Решение № 6414 от 03.04.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6414 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря Виктория С. И. Докова като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110147784 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Предявени са от М. В. А. срещу В. Й. Г. обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 3579,04 евро (7000 лв.), представляваща остатък от платена на отпаднало основание сума, служеща като „задатък“ по несключен договор за покупко-продажба за закупуване на недвижим имот от 24.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, сумата от 3141,49 евро (6144,23 лв.), представляваща обезщетение за забава за периода 01.10.2022 г. до 22.05.2024 г., начислена върху сумата от 15338,76 евро (30000 лв.), както и сумата 111,73 евро (218,53 лв.), представляваща обезщетение за забава за периода от 23.05.2024 г. до 12.08.2024 г., начислена върху сумата от 3579,04 евро (7000 лв.). Посочената главница се претендира при условията на евентуалност на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата 3579,04 евро (7000 лв.) при първоначална липса на основание (допуснато изменение на иска осн. чл. 214 ГПК чрез добавяне на ново основание на предявения иск за главница в о.с.з. от 03.12.2025г.).

В исковата молба ищецът твърди, че на 24.08.2022 г. на основание устна договорка за покупко-продажба на недвижим имот заплатил на ответника сумата от 15338,76 евро (30000 лв.) като задатък за покупката на имота. Сочи, че окончателният договор следвало да бъде сключен до края на м.09.2022 г., но последното не се осъществило по вина на ответника. Поддържа на 22.05.2024 г. Г. да му е възстановил частично платения задатък, а именно сумата от 11759,71 евро (23000 лв.), като останал дължим остатък от 3579,04 евро (7000 лв.). Поради отпадане основанието на заплащане на процесната сума за задатък, считано от 01.10.2022 г. счита, че ответникът му дължи и обезщетение за забава в размер на исковите суми за посочените периоди. Предвид гореизложеното моли съда да уважи предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. Й. Г., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва сумата от 15338,76 евро (30000 лв.) да му е преведена като задатък по предварителен договор за покупко-продажба, като сочи, че същата представлява стоп капаро, заплатена с цел 1 да не се предлага имота за продажба на други лица, като сочи, че между страните не е сключван предварителен договор за покупко-продажба. Оспорва твърдението за уговорка с ищеца да се сключи окончателен договор до края на м. 09.2022 г., а такава нямал и с брокера А В, с който единствено е контактувал. Твърди, че не познава лично ищеца и че не е контактувал с него по повод продажба на имот, както и че не е имало уговорен срок за сключване на сделка. Сочи, че било невъзможно окончателен договор да се сключи до края на м. септември 2022 г., тъй като собствениците на имота били 44. Наред с това поддържа, че е имал уговорка с брокера да не продава собствените му идеални части на други лица, докато последния води преговори с останалите съсобственици, като е изпълнил своето задължение. Изтъква, че през есента на 2023 г.

А В го е уверил, че ищецът все още има интерес от покупката на имота, поради което и е помолил за актуална данъчна оценка за имота. Оспорва процесната сделка да не се е осъществила по негова вина. Твърди, че малко преди да върне парите на ищеца бил уведомен от А В, че купувачът М. А. се отказва от сделката, като предлагал да задържи от сумата от 3579,04 евро (7000 лв.)., а остатъкът да върне по банковата му сметка. Последното било извършено на 22.05.2024 г. Сочи, че не са имали уговорка да върне сумата от 15338,76 евро (30000 лв.) на 01.10.2022 г., нито е бил канен да върне тази сума, нито процесната сума. Поради това не дължи връщане на сумата 3579,04 евро (7000 лв.). на отпаднало основание, нито претендираното обезщетение за забава.

Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически изводи по предявения иск:

С окончателния доклад по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че ищецът е заплатил на ответника сумата от 15338,76 евро (30000 лв.), а ответникът му е възстановил 11759,71 евро (23000 лв.) на 22.05.2024 г.

Горните факти, освен че са безспорни се установява и от ангажираните по делото писмени доказателства – платежно нареждане от 24.08.2022 г. и извлечение за извършена трансакция от банковата сметка на ищеца, удостоверяваща заплащането на сумата 11759,71 евро (23000 лв.) от ответника в полза на ищеца.

Видно от платежното нареждане от 24.08.2022 г. като основание за превода е посочено „задатък поземлен имот ***, площ 3600 кв.м., стар номер 089033“.

Представени са две данъчни оценки за процесния имот, от които се установява, че към м.09.2022 г. и към 10.2023 г. съсобствениците на имота са 42, съответно 44.

От показанията на св. Г С Г.а, племенница на ответника се установява, че имотът в м-ст „З К“ има около 40-45 човека наследници. Св. Г.а сочи, че през 2022 г. имало предложение с оферта към съсобствениците, като от вуйчо си (ответникът) разбрала, че чакат окончателна оферта и че има лице, което е харесало този имот, но следвало да се извадят много документи, да се уведомят 45 съсобственици, за да се стигне до това да се съгласят всички те. Не получили конкретна оферта от евентуалния купувач.

Споделя, че вуйчо й и е казал, че ще му бъдат преведени пари като „стоп-капаро“, за да бъде имотът запазен, докато се снабдят с всички документи свързани с продажбата, както и да се уведомят всички наследници, но друго не помни. Изяснява, че незнае дали вуйчо й е получил парите и колко точно. Брокерът по тази сделка се казвал С. В. извадил всички необходими документи, тъй като бил упълномощен от останалите съсобственици за това. Сделка чрез посочения брокер през 2022 г. за имота не се реализирала, тъй като имало някакви неразбории между купувачите и С – брокера.

Сочи, че не й е известно името на купувача. Продажбата на имота на „З К“ се осъществила през есента на 2024 г., но този брокер С нямал общо с тази продажба.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД:

Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД урежда право на лицата, които твърдят, че са престирали с оглед на очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение, оправдаващо престацията, което правоотношение не е осъществено, 2 да искат нейното връщане.

Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 1/28.05.1979 г., по втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД на връщане подлежи даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено. Касае се за форма на неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, при която разместването на имуществените ценности става въз основа на фактически състав, който не е напълно завършен. Неговото окончателно завършване обикновено е в зависимост от осъществяването на едно бъдещо отлагателно условие и когато това условие не се реализира, основанието като цяло се счита за неосъществено. Плащане при неосъществено основание е налице и когато плащането е извършено с оглед сключването на един бъдещ договор между страните, която двустранна сделка впоследствие не е осъществена.

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че същият е дал на ответника твърдяната парична сума, представляваща задатък за закупуването на процесния недвижим имот, вследствие на което последният се е обогатил неоснователно, както и да докаже, че основанието, на което ответникът е получил съответната сума не се е осъществило поради несключването на окончателен договор между страните за покупко-продажбата на имота в уговорения срок.

При установявана на горните обстоятелства ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване възраженията си, в т. ч., че е налице годно основание да получи и задържи заплатената му от ищеца сума, респ. че е върнал сумата.

Същевременно от значение за прилагане на кондикционния състав по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД е намерението на страните по незавършеното правно основание за осъществяването на конкретна правна цел за времето след осъществяването му, към която да е относима престацията.

С оглед ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира, че предявеният главен иск е неоснователен.

За да достигне до този извод съдът съобрази, че между страните не е било постигнато съгласие за сключване на договор за покупко - продажба на имота в предвидената в чл. 18 ЗЗД форма. Същевременно не се установява и да е сключен предварителен такъв за процесния имот, доколкото видно от приетото по делото платежно нареждане от 24.08.2022 г. не се съдържат съществените условия на предварителния договор. Съществените условия на договора за покупко-продажба са предметът на договора и продажната цена. В нея е посочен обещаният имот и размерът на полученото капаро, но продажната цена не е посочена. След като представения платежен документ не съдържа един от съществените елементи на договора, а именно – продажната цена, тя не може да се счита за валиден предварителен договор. Наред с това следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗЗД предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма, какъвто по делото не е представен. Доколкото по делото не се доказа страните да са имали уговорки за сключване на окончателен договор, в това число и за срок, в който да бъде сключен същият, то ответникът не може да носи отговорност за неосъществяване на същия. В тази връзка съдът съобразява показанията на разпитаната свидетелка, че действително за процесния имот е имало купувач, чието име незнае, че чрез брокера С е било уговорено изваждането на документи, но до конкретна оферта от купувача не се било стигнало. Следователно ищецът не доказа пълно и главно, намерението на страните да сключат окончателен договор, доколкото по делото се установи, че не е имало конкретна оферта от купувача, не се доказа и вина за неосъществяване на основанието за сключване на окончателен договор за покупко-продажба да има ответника.

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

3

С оглед на извода на съда за неоснователност на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, на разглеждане подлежи предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже предаването на процесната сума на ответника.

При установявана на горните обстоятелства ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване възраженията си, в т. ч., че е налице годно основание да получи и задържи заплатената му от ищеца сума, респ. че е върнал сумата.

Безспорно е между страните, че ищецът е превел по банкова сметка на ответника сумата от 15338,76 евро (30000 лв.), а последният му е възстановил 11759,71 евро (23000 лв.) на 22.05.2024 г., т.е. установява се, че процесната сума е дадена на ответника.

Спорът между страните е дали ответникът е получил същата на соченото от него основание стоп-капаро, респективно има основание да я задържи.

От събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че ответникът не доказа наличието на основание да получи, респективно да задържи процесната сума като получена от ответника Г. на твърдяното основание стопа-капаро.