезпаразитява, маркира се с видима ушна марка, чипира се с електронен чип, който се въвежда в Интегрираната информационна система на БАБХ и като собственик се посочва Община Аксаково, а кучето се връща на мястото на улавяне.

Излага, че към настоящия момент не е издадена Заповед от изпълнителния директор на БАБХ за блокиране на раждаемостта на безстопанствените кучета, поради което за Община Аксаково не е възникнал ангажимент за изграждане на приют, съответно за настаняване на безстопанствените кучета в такъв. Ето защо смята, че от страна на Община Аксаково не е налице бездействие, изразяващо се в ненастаняване на процесното куче в приют. Поддържа, че Община Аксаково е създала необходимата организация и е положила дължимата грижа, за да предотврати настъпването на инциденти с безстопанствени кучета. Конкретно за с.

Изворско – по предварително утвърдения график е проведена кампания за залавяне, кастриране, маркиране, ваксиниране, обезпаразитяване, стационар при необходимост и връщане по местата на улавяне на установените безстопанствени кучета. Твърди, че служителите на Община Аксаково не са допускали, че на територията на ответната община се нахожда процесното куче, нито са били длъжни и са могли да предвидят, че е възможно това куче да е агресивно. Същите се намират и в обективна невъзможност да 3 предотвратят инцидентно мигновено настъпило събитие.

По отношение на конкретните телесни увреждания на детето счита, че същите се характеризират като „леки“ такива. Посочва, че оздравителният процес е протекъл нормално. По изложените съображения моли исковата претенция да бъде отхвърлена. В условията на евентуалност моли претендираното обезщетение да бъде съобразено с характера на увреждането и да бъде намалено, доколкото същото е прекомерно и несъобразено с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

В проведеното по делото на 07.02.2024 г. открито съдебно заседание лично се явява майката А. К. Д.. Детето Т. К. К. се представлява от процесуалния си представител – адв. С. А., който заявява, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.

Ответната страна се представлява от процесуалния си представител юрк. В. Ю., която поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена. В условията на евентуалност моли размерът на претендираното обезщетение да бъде редуциран.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

От представените с исковата молба медицински документи и заключението на вещото лице д-р Р. М. по приетата по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че в резултат на настъпилата на 30.04.2023 г. злополука детето Т. К. е получила следните травматични увреждания – контузия на лицето, малка прободна рана по лявата буза на лицето и в областта на ляв лакет, ожулвания, травматични отоци и кръвонасядане по лицето, ожулване по левия горен крайник.

Съгласно заключението, описаните травматични увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи предмети с ограничена повърхност, могат да бъдат получени при обстоятелствата, описани в исковата молба – ухапване от куче. В своята съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Проведено е лечение с обработка на раните. Проведена е и профилактика с тетаничен анатоксин и противобясна ваксина. Възстановителният период е протекъл без усложнения. Обичайният срок на лечение е около две седмици и е завършил с оздравяване. Останали са два малки белега, описани от вещото лице в медицинския преглед, а именно: в областта на лява буза се вижда белег с кръгла форма с диаметър около 3 мм с малко по-тъмен цвят от цвета на околната кожа, същият белег се вижда и в гънката на левия лакет. Според вещото лице, с времето тези белези ще се заличат. Експертът заключава, че раните по лицето са с по-интензивен характер от тези по крайниците, но поголям е бил ужасът от нападението на кучето.

При изслушването на вещото лице д-р М. в проведеното по делото на 29.11.2023 г. открито съдебно заседание по делото същият обяснява, че от опита си като лекар смята, че ужасът е бил по-голям от нападението, като по отношение на болките – тези по лицето са с по-интензивен характер от тези на крайниците, доколкото раните не са толкова сериозни, за да заплашат живота на детето, но все пак са рани.