Решение № 615 от 27.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 615 гр. Варна, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20233110111530 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.

Производството по делото е образувано по предявени от „Ю.Б.Б.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ******, чрез процесуалния му представител – адв. Д. Е., срещу М. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“ № *********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 5792 лв., представляваща изискуема главница по сключен между страните Договор за потребителски кредит № FL******2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.12.2022 г. до окончателното й изплащане; сумата 574.43 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 16.02.2022 г. – 01.11.2022 г., както и сумата 206.23 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода 16.02.2022 г. – 05.12.2022 г., които суми са предмет на Заповед № *****2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № *****2022 г. по описа на ВРС, ХLVI състав.

В исковата си молба ищецът „Ю.Б.Б.” АД излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, връчена при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК. Във връзка с дадените от съда указания е предявил настоящите искове за установяване дължимостта на претендираните суми. Твърди, че ответникът е ползвал банков кредит, съгласно сключен между страните договор за потребителски кредит от 27.08.2021 г., с разрешен кредитен лимит 5792 лв. и краен срок за ползване и погасяване – 16.08.2026 г. Поддържа, че 1 на 16.02.2022 г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите вноски за възнаградителна лихва, а на 16.09.2022 г. и на тези за главница, като е изпаднал в забава. На 01.11.2022 г. банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, за което длъжникът бил надлежно уведомен. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира разноски.

Ответникът М. В. М., редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена заповед № *****2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по образуваното ч. гр. д. № *****2022 г. по описа на ВРС, ХLVI състав, срещу длъжника М. В. М. за заплащане на посочените в заповедта суми, предмет на настоящото производство.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК. Настоящият иск за установяване съществуването на претендираните вземания е предявен на 08.09.2023 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

В проведено по делото на 21.02.2024 г. открито съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено решение с нарочна молба от 16.02.2024 г.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване му в съдебно заседание.

В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените писмени доказателства, в това число сключен между страните договор за потребителски кредит от 27.08.2021 г.

Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираните суми.

По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са вероятно основателни.

Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал.

1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковата претенция следва да се уважи по този ред.

Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. В заповедното производство направените от негова страна разноски са в общ размер от 885.81 лв. /за държавна такса – 131.45 лв. и за адвокатско възнаграждение – 754.36 лв./, които следва да бъдат присъдени в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В настоящото производство ищцовото дружество представя доказателства за извършени разноски в общ размер от 1317.89 лв., в това число 200.23 лв. – държавна такса и 1117.66 лв. – адвокатско възнаграждение, която сума следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

2

Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.

В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“ № *********, дължи на „Ю.Б.Б.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ******, следните суми: сумата 5792 лв. /пет хиляди седемстотин деветдесет и два лева/, представляваща изискуема главница по сключен между страните Договор за потребителски кредит № FL******2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.12.2022 г. до окончателното й изплащане; сумата 574.43 лв. /петстотин седемдесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода 16.02.2022 г. – 01.11.2022 г., както и сумата 206.23 лв. /двеста и шест лева и двадесет и три стотинки/ , представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода 16.02.2022 г. – 05.12.2022 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, които суми са предмет на Заповед № *****2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № *****2022 г. по описа на ВРС, ХLVI състав.

ОСЪЖДА М. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к.

„Владислав Варненчик“ № *********, да заплати на „Ю.Б.Б.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ******, сумата 885.81 лв. /осемстотин осемдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № *****2022 г. по описа на ВРС, ХLVI състав, както и сумата 1317.89 лв. /хиляда триста и седемдесет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3