Решение № 1148 от 22.11.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1148 гр. Бургас, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско дело № 20222100501381 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл. комисар Николай Н., чрез юрисконсулт Т. С., против Решение № 1655 от 27.07.2022 г. по гр.д.

3169/2022 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивната Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, е осъдена да заплати на Д. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр.*** ж.к.*** бл.** вх.* ет.* ап.**, сумата от 495.81 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 57.20 часа извънреден труд, положен през периода 01.10.2019 г.- 10.07.2020 год. на основание служебно правоотношение между страните, по силата на което ищецът Д. К. е заемал длъжността „водач на специален автомобил – той и пожарникар“ в 01 –ва в РС “Пожарна безопасност и защита на населението” към ”РД „Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на подаване на исковата молба 23.05.2022г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 102.96 лв., представляваща сборно обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.10.2019 г.- 22.05.2022 г. и 350 лв. – за направените по делото съдебни разноски, и с което решение ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР е осъдена да заплати по сметка на Районен съд Бургас сумите от 120,37 лв. –дължими държавни такси и 250 лв. - съдебни 1 разноски за възнаграждение на вещо лице.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, какъвто е ищецът. Счита, че приложението на общите правила по ЗДСл (и съответно КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл.187, ал.9 от ЗМВР - 2014 г., който делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл.187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл.187, ал.3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1,143. Счита, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час. Излагат се твърдения, че отсъствието на норма, която да регламентира преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент равен на отношението на нормалната продължителност на работното време през деня и нормалната продължителност на работното време през нощта не означава, че е налице празнота в правната уредба, а означава, че органът, комуто е делегирано правомощието по създаването на наредба относно полагането и отчитането на труда, е последователен - не урежда такъв коефициент, защото по ЗМВР нормалната продължителност на работното време през деня и през нощта е еднаква и този коефициент бил равен на 1. Твърди, че ищецът не е полагал труд извън редовното работно време, въпреки че ясно посочва в исковата си молба, че претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства положени по график.

Поради това, че липсвало нормативно основание за заплащане на нощния труд като извънреден, освен в случаите, когато той е положен извън рамките на установеното работно време, исковете били изцяло неоснователни.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за 2 присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В законовия срок по чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия Д. Н. К. чрез адв. Златина Билянова, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излагат се подборни доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Намира същото за правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати процесуални нарушения. Изложени са доводи, в подкрепа на разбирането, че нощния труд следва да бъде допълнително възнаграден и съобразно становището възприето в Решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаря на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод исковата молба на Д. Н. К., против Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР- София.

Ищецът твърди, че в периода 01.10.2019г.- 10.07.2020 г. е полагал труд като „водач на специален автомобил – той и пожарникар“ в 01 –ва в РС “Пожарна безопасност и защита на населението” към ”РД „Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, като поради естеството си на работа полагал 24- часови дежурства, които се отчитали на тримесечие. Съгласно чл. 142, ал.1, т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът бил със статут на държавен служител. Сочи се, че през процесният период били действали различни наредби, приети на основание чл.187, ал. 9 от ЗМВР, които впоследствие били отменени.

Поради тази причина се счита, че била налице празнота, която следвало да се запълни със субсидиарното приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. С тези доводи сочи, че за периода 01.10.2019г.- 10.07.2020г. положеният от него нощен труд от 392 часа следва да бъде преизчислен с коефициент 1,143 на 448 часа. Намира, че е положил извънреден труд от 56 часа, който работодателят не му бил заплатил.

Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата в размер на 392 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден (нощен) труд за периода 01.10.2019г.- 10.07.2020г., приравнен към дневен по коефициент 1,143 и отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и за присъждане на сумата от 30 3 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от датата на възникване на задължението до подаване на исковата молба.

В срока по чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника, с който исковата молба се счита за допустима, но неоснователна. Ответникът не оспорва наличието на служебно правоотношение между него и ищеца, който заемал длъжността “водач на специален автомобил – той и пожарникар“ в 01 –ва в РС “Пожарна безопасност и защита на населението” към ”РД „Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР.

Оспорва се твърдението на ищеца, че следва да се приложи НСОРЗ и по- специално твърдяната трансформация на нощен в дневен труд, съобразно претендирания коефициент. Ответникът сочи, че нормативният акт, от който ищецът извлича основанието на иска си, се прилага само за работници по КТ.

Заявява се, че ищецът е служител на МВР и за изчисляване на трудовото му възнаграждение се прилага ЗМВР. Навежда се за приложимостта и на две наредбиНаредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з36/07.01.2020г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Сочи се, че цитираната в исковата молба Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. била отменена с Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г., и препращала отново към Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. Извежда се виждането, че според приложимата правна уредба съотношението между дневен и нощен труд на служителите на МВР е 8:8 часа или равно на коефициент 1, а не на твърдения 1,143. Цитира се също и заповед на министъра на вътрешните работи, в която е указано нощният труд да се заплаща по 0,25лева. Излага се, че за определен период, когато е действала Наредба № 8121з407/11.08.2014г. се е извършвало такова компенсиране с прилагането на коефициент 0,143, но според ответника това е било в разрез със ЗМВР и е било поправено с последвалите издадени наредби.

Сочи се, че преценката на органа, комуто била делегирана компетентността по издаването на наредбите била, по целесъобразност и не подлежала на съдебен контрол. Последователна била преценката на Министъра на вътрешните работи при издаване на наредбите, в които се предвиждало съотношение дневен към нощен труд да е 1, а не 1.143. Позовава се на решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022 г., като се сочи и че с изменение на ЗМВР е визирано понастоящем, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов период. Излагат се подробни съображение за разликата между нощен и извънреден труд, както и за приложимата в тази насока правна уредба.

Отрича се и основателността на претенцията за лихва.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка 4 с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените доказателства и приетата за установена фактическа обстановка.