Решение № 610 от 22.10.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 610 гр. София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Веска Райчева

Златина Рубиева при участието на секретаря Кристина Орл. Цветкова като разгледа докладваното от Веска Райчева Касационно гражданско дело № 20248002100732 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 1467 от 14.12.2023 г. по в.гр. д. № 2186/2023 г. на АС – София, с което частично е уважен иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса: за задължението на съда да посочи кои неимуществени вреди се намират в пряка причинно следствена връзка с незаконното наказателно преследване и как следва да се прилага обществения критерии за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, вр.чл.4 ЗОДОВ при определяне обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

Жалбоподателят -Прокуратура на Република България, излага съображения за неправилност въззивно решение поради нарушение на материалния закон.

Ответникът в касационното производство -И. Х. И., не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., , приема за установено следното:

Въззивният съд, като е потвърдил решение от 18.06.2023г. по гр. д. № 13426/21г. на ГС – София, е осъдил на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати в полза на И. Х. сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване (за периода от 12.02.2007г. до 24.08.2020г.), приключило с решение на ВКС № 105 от 24.08.2020г., по к.н.д.

1

№ 355/2020г. и решение на ВКС № 174 от 07.11.2016г. по НОХД № 685/2016г., последица от неоснователно повдигнато му от ответника обвинение, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2020г. до окончателното изплащане.

Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за разликата над 70000 лв. до пълния предявен размер от 300 000 лв., вреди от незаконно наказателно преследване и за законна лихва, считано от 05.12.2006г. до 23.08.2020г., като неоснователни.

Установено е, че с постановление от 05.12.2006г. е било образувано наказателно производство срещу И. И. и група лица (ппр. № 9640/2006г., по описа на СГП, дознание № 82/2006 г. по описа на ГД „БОП“ - НСП) за престъпления по чл.212 ал.5, по чл.321 и по чл.253 НК, за това че през периода от 2002 г. до 2005 г. е действала международна мрежа за „покупко – продажби“ на стари машини в затворен кръг, с участие на едни и същи фирми от Германия, Швейцария и България, с цел кандидатстването им пред ДФЗ за получаване на безвъзмездна помощ по програма САПАРД. Обвинението е за документна измама съставяне на документи с невярно съдържание, чиято цел е използването им пред ДФ Земеделие за удостоверяване на извършени „инвестиции“ от българските фирми – бенефициенти.

Констатирано е, че с Постановление за привличане на обвиняем от 12.02.2007г. спрямо ищеца е повдигнато обвинение за престъпления по чл.321, ал. 2, вр, ал. 1 НК, по чл. 212, ал.

5, вр.ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2 НК и по чл.253 ал.5, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл.20 ал.2 НК, като с постановление на прокурор при ГП София от 13.02.2007г. бил задържан под стража до 72 часа. Досъдебното производство е започнало под № 82/2007 г. по описа на ГД”БОП” НСП, прокурорска преписка № 9640/2006 г., Установено е, че с постановление от 18.01.2008г. по прокурорска преписка 9640/2006г. производството е прекратено за част от обвиняемите сред които и ищеца относно престъпление по чл. 321 НК в частта за участието им в престъпна група за извършване на престъпление по чл. 253 НК със съображения, че в рамките на това производство липсват доказателства, които да ги уличават в така квалифицираната престъпна дейност, като останало обвинение за участие в организирана престъпна група, извършвала престъпления по чл. 212 НК. Констатирано е, че по тази преписка е внесен обвинителен акт в Специализирания наказателен съд срещу група от лица сред които и ищецът И. И. с обвинения по чл.321 ал.1 НК – за образуване и участие –, през периода м.август 2002г. – м.декември 2005г. в организирана престъпна група за извършване на престъпления по чл.212, ал.5, вр. с ал.3, пр.2, вр. ал.1, пр.1 , вр. с чл. 20, ал.2, 3 и 4 и чл. 26 от НК, и по чл.

212, ал.5,вр. с ал.3,пр.2 вр. ал.1 пр.1 вр. чл.20 и чл.26 НК – документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, осъществена от посочените обвиняеми като извършители.

Установено е, че първоначално с присъда от 30.06.2010г. ГС София И. И. е бил признал за виновен по повдигнатите обвинения, като му било определено едно общо най-тежко наказание - 10 години „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор или затворнически общежития от затворен тип. Съдът го лишил от правото да заема държавна или обществена длъжност, както и да упражнява дейност, 2 свързана с получаване на средства от европейски фондове за срок от 3 години, постановил и конфискация на 1/2 от имуществото му. Присъдата е била отменена с решение № 266 от 02.08.2012г., по ВНОХД №. 461/2021г., по описа на АС – София и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

Установено е, че във връзка с направено искане на СГП било постановено определение от 08.03.2007г. по НЧД № И-37/2007г. на СГС, НО, 11 с-в, изменено с определение от 16.05.2007г. по ВНЧД № 555/2007г. САС, НО, 6 с-в, с което спрямо И. И. били допуснати мерки за процесуална принуда, а именно: запор върху 5 банкови сметки в Първа Инвестиционна Банка; възбрана върху недвижим имот и вещни права, собственост на И. И. Апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес]; запор върху Банковата сметка на „Птицекладница Чубра“ ООД, чийто управител е И.. Така наложените мерки били отменени едва с Определение № 826 от 13.03:2013г. на СГС, 6 с-в по НЧД № 1134/2013г.;

Установено е също така, че с присъда от 30.05.2017 г., постановена по нохд № 770/2014 г.

Специализиран наказателен съд признал за невиновиновен подсъдимия И. Х. И. по чл. 321, ал. 2 от НК, като с решение № 4 от 27.02.2020г. по ВНОХД № 7/2018г. АСНС е отменил присъдата в частта, в която подс. И. Х. И. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 321, ал. 2 от НК. Констатирано е, че със същото решение въззивният съд е потвърдил оправдателната присъда спрямо подсъдимия те И. И. за престъпление по чл. 212, ал. 5 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Срещу решение № 4 от 27.02.2020г. по ВНОХД № 7/18г. по описа на АСНС бил подаден касационен протест, като с решение № 105 от 24.08.2020г., постановено по н.д. № 355/2020г. по описа на ВКС е потвърдано въззивното с решение и оправдателната присъда за престъпление по чл. 212, ал.

5 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК е влязла в сила.За престъплението по чл.321, ал.2 НК производството по отношение на ищецът И. И. е прекратено поради изтичане на абсолютната давност.

Установено е от констативен протокол от 11.08.2017г. на СЗИВСС, че към момента на проверката производството е продължило 9 години, 8 месеца и 25 дена, считано от 13.02.2007г. /когато И. е задържан за срок от 72 часа/ и е привлечен в качеството на обвиняем . Посочено е, че проверяваното наказателно производство е водено срещу шест лица за престъпления, свързани с ръководене и участие в организирана престъпна група, и с пране на пари и обвиненията са по чл.253 от НК и чл.321 от НК, които са „тежки” според разпоредбата на чл.93, т.7 НК. Прието е, че в хода на досъдебното производство и съдебното следствие е събран значителен по обем доказателствен материал, извършени са голям брой процесуални действия, изготвени са множество експертизи, поради което следва да се приеме, че проверяваното производство отговаря на критериите за фактическа и правна сложност. Според инспектората разследването по дознание №134/2007г. на ГД БОП - МВР е провеждано ритмично, необходимите процесуално-следствени действия са извършвани своевременно и не са установени периоди на бездействие от страна на разследващите органи, но е допуснато е нарушение на процесуалните правила от наблюдаващия прокурор, който не е извършил необходимото за връчване на постановлението за частично прекратяване от 19.05.2009 г. на всички подсъдими и това е довело до прекратяване на 3 съдебното производство по НОХД №3222/2009 г. на СГС, връщане на делото на СГП и удължаване на общата продължителност с 1 месец.

Прието е, че в проверяваното наказателно производство са констатирани следните нарушения от инспектората , допуснати от съда : по НОХД № 3693/2009 г. на СГС съдиятадокладчик е нарушила чл.308 НПК, като е постановила присъдата на 29.03.2010г., а е предала мотивите на 22.12.2010г. и това е довело до забавяне на производството с около 8 месеца; по ВНОХД № 11 251/2011г. на САС са допуснати съществени процесуални нарушения, поради които ВКС по реда на възобновяване на наказателни дела е отменил постановената присъда и е върнал делото на САС за ново разглеждане от друг състав и поради това се е увеличила и общата продължителност на наказателното производство с около 1 година и 6 месеца; по НД № 903/2013г. на ВКС, последното съдебно заседание е проведено на 13.11.2013г., а решението за възобновяване на делото е постановено на 12.03.2014г., като е налице забавяне с около 3 месеца; по ВНОХД № 219/2014г. на САС съдът е постановил присъдата на 09.11.2015 г., а е предал мотивите на 11.05.2016г., като нарушението на чл.308 НПК е довело до забавяне на производството с около 5 месеца. След анализ на проверяваното производство е формиран краен извод, че е налице прекомерна продължителност на проверяваното производство и нарушаване на правото на заявителя за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Съдът е взел предвид заключението на съдебно медицинска експертиза, в която вещото лице е констатирало, че жалбоподателят-ищец е с изключително влошено здравословно състояние, тъй като са безспорно установени следните заболявания: хипертонична болест III ст. Хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност; хроничен бронхит с чести обостряния; прекаран дълбок тромбофлебит в дясно (лекуван в Ст. Загора от съдов хирург); подагра ставна форма с пристъпи от остро ставно възпаление; през 2006г. счупване на крайна фаланга на пети пръст на дясна ръка; чести оплаквания за болки в кръста, говорещ в полза на остеоартрит; варусна (О образна) деформация на коленни стави; през 2005г. аденом на простата; 10.02.2007г. бронхоплевмония; 2014г. карцином на простатата. Вещото лице е посочило, че няма яснота за причините за възникването на карцином на простатата, но рискови фактори са възрастта - над 50г., друг болен член на семейството и наднормено тегло, като от всички описани заболявания хипертоничната болест е единственото заболяване, което може да провокира кризи в условия на стрес, а всички останали заболявания не са свързани със стресови състояния.

Съобразено е и заключението на съдебно-психологична експертиза, в която вещото лице е констатирало, че събитията по повод наказателното производство значително разстроили, променили и повлияли негативно на ежедневието, личния и професионален живот, както и на житейските планове на И.. Продължителният период е засегнал психичните ресурси и начина на живот и са налице негативни преживявания, които имат депресивен и тревожен характер.

За да постанови решението си въззивният съд е отчел факта, че за кратък -72 часа спрямо ищеца е била взета найтежката мярка за процесуална принуда, а в последствие е била заменена с по – лека такава/парична гаранция/; съобразено е, че по отношение на ищеца са 4 били допуснати други мерки за процесуална принуда, а именно: запор върху 5 банкови сметки; наложена е възбрана върху недвижим имот и вещни права, а наложените мерки били отменени едва с определение № 826 от 13.03:2013г. на СГС, 6 с-в по НЧД № 1134/2013г.; съобразена е продължителността на наказателното преследване , преминало през трите съдебни, като няколко пъти е прекратявано от съда и връщано с дадени указания след допуснати процесуални нарушения. Отчетен е факта, че ишецът първоначално е бил признат за виновен и му е наложено наказание лишаване от свобода /съответно на 10г. и на 6г./, което според въззивния съд предполага негативни изживявания. Съобразено е, че впоследствие е била променена подсъдността и е наказателното производство е разгледано от Специализирания наказателен съд, където бива оправдан. Съдът е приел, че именно прокуратурата е протестирала (неоснователно) оправдателните съдебни актове, то не може да се обоснове извод, че след като ищецът е бил оправдан още на първа инстанция, то е спаднал осезаемо интензитетът на търпените от него неимуществени вреди. Прието е, че което се е отразило крайно неблагоприятно върху личността му и него пряка причинноследствена връзка с вредите, тъй като до окончателното оправдаване на ищеца през 2020г са изминали повече от 13 години, като не е налице принос на пострадалия по смисъла на чл.5 ЗОДОВ, тъй като неговото поведение не се намира в пряка причинно-следствена връзка със забавяне на производството, а забавянето е по обективни причини извън поведението на подсъдимите по делото.

Разпечатката съдържа 33 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/419d1455-be7e-4898-9795-7400524e56e7