Определение № 260283 от 27.04.2021, Окръжен съд - Враца

О П

Р Е Д Е Л

Е Н И Е № ... гр. Враца, 27.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

Председател: МИРОСЛАВ

ДОСОВ

Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА

Мл.съдия КАМЕЛИЯ КОЛЕВА като разгледа докладваното от мл. съдия Колева в.ч.гр. дело № 173 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл. 129, ал. 3 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба, подадена от "М. транспорт и логистика" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от С. Д. Г., чрез адв. Ц.Д., против Определение № 260382/23.02.2021 г. по гр. д. № 1755/2020 г. на Районен съд – Враца, с което е прекратено производството по делото поради неотстраняване в дадения срок на указаните нередовности в обстоятелствената част и петитума на депозираната от жалбоподателя искова молба.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че с искова молба от 04.08.2020 г. жалбоподателят е предявил срещу "ВВВ Консултинг" ЕООД гр. Враца искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Поддържа се, че съгласно сключен между тях на 23.06.2017 г. договор за консултантски услуги № 9/23.06.2017 г., ответникът в качеството си на изпълнител се е задължил да консултира възложителя и да изготви бизнес план и заявление за подпомагане за проект по мярка 6.4.1 "Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности" по Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. с финансираща институция Държавен фонд "Земеделие". Твърди се, че по посочена от ответника банкова сметка ***а 1 000,00 лв. на 23.06.2017 г., а от сключване на договора до настоящия момент от ответното дружество не е изпълнено условието на сключения договор, въпреки отправените покани за връщане на преведените суми поради неизпълнение на договора. Излагат се съображения, че неправилно районният съд е приел, че сключеният договор за консултантски услуги не е прекратен, поради което е счел, че е недопустимо предявяване на иск за неоснователно обогатяване, като се поддържа, че договорът е изчерпал своето съдържание в раздела на сроковете за изпълнение. Поддържа се, че в изпълнение на дадените от районния съд указания няколкократно е потвърдено становището за наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника с използваната от него сума по договора, без да е налице реално изпълнение на условията. Твърди се, че изразеното в отговорите становище, че е налице явно неизпълнение на договора и фактическото състояние по същия е основно в подкрепа на искането и основание за предявяване на иска по съдебен ред.

Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да присъди сторените в това производство разноски.

В дадения срок въззиваемата страна - "ВВВ Консултинг" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от В. В. В., депозира писмен отговор, с който се оспорва основателността на подадената частна жалба. Поддържа се, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Излагат се съображения, че така предявеният от ищеца иск е недопустим по отношение на разглеждането му в контекста на непозволено увреждане. Твърди се, че предявеният иск не попада и в законоустановените хипотези на неоснователно обогатяване, тъй като между ищеца и ответника има сключен договор за консултантски услуги и изпълнението на правата и задълженията на страните по него не може да бъде третирано като дадено без основание, на неосъществено или отпаднало основание. Поддържа се, че ответното дружество е изпълнило задължението си по договора за осъществяване на консултации, преглед на техническа документация, както и съдействие за необходимите документи за кандидатстване, като не е била изготвена необходимата документация поради факта, че финансирането на къща за гости не е допустимо към момента като дейност за финансиране по проекта. Твърди се и че неизпълнението е по вина на възложителя по договора. Иска се от въззивния съд да остави без уважение подадената частна жалба и да потвърди обжалваното определение. Изразява се становище, че в настоящото производство не следва да се присъждат разноски.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, отговора по нея и доказателствата по дело, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдебното производство пред Районен съд – Враца е образувано по искова молба, уточнена с молба вх. № 262011/09.10.2020 г., на "М. транспорт и логистика" ЕООД, ЕИК ***, против "ВВВ консултинг" ЕООД, ЕИК ***, с искане последният да бъде осъден да заплати неоснователно получена сума в размер на 1000,00 лева за консултантски услуги, ведно със законната лихва за забава в размер на 120,00 лева, считано от 23.06.2017 г. до 04.08.2020 г. В титулната част на исковата молба направеното искане е квалифицирано като иск по чл. 45 ЗЗД. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че на 23.06.2017 г. в гр. Вършец между ищеца и ответника е сключен Договор за консултантски услуги № 9/2017 г., съгласно който ответното дружество в качеството си на изпълнител се е задължило да консултира възложителя и да изготви бизнес план и заявление за подпомагане за Проект по мярка 6.4.1 "Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности" по Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. с финансираща институция Държавен фонд "Земеделие". Твърди се, че съгласно чл. 21, т. 1 от договора ищецът е превел по посочена от изпълнителя /ответника/ банкова сметка ***,00 лева на 23.06.2017 г. с фактура № 700000000823. Поддържа се, че от сключването на договора до настоящия момент от страна на ответника не се е изпълнило условието на сключения договор за възлагане на консултански услуги, като не е изпълнено нищо от договореното. Сочи се, че на 12.11.2019 г. и на 07.02.2020 г. до ответното дружество са отправени покани за връщане на преведените им суми поради неизпълнение на договора, но неоснователно взетите суми не били възстановени.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който излага съображения, че не е ясно правното основание на така предявения иск. Навеждат се доводи за недопустимост на исковата претенция по чл. 45 ЗЗД. Посочва се, че процесната сума не е получена без правно основание, а на договорно такова – въз основа на сключения договор за консултантски услуги, като причината за неизпълнението се дължи на поведението на ищеца. Излага съображения и за неоснователност на претенцията.

С Определение № 260420/03.11.2020 г. по гр. д. № 1755/2020 г. Районен съд – Враца, след анализ на твърденията на ищеца, ответника и доказателствата по делото, е приел, че между страните е налице валиден договор от 23.06.2017 г., който не е прекратен, при което е недопустимо предявяване на главен иск за неоснователно обогатяване, като това води и до недопустимост на акцесорния такъв за лихва. При тези мотиви е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените искове и исковата молба е била върната.

Постановеното от районния съд прекратително определение е било обжалвано пред Окръжен съд – Враца, който с определение № 260042/15.01.2021 г. по в.ч.гр.д. № 6/2021 г. го е отменил и е върнал делото на Районен съд – Враца за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно дадените указани. За да постанови този резултат решаващият състав е приел, че подадена исковата молба не отговаря на изискванията за редовност, тъй като наведените в нея правопораждащи спорното материално право юридически факти не са конкретизирани, поради което първоинстанцционния съд е трябвало първо да упражни правомощията си по чл. 129, ал. 2 ГПК и да остави исковата молба без движение, давайки указания на ищеца да уточни основанието, на което претендира връщане на получената от ответника сума, след което да направи отново преценката си по чл.

129, ал. 3 ГПК. В допълнение съдът е посочил, че наличието на сключен договор между страните не би обусловило недопустимост на така предявения иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД. Въпросът дали договорът между страните изключва отговорността на ответника за неоснователно обогатяване, поради наличие на договорно основание за получаване на заплатените като ц. суми, е въпрос по съществото на спора, т. е по основателността на иска, а не по неговата допустимост.

След връщане на делото и в изпълнение на дадените от въззивния съд съдията-докладчик е оставил исковата молба без движение с указание ищецът да уточни основанието, на което претендира връщане на процесната сума, а именно дали претендира връщане на договорно основание с оглед сключения между страните договор поради неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника, или я претендира на извъндоговорно основание поради отпадане с обратна сила на основанието, като конкретизира прекратен ли е процесния договор, как и кога. На ищецът е указано, че при неизпълнение на дадените указания в срок производството ще бъде прекратено.

С молба от 02.02.2021 г. ищецът е посочил, че основанието и мотивите за предявяване на иска са изложени в исковата молба. Заявил е, че отново потвърждава, че основанието, на което претендира връщане на посочената в исковата молба сума, е основано на сключения между страните договор, а така също и категорично е посочил, че е налице явно неизпълнение на договорни задължения от страна на ответното дружество. Относно уточнението на обстоятелството прекратен ли е договора, кога и как, ищецът е посочил, че в частната си жалба се е позовал на чл. 19 от договора и последиците от неизпълнението.

С разпореждане №

260634/03.02.2021 г. районният съд, констатирайки, че дадените указания не са изпълнени, е предоставил последна възможност на жалбоподателя да уточни дали претендира процесната сума за главница на договорно основание неизпълнение на договорно задължение на основание чл. 79 ЗЗД, или като неоснователно обогатяване от страна на ответника по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ГПК на отпаднало основание, указвайки отново последиците от неизпълнението.

С нова молба от

18.02.2021 г. жалбоподателят е потвърдил, че претендиране връщането на посочената в исковата молба сума е основано на сключения между страните договор и явното неизпълнение на договорните задължения на ответното дружество. Ищецът е посочил, че процесната сума явно и видимо по своята същност представлява неизпълнение на договорно задължение във връзка с което същата е внесена по сметка на ответника незабавно след сключване на договора, поради което е и налице основание за претендиране на същата на основание чл. 79 ЗЗД. В параграф втори на стр. 2 от молбата, касаещ уточнение на обстоятелството прекратен ли е договора и как, жалбоподателят е посочил, че е налице неизпълнение на договора по чл. 19 от него, като въпреки многобройните покани няма изпълнение, а самият договор е изгубил съдържанието си по време, поради което основанието е чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за наличие на отпаднало основание и неоснователно обогатяване от страна на ответника и преценката е на съда.

След извършените процесуални действия решаващият състав е прекратил производството по делото с атакуваното определение. За да постанови този резултат съдът е изложил мотиви, че съдържанието на депозираните молби е противоречиво, поради което с тях не са изпълнение указанията на съда. Посочил е, че от прочита на исковата молба и уточненията към нея не може да бъде направен извод за основанието на предявения иск, по която причина производството подлежи на прекратяване на основание чл.

129, ал. 3 във връзка с чл. 127 ГПК.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните изводи:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение правилно, по следните съображения:

Разпечатката съдържа 31 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/419d48b7-9422-4d6f-a88e-44a4d272c94f