Решение № 4737 от 30.12.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4737 гр. Варна, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20233110108791 по описа за 2023 година

Производството е образувано по подадена искова молба от И. И. С., Р. Б. И. и К. И.

И., всички от гр. Варна, с която срещу И. Б. Я., С. Г. Я., Р. С. Д. и М. М. Д., всички от гр.

Варна, е предявен положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и по силата на упражнявано давностно владение, на основание чл.

124 ГПК.

В исковата си молба ищците И. С., Р. И. и К. И. твърдят, че са собственици на едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***, изградена в ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. В., район ..., ...., с площ от 1 180 кв.м.

Посоченият ПИ представлявал стар ПИ с № 65 и бил идентичен на ПИ № 5511-Б, като за последния имало съставен Акт за държавна собственост № 12640 от 26.01.1976 г.

Обосновават качеството си на собственици на посочената сграда с настъпило наследствено правоприемство от И. И. И., б.ж. на гр. Варна, починал на **.**.**** г. – съпруг на Р. И. и баща на И. С. и К. И., при квоти от 4/6 ид.ч. за съпругата и по 1/6 ид.ч. за децата. Излага се, че И. И. придобил правото на собственост върху посочената сграда по силата на договор за покупко-продажба, цената по която била заплатена съгласно Фактура № 381/30.05.1997 г.

Впоследствие с Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 26 от 07.06.1999 г., том I, рег. № 868, дело № 26, наследодателят на ищците бил признат за собственик на сградата.

Посочено е в исковата молба, че предвид придобИ.ето на собствеността върху постройката, считано от 07.06.1997 г., процесният поземлен имот, в който била построена последната, бил завладян от наследодателя на ищците, като за целта последният поставил ограда, декларирал ПИ в данъчната служба и заплащал данъци за него. Съобразно това от И. И. било подадено заявление от 06.06.2013 г. до Община Варна за издаване на удостоверение за обстоятелствена проверка, в отговор на което бил уведомен от Областна администрация – Варна, че за процесния ПИ имало съставен Акт за държавна собственост № 12640/26.01.1976 г., издаден от Градски народен съвет – Варна. Изложени са твърдения, че след смъртта на наследодателя на ищците – **.**.**** г., продължили да упражняват трайно, непрекъснато и необезпокоявано фактическата власт върху спорния имот. Излагат, че на 12.10.2015 г. са 1 били въведени във владение в имота от ЧСИ, след влизане в сила на решение по гр.д. № 14577/2014 г. на ВРС. Сочи се, че до 19.06.2023 г. стопанисвали имота и намиращата се в същия сграда, имали насаждения в него и се събирали с приятели там. На 20.06.2023 г. владението им е било отнето, като наетите от тях работници за ремонт на покрива на сградата не са могли да влязат, поради смяна на катинара на входната порта и поставена охранителна техника, за което е подаден сигнал до МВР. Ищците твърдят, че узнали за започнатото от ответниците И. Я. и Р. Д. производство за заверка на молби-декларации и издаване на удостоверение за обстоятелствена проверка на 27.09.2021 г., с оглед на което и депозирали възражение от същата дата. В същия ден ищцата И. С. подала и заявление до Областна администрация – Варна с искане за открИ.е на процедура по закупуване на спорния ПИ, в съответствие с разписаното в чл. 84, ал. 1 ППЗДС, в резултат на което ищците били уведомени, че към 03.10.2021 г. бил налице открита процедура по съставяне на нов АДС за процесния имот. Независимо от това обаче, на 30.03.2023 г. в полза на ответниците И. Я. и Р. Д. бил издаден оспорваният Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 65 от 30.03.2023 г., том II, рег. № 2219, дело № 245 от 2023 г. Подчертано е, че при издаването на КНА било представено удостоверение от 28.02.2023 г. на Областния управител на Област Варна, съгласно което за ПИ не е имало съставен АДС. Доколкото към момента на издаване на процесния КНА И. Я. се намирал в граждански брак със С. Я., сключен на 11.08.2022 г., а Р. Д. – с М. Д., от 21.10.2000 г., то претенциите са насочени и към съпругите на ответниците по делото. Предвид това се моли за уважаване на така заявените претенции. Иска се присъждането на съдебно-деловодни разноски. Твърденията на ищците са уточнени с молба от 16.09.2024 г. Изложени са допълнителни правни аргументи за придобИ.ето на имота по давност и за нищожност на издадения в полза на ответниците нотариален акт.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата С. Г. Я. е депозирала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за недопустимост на иска. В тази връзка се излага, при съобразяване с посоченото в ТР № 4/2012 г. по т.д. № 2/2012 г. на ОСГК, ВКС - че позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС (давностно владение), но при наличие на такова, придобиването на вещното право следва да се зачита от момента на изтичане на законно определения срок (в зависимост до не/добросъвестността на владелеца), и доколкото придобивната давност е изтекла в полза на ответника И. Я. на 11.03.2021 г., а последният е встъпил в брак с ответницата Я. едва на 11.08.2022 г., то същата не е надлежна страна в настоящото производство. В съответствие с това намира, че не се явява необходим другар на И. Я., предвид придобиването от последния на имота преди брака, респ. не е налице СИО по отношение на ПИ. Отделно от това се излагат допълнителни доводи за недопустимостта на насочената срещу нея искова претенция, а именно липсата на правен интерес у ищците. Ответницата излага, че не е извършвала фактически или правни действия, с които да оспори твърдяното от ищците вещно право по отношение на посочения имот. В евентуалност е изложено становище за неоснователност на иска. Оспорва се ищците да са собственици на построената в процесния имот сграда с идентификатор ***, както и статута й на законна постройка.

Намира, че насрещната страна не е владяла ПИ явно, спокойно и необезпокоявано за период по-дълъг от десет години. Съобразно изложеното се иска прекратяване на производството в частта срещу ответницата като недопустимо, а в евентуалност – за отхвърляне на претенциите поради тяхната недоказаност и неоснователност. Моли се за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Депозиран е писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК от ответниците Р. С. Д., М.

М. Д. и И. Б. Я., които са с идентично съдържание. Изложени са доводи за недопустимост на иска, предявен от ищцовата страна, предвид липсата на интерес от завеждането на такъв.

Счита се, че доколкото към датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.07.2023 г. и посоченото от ищците, че са владели имота 30.03.2023 г., то ответниците не са нарушили твърдяното вещно право на насрещната страна, което да обуславя нуждата от възстановяването му. Излага се, че е налице противоречие в твърденията на ищците за придобивното им основание, въз основа на което се легитимират като собственици на 2 спорния имот. Обръща се внимание, че от една страна са наведени твърдения за изтекла в полза на наследодателя на ищците придобивна давност, респ. последните са продължили да осъществяват фактическата власт върху имота след смъртта на И. И., а от друга страна било изложено, че през 2021 г. е направено искане за закупуването ПИ. Отделно от това ответниците намират така заявения иск за неоснователен. Твърдят, че считано от 2010 г. Р. Д. и И. Я. упражняват фактическата власт върху имота, като дори е ангажирана жива охрана, която да предоставя достъпа до ПИ на третите лица. Предвид това се сочи и че ищцата И. С. е поискала да й бъде предоставен такъв, за да посети намиращата се там постройка с идентификатор ***, по отношение на която е изложено от ответниците, че се руши. Посочено е, че заплащането на данъци от ищците за процесния имот е неотносимо към твърденията им за осъществявано владение. В отговорите са изложени доводи, че наследодателят на ищците не е имал качеството на владелец на имота, а е бил само негов държател, предвид това, че след уведомяването му, че по отношение на имота има издаден АДС, не е предприел действия по оспорване на установените с акта права на държавата. В съответствие с това и е отбелязано, че ищците няма как да са продължили владението на наследодателя си. Ответниците считат, че у ищците не е налице намерение за своене на имота, доколкото с инициирането на процедура по изкупуването му, ищците са направили признание, че същият е собственост на трето лице. Оспорва се наследодателят на ищците да е придобил сградата, находяща се в спорния ПИ, на основание представения от насрещната страна нотариален акт от 07.06.1999 г. Предвид изложеното се иска прекратяването на производство като недопустимо. В евентуалност се иска отхвърляне на ищцовите претенции като неоснователни. Моли се за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ищците поддържат иска. Представят писмена защита по съществото на спора.

В съдебно заседание ответниците поддържат отговора. Оспорват твърденията на ищците и в уточняващата молба. Представят писмена защита по съществото на спора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

От Акт № 12640 за държавна собственост на Градски народен съвет – гр. Варна /л. 9/ се установява, че на 26.01.1976 г. е одържавен имот, находящ се в гр. Варна, ЗПЗ, № 37, бивша собственост на А. Ж. С., както следва: паянтова жилищна сграда със зидове от сгуриени плочи и глинен разтвор с ЕЛ без ВиК (построена 1961 г.), масивна пристройка /стая/ с бетонна плоча с площ от 31 куб.м. (построена 1963 г.), масивна жилищна сграда с бетонна плоча с Ел без РиКот с площ от 42 куб.м. (построена 1965 г.), неселищно място 1000 кв.м., представляващо пл.№ 5511-Б в кв. ЗПЗ. Имотът е отстъпен за ползване на база лодки на ДПУ „Културен отдих и украса“ – Варна. От писмо от 24.04.2024 г. от Областния управител /л. 239/ се установява, че няма данни за издадена заповед за отмяна на АДС.

От Фактура от 30.05.1997 г., издадена от „БУЛГАРЛИЗИНГ“ АД /л. 7/ се установява, че е заплатена в брой стойността на стая с навес за ЗИП на лодкостоянка „Черно море“ от И.

И. И..

От Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 26, т. I, рег. № 868, дело 26 от 07.06.1999 г. на нотариус П. Д. /л. 6/ се установява, че И. И. И. е признат за собственик на масивна постройка с площ от 37 кв.м., състояща се от стая и навес за ЗИП на лодкостоянка „Черно море“, построена върху държавна земя в имот пл.№ 65 по плана на ЗПЗ, при граници на имота: имот пл.№ 61, имот пл.№ 67, имот пл.№ 66, път и имот пл.№ 71.

От писмо РД-123-9400-380(1) от 25.06.2013 г. на Областния управител на област Варна /л. 10/ се установява, че във връзка с подадено заявление от И. И. И. след служебна проверка се е установило, че за ПИ с идентификатор *** /стар ПИ № 65, идентичен с ПИ № 5511-Б по плана на ЗПЗ, Варна/, представляващ паянтова жилищна сграда, масивна пристройка, масивна жилищна сграда и неселищно място – 1000 кв.м. има 3 съставен АДС № 12640/26.01.1976 г. с предоставени права върху имота на База лодки и ДПУ „Културен отдих и украса“ – Варна.

От Протокол за въвод във владение на недвижими имоти от 12.10.2015 г. на ЧСИ Л. Т.

/л. 191-192/ се установява, че на взискателите Р. И., И. С. и К. И. е предадено държането върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, лодкостоянка „Черно море“, представляващ постройка с площ 37 кв.м., състояща се от стая и навес за ЗИП, изградена върху държавна земя в имот пл.№ 65 по плана на ЗПЗ. На сградата и на входната врата на двора са поставени катинари. В тази връзка са представени Решение № 3119/13.07.2015 г. по гр.д. № 14577/2014 г. на ВРС /л. 193-195/, с което Е. И. К. е осъдена да предаде на посочените погоре лица държането върху недвижимия имот (постройката), който е бил отдаден под наем.

Издаден е и изпълнителен лист. Представени са и скица на постройката и нотариална покана до Е. К. да освободи имота /л. 196/.