Решение № 117 от 13.02.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Перник, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева в присъствието на прокурора Х. Пл. Р. като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20241720105762 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на М. К. Н., с ЕГН **********, с адрес: ************* срещу Прокуратурата на Република България. Ищецът твърди, че на ********** часа управлявал лек автомобил марка ********** модел ************* с рег. **********, собственост на баща му, като без конкретна причина бял спрян за проверка, при която било установено наличие на **** ********** на хиляда с техническо средство ********** с фабричен номер **********”. Не приел показанията на техническото средство, поради което му бил издаден талон за изследване за вземане на кръвна проба.

След като видял резултата от изследването с дрегер и провеждайки последващите изследвания, започнал да се чувствам дискомфортно. Лекарят в Спешното отделение установил ********** ****, което наложило да му бъде поставена **********. Поради ********** след разпита бил освободен на ************* часа през нощта.

За това деяние бил привлечен като обвиняем с Постановление за привличане на обвиняем от **** На 27.07.2022г. било издадено Постановление за вземане на мярка за неотклонение. Съставен бил Обвинителен акт за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

В резултат било образувано нохд № 01368/2022г. на Пернишки районен съд и била постановена присъда, с която бил признат за НЕ ВИНОВЕН по повдигнатото обвинение. Районна прокуратура Перник подала протест срещу тази присъда, като в рамките на ВНОХ дело № 361 по описа за 2023г. на Пернишкия окръжен съд, било постановено Решение № 71/17.10.2023г., с което първоинстанционната присъда била потвърдена и влязла в сила на 17.10.2023 г.

Твърди, че за периода на протичане на наказателното производство, вследствие на неоснователно водената наказателна процедура, претърпял неблагоприятни последици от неимуществен характер. Шок от резултата на дрегера. Надеждата, че 1 всичко ще приключи след кръвния тест бързо се помрачила от отнетото СУМПС, повдигнатото обвинение и последвалата съдебна фаза.

Чувствал се неудобно от ситуацията и изпитвал и несигурност какво може да се случи. Страхувал се дали ще се справи с предстоящите студентски изпити и дали впоследствие ще успее да се реализира професионално, дали изобщо ще си намери работа. Изпитвал характерните и присъщи неприятни психически и душевни изживявания, свързани със страха от постановяването на осъдителна присъда и от ограниченията в правната му сфера, които едно евентуално осъждане би породило.

Този страх и неприятни очаквания преживявал тежко и поради факта, че до образуването на това наказателно производство никога и под никаква форма не е участвал в наказателен процес като обвиняем, подсъдим или лице, срещу което се извършва проверка или се води досъдебно производство и винаги е водил начин на живот, несъвместим с каквито и да било прояви на престъпно поведение.

След като му било отнето свидетелството за правоуправление, престанал да управлявам такъв като криел причината да е без автомобил от приятелите си.

Майка му се притеснила от случилото се, а баща му се ядосал, тъй като считал, че крие нещо.

Случилото се отразило негативно на представянето му по време на семестриалните изпити.

За втория семестър за учебната 2020/2021г. и първия за учебната 2021/2022г. трябваше да си осигури пациенти за практическите занимания. Бил осигурил такъв – дете, на което обещал да транспортира, но впоследствие не могъл да изпълни ангажимента, тъй като бил с отнето СУМПС.

Изпитвал редица други неблагоприятни усещания като страх, безпокойство, нежелание да общува с хора, често усещал задух, получавал сърцебиене. Това налагало да посещава многократно личния си лекар, за което били съставени множество амбулаторни листи.

Бил насочен към психиатър, който провел няколко контролни прегледи и предписал **********, впоследствие били включени ****. Закупувах предписаните лекарства и стриктно спазвал предписаното лечение.

Бил нарушен съня му, апетита, трудно се справял с учебния процес и търпял множества неудобства поради невъзможността да управлява лек автомобил.

Психическите му проблеми, постоянната му тревожност станали причина да се раздели с приятелката си.

След частична стабилизация на състоянието в резултат на проведеното лечение през лятото и зимата на 2021 и 2022г., симптомите отзвучали в значителна степен, но след издаването на обвинителен акт и образуването на наказателно дело пред съда, отново се появили емоционална лабилност, тревожно депресивни изживявания и вегетативни симптоми. Продължава да вземам предписаните от доктор Р. К. лекарства.

В края на 2022г. започнал да работи по трудов договор. За да се явява в провежданите по делото съдебни заседания, трябвало да споделя с работодателя за наказателното производство, което било изключително неблагоприятно.

С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 12 000,00 лева, като част от общата сума в размер на 20 000,00 лева - обезщетение за причинените му и претърпени неимуществени вреди, вследствие на повдигнатото от ответника обвинение в извършване на престъпление, за което бил оправдан, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на оправдаването - 17.10.2023 г. до окончателното изплащане.

2

Претендира разноски.

В срок е депозиран отговор като намира предявения иск за допустим, но неоснователен. Признава фактите изложени в исковата молба относно извършената проверка на ищеца, образуването на досъдебно производство и повдигането на обвинение. Подчертава обаче, че от обща продължителност 1 година и 8 месеца на цялото наказателно производство, досъдебното протекло за 3 месеца (периода след повдигане на обвинение до внасянето на обвинителен акт). Извън тук посочения тримесечен срок, не следвало да се търси отговорност от Прокуратурата.

Оспорва ищецът да е претърпял вреди, а ако такива са налице, оспорва наличието на причинно-следствена връзка между тях и досъдебното производство.

Счита, че не носи отговорност за извършено от органите на МВР, позовавайки се на приетото в ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК. Подчертава, че от Прокуратурата спрямо него са предприемани мерки – подписка, която е най- леката.

Намира, че претенцията е завишена по размер с оглед правилото на чл. 52 ЗЗД.

Прави възражение за прекомерност, като същевременно оспорва и предпоставките за присъждане на разноски на ищеца, тъй като не е представено доказателство за това.

В съдебно заседание страните се представляват като поддържат изложените тези.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на повдигнато от ответника обвинение, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда. Съгласно тук посочената разпоредба - държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Така в тежест на ищеца е било да установи, че му е повдигнато обвинение от ПРБ за извършено от него престъпление; образуваното по случая наказателно производство е приключило с оправдателна присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; претърпял е неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и причинения вредоносен резултат.

С доклада по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено, че на ********** часа ищецът управлявал лек автомобил, бил спрян за проверка, при която било установено наличие на **** ********** на хиляда с техническо средство **********. За това деяние бил привлечен като обвиняем с Постановление за привличане на обвиняем от **** На 27.07.2022г. било издадено Постановление за вземане на мярка за неотклонение. Съставен бил Обвинителен акт за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. В резултат било образувано нохд № 01368/2022г. на Пернишки районен съд и била постановена присъда, с която бил признат за НЕ ВИНОВЕН по повдигнатото обвинение. Тази присъда е потвърдена от въззивната инстанция с неподлежащо на обжалване и протест решение.

Съдът е оставил без уважение молбата на ответната страна за изменение на 3 проекта за доклад и същият е бил обявен за окончателен, тъй като страната изрично е признала конкретните обстоятелства с отговора на исковата молба. Разминаването в защитната теза се касае вероятно на особената структура на ответника, в която даден прокурор подава отговор, а друг се явява в съдебно заседание и резонно не възприема становището на първия.

Независимо от това несъответствие, съдът намира, че тези обстоятелства – управлението на посоченото МПС от ищеца, проверката от органи на МВР на ****, резултата от тази проверка и повдигането на обвинение се установява от приетите по делото доказателства. Съгласно преписката на ДП № 35/2021 по описа на Районна прокуратура, то е образувано на 31.01.2021 г., като бързо производство, а два дена по – късно е преобразувано под същия номер като е повдигнато обвинение, по което ищецът е оправдан.

Тези, безспорно установени факти, дават основание на съда да приеме, че искът е доказан в своето основание.

Ответникът е възразил, че не носи отговорност за извършеното от органите на МВР, позовавайки се на приетото в ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК. Подчертава, че от Прокуратурата спрямо него е предприета най - леката мярка за принуда - подписка.

Това възражение е неоснователно. Изводът е верен, защото в практиката на ВКС /Р. № 34/01.02.2010 г. по гр. д. № 2007/2008 г., IV г. о., Р. № 4/24.01.2011 г. по гр. д. № 855/2010 г., IV г. о. и Р. № 310/29.10.2013 г. по гр. д. № 1384/2012 г., IV г. о. / се приема, че отговорността на държавата за вреди от дейността на правозащитните органи не се влияе от това чрез кои органи тя е действала. Последното има значение единствено за процесуалната легитимация на съответния орган да я представлява по исковете за обезщетение. Държавният орган не участва по делото в качеството му на причинител на вредата, нито в качеството му на отговорен за виновните действия на негови служители, а като процесуален субституент на държавата, чиято отговорност е безвиновна. Отговорността на прокуратурата като процесуален субституент на държавата по предявен от пострадалото лице иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обхваща всички онези вреди, които са търпени от ищеца от момента на образуваното наказателно ДП до окончателното му прекратяване, съответно до признаване за невиновен на лицето. Следва да се съобрази и приетото в ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС в мотивите, на което изрично се посочва, че прокурорът е държавен орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление по смисъла на НК и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателства по делото, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото.

При този правен извод, съдът следва да определи дължимото се обезщетение по правилото на чл. 52 ЗЗД. Ищецът е твърдял множество неимуществени вреди, в резултат от неоснователно започналото срещу него наказателно преследване и незаконосъобразно повдигнато обвинение.