Решение № 101 от 11.06.2025, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Кубрат, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана П. Петрова Енева при участието на секретаря Павлина П. Иванова като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело № 20243320100831 по описа за 2024 година и в присъствието на прокурора . . . . , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по искови претенции, обективно кумулативно съединени, намиращи правно основание, съответно на изложението, в разпоредбите на чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222 КТ, и чл. 224, ал.1 Кодекса на труда, във вр. с чл.86 от ЗЗД и чл. 78 от ГПК.

Ищцата – С. М. Х., ЕГН ********** от **, чрез адв. Д. Г., като твърди, че ответника Средно училище „Христо Ботев“, ЕИК/Булстат 000498437, **, представлявано от изп.дл. директор Н. Б. Ц., като е прекратил трудовото правоотношение с нея, считано от 02.07.2023 г. със Заповед № 691/ 30.06.2023 г., изд.на основание чл. 259, ал. 1 ЗПУО и чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, не й е платил дължимите й се увеличени размери на индивидуалната й основна работна заплата – в размер на не по – малко от 15 %, считано от 01.01.2023 г., както и обусловените от нея увеличени размери на дължимите й се обезщетения с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ, във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 2 от КТД за СПУО и чл. 224, ал. 1 КТ, въпреки отправената към него покана за плащане вх. № 101/ 03.10.2023 г., претендира осъждането на ответника – бивш работодател, да й плати:

1/ 2 426.76 лева – дължима разлика между платеното и полагащото й се по Анекс № Д01192/ 10.08.2023 г. към КТД за СПУО брутно трудово възнаграждение за периода 01.01.2023 – 02.07.2023 г., на основание чл. 128, т. 2 КТ, ведно с законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.11.2024 г. до окончателното изпълнение;

2/ 4 743.20 лева – дължима разлика между изплатеното и полагащото й се по Анекс № Д01192/ 10.08.2023 г. към КТД за СПУО обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати, на основание чл. 222, ал. 3 КТ, 1 във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 2 КТД за СПУО, ведно с законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.11.2024 г. до окончателното изпълнение;

3/ 842.80 лева – дължима разлика между изплатеното и полагащото й се по Анекс № Д01192/ 10.08.2023 г. към КТД за СПУО обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 43 дни, на основание чл. 224, ал. 1 КТ, ведно с законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.11.2024 г. до окончателното изпълнение;

4/ 1 289.56 лева – сбор от дължимите й се обезщетение за забава върху главниците по предходните три парични вземания за периода от 31.10.2023 г. – по отношение на първата сума, и от 01.09.2023 г. – за вторите суми, до 18.11.2024 г., на основание чл. 86, във вр. с чл.

84, ал. 2 ЗЗД и чл. 228, ал. 3 КТ.

Претендира да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответникът – Средно училище „Христо Ботев“, ЕИК/Булстат 000498437, **, представлявано от изп.дл. директор Н. Б. Ц., на който е редовно връчено съобщение, чрез адв. М. Х. депозира писмен отговор, постъпил в съда с вх. № 845/ 07.03.2025 г., с който като признава фактите и обстоятелствата, твърдяни от ищцата, заявява становище за допустимост и вероятна основателност на исковите претенции; заявява оспорване на същите единствено по размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Установява се от представените по делото писмени доказателства, че ищцата е работила на длъжност „заместник директор по учебната дейност“, преди трудовото й правоотношение с ответното училище да бъде прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, със заповед на директора на училището № 691 от 30.06.2023 г. – л.23 от делото, считано от 02.07.2023 г. На 31.10.2023 г. ищцата е подала заявление – л. 26 от делото, до директора на ответника да й бъдат изплатени допълнителни възнаграждения и обезщетения, съобразени с измененията в Наредба № 4/ 2017 г. за нормиране и заплащане на труда и Анекс № Д01-192/ 10.08.2023 г. към КТД за периода 01.01.2023 г. до прекратяване на трудовия договор с нея - 02.07.2023 г.. Молбата на ищцата е оставена без уважение, видно от изпратеното й писмо изх. № 78/ 07.11.2023 г. – л. 27 от делото, видно от съдържанието на което с изложени мотиви, че не й се дължи актуализация и актуализиран с нея размер на изплатените й вече обезщетения, защото цитирания по – горе анекс е подписан на 10.08.2023 г., към който момент тя не е имала действащ трудов договор с училището, в съответствие с цитирано и представено становище на МОН. От приложените към исковата молба документи се установява, че преди прекратяване на трудовото й правоотношение ищцата е била член на синдикалната организация и е пълноправен член на СБУ (съюз на българските учители) – л. 28 от делото, като по делото са представени Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., както и Анекс към него от 10.08.2023 г..

По делото е приета съдебна счетоводна експертиза – л. 70 – л. 72 от делото, която в резултат на проверените документи, извършени справки, и на база отразеното в 2 констативно-съобразителната част, е изчислила полагащите се на ищцата суми в случай, че съдът приеме, че измененията в Наредбата касаят нейното трудово правоотношение, както следва: 1/ Разликата между увеличеното с 15% основно трудово възнаграждение и производните му възнаграждения /клас прослужено време, СБКО, платен отпуск/ и начислените по ведомост за периода януари юни 2023 г. вкл. на база ОРЗ 1 926.00 лева е общо 2 462.78 лева.(Средно по 410.46 лева месечно);

2/ Разликата между начислените обезщетения по чл.222 и 224 по ведомост на база старата ОРЗ от 1 926.00 лева и изчисления с база нова ОРЗ от 2 214.90 лева са:

= по чл. 222 от КТ: начислено 30 540.40 лева, преизчислено 34 989.46 лева или разлика 4 449.06 лева.

= по чл. 224 от КТ: начислено 5 426.60 лева, преизчислено 6 217.14 лева или разлика 790.54 лева;

3/ Размерът на законната лихва от датата на изискуемостта им до датата на завеждане на исковата молба – 19.11.2024 г. е както следва:

За разликата във възнаграждението за периода – 359.76 лева

За разликата в обезщетението по чл.222 от КТ –

За разликата в обезщетението по чл.224 от КТ лева.

747.18 лева

132.77 лева, или общо лихва 1 239.71

С оглед заявеното от ищцата възражение, че в изчисленията си относно дължимите й се обезщетения в.лице не е включило като част от брутното й трудово възнаграждение сумата, платена й за допълнителна работа с ученици със специални образователни потребности, вещото лице изчислява, че с включването на същото в размер на 25.91 лв., както е начислено в полза на ищцата в месеца предхождащ прекратяването на трудовия договор с нея, то: = по чл. 222 от КТ: начислено 30 540.40 лева, преизчислено 35 288.90 лева или разлика 4 748.50 лева.

= по чл. 224 от КТ: начислено 5 426.60 лева, преизчислено 6 270.26 лева или разлика 843.66 лева.

По същество спорът в настоящото производство е единствено правен, доколкото изложените от ищцата факти не са оспорени от ответника. Няма спор, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по което същата е полагала труд за периода от 01.01.2023 г. до прекратяването му със Заповед 691 от 30.06.2023 г. – л.23 от делото, считано от 02.07.2023 г. от 21.07.2023 г., както и че основанието за прекратяване на трудово правоотношение е поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не се оспорва, че на ищцата й се дължат обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за пенсионирането и за неизползвания платен годишен отпуск, като заплащането на същите е предвидено и в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Ответникът не оспорва, че при определянето на дължимите от него обезщетения и трудови възнаграждения не е съобразил същите с измененията в Наредбата.

3

Спорният въпрос в производството е дали публикуваната в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г. Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, с която е предвидено увеличение в размер на 15% на основното трудово възнаграждение на педагогическите специалисти, считано от 01.01.2023 г., е приложима и по отношение на лицата, които към датата на обнародването на измененията не са били част от образователната система.

В случай, че тази Наредба е приложима и следва основното трудово възнаграждение да бъде увеличено, то и съответно следва да бъдат увеличени и дължимите се обезщетения п о чл. 222 и чл. 224 КТ, доколкото техните размери зависят от него. В тази хипотеза, ако увеличената стойност на обезщетенията не е била заплатена при прекратяване на трудовото правоотношение или в предвидените за това срокове, на работника би се дължало и обезщетение за забава.

По основния правен въпрос в производството е налице противоречива практика на окръжните съдилища, като преобладаващата такава е в насока, че изменението в процесната наредба следва да се прилага и за тези лица, които са работили в образователната система след 01.01.2023 г., но трудовото им правоотношение е било прекратено преди 01.09.2023 г.

Настоящият състав споделя това становище. Задължителна практика за съдилищата все още не е формирана.

На 06.12.2022 г. между Министерство на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование на Република България, като работодатели и Синдиката на българските учители към конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката "Образование" към конфедерацията на труда "Подкрепа", Независимия учителски синдикат към конфедерацията на независимите синдикати в България, като синдикати, е сключен колективен трудов договор (КТД) за системата на предучилищното и училищно образование, с предмет въпросите на трудовите, осигурителните и социалните отношения и на жизненото равнище, които не са уредени с повелителни разпоредби на Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове. Съгласно чл. 4 от КТД, постигнатите договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите, членове на синдикалните организации и за работодателите, членове на организациите на работодателите-страни по договора. На 10.08.2023 г. между същите страни, като работодатели и синдикати, е сключен Анекс към този КТД за системата на предучилищното и училищно образование, като текстът на чл. 27 от КТД, който определя минималните основни работни заплати на работещи в тази сфера е изменен. В ал. 2 от анекса е посочено, че осигурените средства от държавния бюджет се изразходват само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно ал. 3, т. 2 индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по - високи от тях, се увеличават с не по малко от 15 %.

4

Съгласно диспозитивната разпоредба на чл. 54, ал. 1 от КТ, колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. В случая, видно от титулната част на същия той е сключен на 06.12.2022 г., но с разпоредбата на § 2 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на КТД, изрично е уговорено, че той влиза в сила на 26.11.2022 г. Съгласно чл. 54, ал. 2 от КТ КТД се смята за сключен за срок една година, доколкото в него не е уговорен друг срок, но за не повече от две години. В разглеждания случай в договора не е предвиден срок на действие, което съотнесено със законодателното разрешение в такива случаи, то той е със срок от една година. Законът обаче предвижда възможност страните да уговорят по-кратък срок на действие на отделни негови клаузи. Съгласно чл. 56 от КТ КТД може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване. Така, изрично в следващия § 3 от ПЗР на КТД е предвидено, че в тримесечен срок след влизане в сила на Закона за държавния бюджетна Република България за 2023 г. страните предприемат действия за изменения на така сключения КТД. В доктрината е мотивирана и необходимостта от такава възможност, а именно „... при условията на инфлация и липсата на механизми за „автоматичното“ им или редовно периодично осъвременяване според официалния индекс на инфлацията. С изтичането на тези по-кратки срокове - обикновено тримесечия, страните пристъпват към ново колективно договаряне и сключването на допълнителни споразумения, наричани „анекси“, които представляват част от колективния трудов договор.“ (Мръчков, В. Трудово право, девето преработено и допълнено издание, Сиби, 2015, с. 843). Именно такъв анекс е сключеният в последствие на 10.08.2023 г. Съобразявайки, че държавният бюджет за 2023 г. е следвало да бъде изготвен и приет до края на 2022 г., както и че приемането на Закона за държавния бюджет за 2023 г. е станало много по-късно, едва на 28.07.2023 г., но му е придадено обратно действие, то същият е в сила от 01.01.2023 г. След запознаване със съдържанието на анекса, съдът констатира, че с него е изменен чл. 27 от КТД, като считано от 01.01.2023 г. индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти са увеличени. Предвидено е минималната основна работна заплата за заеманата от ищцата длъжност да бъде увеличена, считано от 01.01.2023 г. Съгласно ал. 3, т. 2 индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са повисоки от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %. В анекса изрично е предвидено, че осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя, като част от средствата - в размер на 465 млн. лв., за увеличението на индивидуалните работни заплати на работещите в системата на предучилищното и училищното образование се разпределят по следния начин: гарантират се минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти по ал.