Решение № 1335 от 25.03.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 3447/2023
- Вид
- Решение № 1335
- Подписан
- 25.03.2024
- В сила
- 19.04.2024
- Състав
- Катя Рудева Боева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 9 и т. 15 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 9 и т. 15 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 1335 гр. Пловдив, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20235330103447 по описа за 2023 година
Ищецът „Йеттел България” ЕАД е предявил установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено по отношение на В. В. Д., че последният дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 300,43 лева, дължима по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **от **г., от която сумата в размер на 47,78 лева - месечни такси за периода 15.07.2020 г. - 14.09.2020 г., и 256,65 лева - неустойка при прекратяване на договора по вина на потребителя, и сумата в размер на 416,01 лева, дължима по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **от **г., от която сумата в размер на 29,13 лева месечни такси за периода 15.07.2020 г. - 14.09.2020 г., и 386,88 лева неустойка при прекратяване на договора по вина на потребителя, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 10.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7933/09.11.2022 г. по ч. гр. д. № 16108/2022 г. на Районен съд Пловдив.
В исковата молба се излагат съображения, че между страните е сключен 1
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ** от **г., с който бил закупен и**на преференциална цена. Ответникът сключил и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **от **г., с който закупил устройство ** на преференциална цена. Доколкото ответникът не изпълнил задълженията си по договорите, ищецът упражнил правото си едностранно да прекрати същите, считано от 09.11.2020 г. Като последицата от прекратяван не на договорите, на ответника били начислени неустойки в общ размер на 658,52 лева. Същите представлявали месечните вноски до края на срока на договора, но за не повече от три месеца, и разликата между преференциалната цена на закупените устройства и тази, без абонамент. За събиране на процесните суми ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 16108/2022 г. на Районен съд Пловдив.
По същото била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от особения представител на ответника В. Д. - адв. Т., с който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на предявените претенции.
С отговора на исковата молба се оспорва автентичността на подписите на ответника по представените с исковата молба договори. При условията на евентуалност, ако се установи, че договорите са сключени, се възразява за недължимост на сумите за неустойки. Посоченото се извежда на база на обстоятелството, че в договорите липсва конкретна договореност дали устройствата са били закупени или са били предоставени за ползване, а ако са били закупени - по какъв начин е заплатена продажната цена. Липсвали доказателства какви устройства са закупени и дали същите са били предадени. Възразява се, че на ответника не бил предоставен екземпляр от общите условия. Досежно неустойката за месечни такси, същата се оспорва и по размер, предвид липсата на посочена месечна такса, респ. невъзможност да се прецени какъв е размерът на неустойката. Досежно неустойката за отстъпките на закупените устройства, се възразява, че не може да бъде предоговаряна цената на закупена стока. Оспорва се и дължимостта на сумите за месечни такси, доколкото същите се извличали единствено от едностранно съставени от ищцовото дружество фактури. С оглед изложеното се претендира исковите претенции да бъдат отхвърлени.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира следното от фактическа страна:
По приобщеното ч. гр. д. № 16108/2022 г. на Районен съд Пловдие е представен договор за мобилни услуги от **г., от който се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, съгласно което операторът е предоставил мобилен номер **с месечен абонамент в размер на 20,99 лева /л.82 – л. 89/. С посочения договор на ответника е предоставено и устройство ** за сумата в размер на 99.99 лева.
Приобщен е и договор за мобилни услуги от **г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника мобилен номер **с месечен абонамент в размер на 29,99 лева /л.90 – л. 96/. С посочения договор на ответника е предоставено и устройство ** за сумата в размер на 289,99 лева.
По отношение на представените договори в хода на производството бе изслушана СГЕ, изготвена от в. л. Е. Ч. /л. 116 – л. 119/. Съобразно същото подписите на „потребител“ и „абонат“, положени от името на ответника в двата договора, в приложенията – ценова листа и в декларацията съгласия са изпълнени от него, както и ръкописният текст на неговите имена.
В хода на производството е приобщена и ССчЕ, изготвената от в. л. Й.
П. /л. 112 – л. 113/, от което се установява, че по фактура **/**г. е начислено задължение в размер на 63,14 лева, по което липсва извършено плащане, по фактура № **/**г. е извършено плащане в размер на 31,98 лева, респ. е останала дължима сумата в размер на 9,77 лева, а кредитно известие **/**г. не е надлежно осчетоводено.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като компетентно изготвени, с необходимите знания и умения и обосновани.
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД ищцовата страна следваше да докаже сключването на посочените в исковата молба договори за мобилни услуги, основанието и размера на предявените искове.
3
Видно от представените договори, между страните са възникнали облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната телефонни номера и мобилни устройства срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и лизингови вноски, със съдържание, съгласно посоченото по-горе в настоящите мотиви, съответстващо и на описаното в исковата молба. Съглашенията отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях и са приети с положения подпис на абоната, като по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. Доколкото договорите са редовни от външна страна, то те обвързват страните съобразно уговорените задължения за предоставяне на конкретните услуги, респ. за заплащане на цената за тези услуги. Следователно налице са редовно сключени договори за мобилни услуги между „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България” ЕАД/, като мобилен оператор и В. В. Д., като потребител на мобилни услуги.
О т изготвената по делото ССчЕ, се установи, че за фактурираните периоди ответникът, като потребител на мобилни услуги, действително е ползвал същите. В тази насока следва да се посочи, че в случая е достатъчно същият да е имал възможност да ползва услугите, а не дали реално се е възползвал от тях. При доказателствена тежест за ответната страна, по делото не се установи плащане на процесните суми по отношение на използваните далекосъобщителни услуги. Сумите са станали изискуеми предвид изтичането на 18-дневния срок след фактурирането на всяка от сумите, начислена за абонаментни такси – чл. 27 от Общите условия. В тази насока, съдът намира, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на тези задължения, поради което предявените искове се явява основателни относно вземанията за абонаментни такси и услуги като доказани, както по основание, така и по размер.
Като законна последица от уважаването на исковете ще се присъди и законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.
4
По отношение иска за заплащане на неустойка:
Във всеки от представените договори за мобилни услуги страните са уговорили дължимост на неустойка при предсрочно прекратяване поради неизпълнение или при нарушение на задълженията по тях в предвиден максимален размер на неустойката при прекратяване на договора – до три стандартни месечни абонаментни такси, като в допълнение на тази неустойка потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. По този начин уговорена обаче, дори и с предвиждането на максимален размер, клаузата за неустойка за нищожна, вкл. и като неравноправна. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а ал. 2 на същия член сочи конкретни примери за неравноправни клаузи. С оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, размерът й и условията, при които тя се дължи, същата противоречи на чл. 143, ал. 2, т.
9 и т. 15 ЗЗП. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП неравноправна е клауза в потребителски договор, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Целта на неустойката е да обезпечи и обезщети настъпилите вреди от съответното неизпълнение. В случая обаче е неясно по какъв начин процесната неустойка е съизмерима с вредите за оператора от прекратяването на договора, още повече като се има предвид, че доставчикът на мобилни услуги изрично е предвидил в т. 19д от Общите условия към договора правото си след прекратяване на правоотношението да предостави телефонния номер за ползване от друг потребител. Получаването на неустойката пък, предвид начина по който тя е уговорена, предполага заобикаляне и на чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения – да плати абонаментните такси за поне три месеца /при това стандартните, а не договорените/, без операторът реално да предоставя мобилни услуги за същия период. В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услугите, абонатът дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от него при предоставянето на устройството, съответстваща на оставащия срок 5 на договора. Последното е санкция за потребителя, която същото има неустоечен характер. В тази насока се съобрази къде и как е уредено задължението за заплащане на сумата – непосредствено след клаузата за неустойка в размер от три стандартни месечни абонаментни такси, както и че сумата отново се дължи във връзка с прекратяването на договора. Поради това двата текста от договора формират обща клауза за неустойка при прекратяване на договора или не при нарушение на задълженията по него , размерът на която се формира от два компонента. Досежно тази уговорка за неустойка в процесните договори важи изложеното по-горе, но тя се намира също така и за неясна и в противоречие на изискването на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, тъй като не е ясно посочено и по разбираем начин нито с каква част от ползвана отстъпка се завишава неустойката, нито какъв е размерът на отстъпката. В случая потребителят е заставен да тълкува волята на по-силната страна, за да определи какъв би бил размерът на дължимата неустойка, която евентуално ще дължи при отказ от договора, и дали този размер не би бил необосновано завишен с оглед евентуалните вреди за мобилния оператор.
Предвид гореизложеното искът ще се отхвърли за сумата от общо 643,53 лева, която е сбор от начислените неустойки за нарушаване на задълженията по договорите за мобилни услуги и разликата между цената на устройстово без абонамент и преференциалната лизингова цена по договора за лизинг.