Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 286 от 09.05.2023, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 149/2023
Вид
Определение № 286
Подписан
09.05.2023
В сила
09.05.2023
Състав
Мариана Иванова Георгиева, Румяна Вълчева Райкова, Светлин Емилов Стефанов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 286 гр. Шумен, 05.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Ив. Георгиева

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Румяна В. Райкова като разгледа докладваното от Мариана Ив. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20233600500149 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.413, ал.2, във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, ЕИК 203670940, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Ц.П. срещу разпореждане № 240/17.03.2023 г. по ч.гр.д. № 20233610100106 по описа на РС – Велики Преслав, с което е отхвърлено изцяло заявлението на заявителя и частен жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. С. И. с ЕГН ********** за следните суми: 11525,77 лв., представляваща непогасена главница по задължение по Договор за потребителски кредит PLUS-18718589, сключен на 23.07.2021 г., между „БНП Париба Пърсънъл Фейненс С.А.“, клон България, от една страна в качеството му на кредитор и И. С. И. с ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател, прехвърлено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Фейненс С.А.“, клон България в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение №1 от дата 11.07.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 27.02.2023 г. до изплащане на вземането;

4336.59 лв. – договорна лихва, начислена за периода от 01.04.2022 г. до 16.02.2023 г.; 1006,62 лв. – мораторна лихва, начислена за периода от 02.04.2022 г. до 26.02.2023г.; както и разноските за заповедното производство в размер на 387.38 лева от които 337,38 лева заплатена държавна такса и 50 1 лв. - юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се излагат доводи, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, като за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и за достатъчната индивидуализация на вземането не е необходимо заявителят да посочва какъв е размера на претендираните суми и постъпилите плащания. Излага се довод, че размера на постъпилите плащания от страна на длъжника са такива по съществото на спора и би следвало да бъдат разгледани в условията на исков процес, а не в настоящото съкратено съдебно производство. Прави се искане съдът да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 20233610100106 на РС – Велики Преслав е образувано по депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, ЕИК 203670940, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Иван Недков заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжника И. С. И. с ЕГН ********** от гр.

Смядово, ул.“Генерал Скобелев № 38 за сума в общ размер на 16 868.98 лв., от които 11525,77 лв. - главница, договорна лихва – 4336.59 лв., законна лихва за забава в размер на 1006.60 лв., законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, разноските за заплатена такса в размер на 337.38 лв. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. В заявлението е посочено, че вземането се дължи по Договор за потребителски кредит PLUS[1]18718589 от 23.07.2021г. сключен на 23.07.2021г. между „БНП Париба Пърсънъл Фейненс С.А.“, клон България, от една страна в качеството му на кредитор и И. С. И. с ЕГН ********** в качеството й на кредитополучател, прехвърлено от страна на БНП „Париба Пърсънъл Фейненс С.А.“, клон България в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 11.07.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.02.2022г. Към заявлението са приложени копия на договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS -18718589 от 23.07.2021 2 г., сертификат № PLUS - 18718589 за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Фейненс С.А.“, клон България на И. С. И. с ЕГН ********** и общи условия за застраховка „Защита на плащанията“, сертификат № CARD – 18718589 и Общи условия за застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти“. С разпореждане № 198/06.03.2023 г. първоинстанционният съд е оставил без движение заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и е указал в тридневен срок от съобщаването, заявителят да уточни претенцииите си по пера, както и да посочи, дали по кредита са извършвани плащания от длъжника и ако такива са били извършвани – в какъв размер, с оглед извършване на преценка по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, като при неизпълнение предупредил заявителя, че ще остави искането за издаване на заповед за изпълнение без уважение. С молба с вх. № 996/16.03.2023 г. заявителят е посочил, че в претендираната сума за главница, не са включени други суми (застраховка и такса за ангажимент) освен предоставената в заем сума.

Договорната лихва била начислена върху неплатената сума за главница, а претенцията за възнаградителна лихва е формирана при сбора на вноските за договорна лихва. С обжалваното разпореждане № 240/17.03.2023г. съдът е отхвърлил изцяло заявлението на заявителя и частен жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. С. И. с ЕГН **********. За да го отхвърли, е приел, че като не е изпълнил указанията на съда и не е отстранил нередовностите на заявлението, заявителя сам е създал пречки за установяване на всички обстоятелства, от които произтича вземането му.

Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на районния съд.

Съгласно чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Преценката следва да се извърши при прилагане нормата на чл.143 от ЗЗП. В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на сключен между „БНП Париба Пърсънъл Фейненс С.А.“, клон България, от една страна в качеството му на кредитор и И. С. И. с ЕГН **********, в качеството й на 3 кредитополучател по договор за кредит, по които на длъжника се предоставя услуга по смисъла на пар. 13, т.14 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. При това положение съдът следва служебно да прецени дали искането противоречи на закона или се основава на неравноправна клауза от договора. В заявлението, депозирано пред РС – Велики Преслав е посочено, че се претендира главница в размер на 11525.77 лева, при отпуснат кредит в размер на 12000 лева, включващ допълнително и застрахователна премия 4458.24 лева и такса ангажимент 240 лева, което води до извода, че от страна на длъжника, са извършени плащания от сключването на договора за потребителски кредит до посочената дата на предсрочната изискуемост. От заявителят в даденият от съда три дневен срок, не са представени изисканите от заповедния съд доказателства за извършените плащания и не е ясно тези плащания за погасяване на кое задължение са отнесени, поради което правилно заповедният съд е оставил заявлението без уважение.

Отделно от това, следва да се посочи, че към заявлението не са представени и доказателства за уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. Също така от материалите по делото е видно, че не са представени и доказателства за извършената цесия, поради което настоящата инстанция намира заявлението за нередовно, а посоченото вземане за неидивидуализирано, поради което същото и на това основание подлежи на отхвърляне. С договора за цесия е осъществено частно правоприемство между стария кредитор - цедент и новия кредитор – цесионера (заявителя). Съгласно приетото в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено с документ, тъй като идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението. В такъв случай договорът за цесия, е основание за издаване на заповед за изпълнение, в полза на правоприемника и е необходимо същия да се представи със заявлението . В процесното дело, не е представен договора за цесия, а само договора, който легитимира цедентът „БНП Париба Пърсънъл Фейненс С.А.“, клон България , като кредитор спрямо длъжника, но не и цесионерът, като кредитор. Настоящият съд приема, че липсват доказателства за материалната легитимация на заявителя - цесионер 4 да търси претендираните суми, тъй като не е доказал качеството си на кредитор. Съгласно приетото в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени и доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че разпореждането, с което заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК е отхвърлено изцяло е правилно и следва да бъде потвърдено, а жалбата против същото, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. По отношение на този си извод, на основание чл. 278, ал. 4 от ГПК, във вр. с чл. 272 от ГПК, Окръжен съд – Шумен, препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, които както по-горе се посочи, са правилни и съответстващи на закона и на добрите нрави.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане № 240/17.03.2023 г. по ч.гр.д.

№ 20233610100106 по описа на РС – Велики Преслав, с което е отхвърлено изцяло заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, ЕИК 203670940, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Иван Недков, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК срещу длъжника И. С. И. с ЕГН ********** за следните суми: 11 525,77 лв. - главница, представляваща непогасена главница по задължение по Договор за потребителски кредит PLUS-18718589, сключен на 23.07.2021 г., между „БНП Париба Пърсънъл Фейненс С.А.“, клон България, от една страна в качеството му на кредитор и И. С. И. с ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател, прехвърлено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Фейненс С.А.“, клон България в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение №1 от дата 11.07.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 27.02.2023 г. до изплащане на вземането; 4336.59 лв. – 5 договорна лихва, начислена за периода от 01.04.2022 г. до 16.02.2023 г.;

1006,62 лв. – мораторна лихва начислена за периода от 02.04.2022г. до 26.02.2022г.; както и разноските за заповедното производство в размер на 387.38 лева от които 337,38 лева заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6