Решение № 102 от 01.08.2022, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. гр.Мадан, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20225430100033 по описа за 2022 година

Предявен е установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.

Съдът е сезиран с искова молба от М. С. ИЛ., чрез пълномощника адв. Б.М. против Е.

А. У., С. Я. П., Р. ЯС. Ч., АС. Х. К., Ш.Х. Ф. (Р. Х. Ф.), с която е предявен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.М., одобрена със заповед РД18...г на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-... г. на началник СГКК гр. С., находящ се в гр.М., ул. „П.” кв. „М.” с площ 255 /двеста петдесет и пет/ кв.метра при съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори: ***, *** и *** на основание придобивна давност.

В исковата молба се твърди, че ищецът сключил с ответниците предварителен договор за продажба на недвижим имот на 15.11.2011 година в гр. М. при условията на чл.19 от ЗЗД относно описания по-горе недвижим имот. Всички задължения по този Договор от страна на ищеца били изпълнени, включително и за заплащане на цялата уговорена цена в размер на 5000,00 лева в срок до 31.12.2011 година. При сключване на Договора изплатил на продавачите сумата от 4000 лева, което било удостоверено със подписване на самия договор, а на 05.12.2011 г. изплатил в брой сумата от 1000 лева, за което му била предоставена декларация – разписка. Срокът за сключване на окончателен договор бил определен до 31.01.2012 година. До изтичането на този срок ответниците не се били снабдили с документи за сделката и така и не се стигнало до сключване на окончателен договор. Със сключването на предварителния договор му било предоставено владението на имота, за което било уговорено в чл.5 ал.2 от същия договор. От 15.11.2011 година до сегашния момент ищецът упражнявал фактическата власт върху имота, ползва го и го владеел като собствен, въпреки че не бил сключен окончателен договор. До 15.11.2021 г. ищецът бил придобил правото на собственост по силата на чл. 79 и сл. от ЗС в резултат на 10 годишно непрекъснато и спокойно давностно владение. Всички продавачи знаели, че той владее имота от свое име и като собственик и досега никой не му бил оспорвал правото на собственост. На 14.01.2022 година в отсъствието на ищеца един от ответниците Р. ЯС. Ч., поставил трасировъчни колчета заедно с геодезист, за да демонстрира на ищеца, че претендира имота. След разговор по телефона той заявил на ищеца, че желае да си постави 1 каравана в имота и не признава правата му на собственик. Това оспорване било след срока по чл. 79 ЗС, с изтичането на който ищецът придобил правото на собственост на давностно владение. Това обстоятелство предпоставяло интерес за ищеца да предяви настоящия иск.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Р. ЯС. Ч., чрез назначения особен представител адв. Й.Х., с който взема становище за неоснователност на иска. Посочва, че в предварителния договор от 15.11.2011 г. и в разписката от 05.12.2011 г. ответникът М. С. ИЛ. се сочи като представляващ фирмата ЕТ „С. – М.И.“ ЕИК ***, при уговорките по предварителния договор, както и разплащанията касаят фирмата ЕТ, представлявана от М.И.. Освен това посочва, че предварителният договор от 15.11.2011 г., на който ищецът се позовава бил невалиден и нищожен на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД поради липса на съгласие и неспазване на предписаната от закона форма, същият не съставлявал годно доказателствено средство за доказване на придобивна давност, считано от дата на сключване на договора, който не можело да се приеме като достоверна дата за началото на десет-годишната придобивна давност. В случая не се представяло писмено споразумение, в което да се уговори друг срок за изповядване на сделката, нито била налице обективна невъзможност за сключване на окончателен договор. Никой от договарящите, вкл. и купувача по предварителния договор ЕТ С. М.И. в качеството му на управляващ и представляващ фирмата не бил направил искане за обявяване на предварителния договор за окончателен. Освен това представеният предварителен договор не бил подписан от купувача. Ищецът не бил страна по предварителния договор от 15.11.2011г. Оспорват се като невалидни представените с исковата молба писмени доказателства: скица за поземлен имот от 05.08.2011 г., удостоверения за наследници, вкл. и разписка от 05.12.2011 г.

Посочва, че процесния имот е бил и продължава да бъде собственост на наследниците на А.

Ш. Ч.. В случая не е било налице предаване на владението въз основа на предварителния договор, тъй като същият не можело да се приеме за сключен, същият бил невалиден и нищожен и не пораждал никакви правни последици. Моли за отхвърляне на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от останалите ответници Е. А. У., С. ЯС. П., АС. Х. К., Ш. Х. Ф. (Р. Х. Ф.).

В о.с.з. от 29.06.2022 г. ответниците АС. Х. К. и Ш. Х. Ф. (Р. Х. Ф.) се явяват лично и признават иска. Останалите ответници Е. А. У., С. ЯС. П. не се явяват в съдебно заседание, не вземат становище по иска. Ответникът Р. ЯС. Ч. в о.с.з. се представлява от адв. Й.Х..

Взема становище за неоснователност на иска.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Наведеното от ищеца придобивно основание давностно владение е оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с намерение да се държи вещта като своя. Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) - намерението за своене.

Според презумпцията на чл.69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психическо състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано заключението за наличие на неизвестен факт, а именно - субективния признак на владението - намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг факт - обективния признак на владението упражняването на фактическа власт върху вещта. Както при всички оборими законни презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори. Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години.

По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.11.2021 г., сключен между продавачите Н.С. Ч., Е. А. У. (О.), С.Я. Ч., Р. ЯС. Ч., АС. Х. К., Ш. Х. Ф. (Р. Х. Ф.), от една страна в качеството на продавачи и ЕТ С.- М.И., представлявано от М. С. ИЛ., в качеството на купувач от друга. Предмет на договора е 2 задължението на страните да сключат окончателен договор, с който продавачите да прехвърлят собствеността върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.М., одобрена със заповед РД-18... г на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-... г. на началник СГКК гр. С., находящ се в гр.М., ул. „П.” кв. „М.” с площ 255 /двеста петдесет и пет/ кв.метра при съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори: ****, а купувача да заплати сумата от 5000 лева, от която сума 4000 лева в деня на подписване на предварителния договор, като договорът служи за разписка за платената сума, както и сумата от 1000 лева – платима в срок до 31.12.2011 г. Предварителния договор е подписан от ответниците АС. Х. К., Р. ЯС. Ч., Ш. Х.

Ф. (Р. Х. Ф.), С. ЯС. П., ЕМ. ЯС. УР..

На поставени въпроси по реда на чл. 176 от ГПК ищецът М.И. отговори, че договорът е бил сключен от името на ЕТ „С.-М.И.“. Към момента фирмата е обявена в несъстоятелност и трябва да бъде заличена. Фирмата не съществувала в момента. Процесният имот ищецът го владял и като ЕТ, а след това и като физическо лице. Цехът бил закупен от Община Мадан през 2008 г. В този имот влизало едно място, за което ответниците говорили, че не му трябвало. Предварителния договор е подписан през 2011 г. При подписване на договора трябвало да се плати определена сума, след което и доплащане. Цялата сума от 5000 лева била получена от ответниците. Тяхно задължение било да се мине през нотариус, но те не могли да се съберат. Ответниците поели ангажимент, защото били много хора, трябвало да се съберат много документи и след това да го извикат за подписване на договора. Това не се случило. До началото на тази година ищецът нямал никакви проблеми с мястото. Началото на тази година видял геодезист, който дошъл и забивал колчета. Ищецът се обадил на ответника Р.Ч. да потърси информация, но последният му заявил, че има претенции. Заявил му, че това място му трябвало сега, щял да слага каравана.

В същото съдебно заседание е разпитан свидетелят М. К., който заяви пред съда, че службата му е точно до цеха на ищеца. От 1991 г. свидетелят работил в здравната служба там. Спорното място се намирало непосредствено до здравната служба и под дърводелския цех на ищеца. Това място представлявало една лента, едно разстояние по дължината на цеха, точно под цеха, успоредно на цеха и това място се ползвало откакто свидетелят бил на работа там, като се товари и складира дървен материал. На това място нямало нищо построено. Не било и нива, не се оре и не се сее. Ползвало се за дейността към цеха, а цеха се занимава с дървообработване. От 1991 г. свидетелят имал спомени, че така се ползва имота. Ищецът му бил споменавал, че закупил това място, но не бил предприел действия да разширява цеха. Мястото се използвало от ищеца, свидетелят не бил виждал друг да го използва. Ищецът го използвал заради цеха, от 1991 г. Познавал Р.Ч., но не го бил виждал никога в имота. Мястото било непосредствено под дърводелския цех, който бил на повисоко ниво от това място. От западната страна бил цеха, от източната страна – път, който минавал покрай лечебницата, където работил свидетеля, на края на имота имало градина, която била на физическо лице. В южната посокоа имало място, което се ползвало за вторични суровини. В южната посока мястото било празно, никой не го ползвал. М. ползвал процесното място от 1991 г., откакто свидетелят бил там, и продължавал да го ползва В същото о.с.з. е разпитан свидетелят С. Т., която заяви, че в процесното място преди имало бункер за трици и железа, преди да го закупят. След като го закупили, го изчистилиможе би имало 10 години. Въпросното място било обрасло с трева, под самото място имало черен път. Със свидетелката били съседи и минавали по този път. В момента в спорното място имало паркирано ремарке в тревата. Не се осъществявала никаква дейност. Ремаркето било на ищеца. От едната страна процесния имот граничи с черен път, а от другата страна с имота на свидетелката, който представлявал градина и имало ограда между имота на свидетелката и имота на ищеца. От другите две страни имотът граничи с ветеринарна лечебница и с дърводелския цех на ищеца. В имота на ищеца имало дърводелска работилница, използвал го за гатер. Спорния имот се ползвал от ищеца откакто е закупен, може би от 10 години, но можело и да е повече. Дърводелския цех се ползвал от ищеца от много отдавна, със сигурност преди 2000 г. Към гатера имало бункер за трици, той го използвал. Спорното място не се е ползвало от никой друг. Не знаела за спорове между ищеца и ответниците. Ответникът Р.Ч. не го познавала, виждала го само веднъж през тази година, когато бил дошъл да мери имота. Р. нищо не бил поставял, казал, че ще поставя каравана, но така и не я докарал. Р.Ч. бил докарал геодезист за поставяне на колчета.