Решение № 860 от 15.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 860 гр. София, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100509091 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 17.02.2021 г. по гр.д. № 17187/20 г., СРС, ІII ГО, 140 с-в е прогласнил за недействителни по исковете с правно основание чл. 124 ГПК, предявени от К. И.И.., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.

**** и ЕЛ. Н. ИВ., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, с адрес: гр. София, ул. ****, следните клаузи от договор за потребителски кредит № H L 36689/10.05.2008 г., сключен между страните, както следва: чл. 1, ал. 1 в следната част: „БАНКАТА предоставя на кредитополучателя потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове ... по курс „купува“ за швейцарски франк към лева на „Юробанк И Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на кредит...“, и ал. 2, чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 3, ал. 1, в частта, която се отнася до начина на определяне на базовия лихвен процент по договора, и ал. 5, чл. 6, ал. 2 и ал. 3, чл. 8, ал. 2, чл. 12, ал. 1 и чл. 23 ал. 1 и ал. 2, поради факта, че са неравноправни клаузи. Осъдил е „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, с адрес: гр. София, ул. ****, да заплати в полза на К.

И.И.., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** и ЕЛ. Н. ИВ., 1

ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумите, както следва: 3333,14 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 12.05.2020 г., до погасяването, представляваща платена сума при начална липса на основание по договор за потребителски кредит № HL 36689/10.05.2008 г., поради валутна разлика между швейцарски франк и лева за периода от 11.05.2015 г. до 04.11.2016 г.; сумата в размер на 425,41 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 12.05.2020 г., до погасяването, представляваща разлика между дължимите месечни погасителни вноски и платените т а к и в а за периода от 11.05.2015 г. до 04.11.2016 г. по договор за потребителски кредит № HL 36689/10.05.2008 г., поради факта, че лихвата е увеличавана едностранно от банката въз основа на неравноправни клаузи; сумата от 0,54 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 12.05.2020г., до погасяването, представляваща платена при начална липса на основание такса за управление на кредита за периода от 11.05.2015 г. до 04.11.2016 г., като е отхвърлил исковете за заплащане на сума, представляваща разлика между дължимите месечни погасителни вноски и платените такива за периода от 11.05.2015 г. до 04.11.2016 г. по договор за потребителски кредит № HL 36689/10.05.2008 г., поради факта, че лихвата е увеличавана едностранно от банката въз основа на неравноправни клаузи, за разликата от 425,41 лв. до пълния предявен размер от 545 лв., както и исковете за заплащане на сума, представляваща платена при начална липса на основание такса за управление на кредита, за разликата от 0,54 лв. до пълния предявен размер от 5 лв. Осъдил е „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, с адрес: гр. София, ул. ****, да заплати в полза на К. И.И.., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** и ЕЛ. Н. ИВ., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 2618,66 лв., представляваща разноски по производството съобразно уважената част от исковете. Осъдил е К. И.И.., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, и ЕЛ. Н. ИВ., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, с адрес: гр. София, гр. София, ул. ****, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 12 лв., представляваща разноски по производството съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението в частта, прогласяваща за нищожни оспорените от ищеца 2 клаузи и в частта, в която банката се осъжда да заплати посочените в решението суми е обжалвано с въззивна жалба вх. № 25043994/11.03.2021 г. от ответника „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. ****, представлявана от изпълнителния директор Д.Ш. и прокуриста М.В., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Б. К. с мотиви, изложени в нея. Твърди се, че съдът погрешно е възприел, че оспорените процесни клаузи не са индивидвуално уговорени. Твърди се, че ищецът К.И. има сключен друг договор за кредит в лева с ответната банка, което е индиция за това, че волята за валутата на процесния кредит не е лева, а именно швейцарснки франк. Счита за погрешно заключението на съда, че ответната банка е разполагала с информация за бъдещото движение на валутните курсове, която не е предоставяла на кредитополучателя.

Единствената информация, с която е разполагала банката, е тази, съобщена на кредитополучателя в чл.23 от процесния договор.

Изводът на съда, че валутният риск е прехвърлен на потребителя е необоснован и нелогичен. За да стигне до този извод, съдът се е позовал на решение на ВКС № 295/22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г., което няма нищо общо на носенето на риска от двете страни, както и към конкретното дело.

Включването на чл.23 в договора е израз на добросъвестността на кредитора и намерението му да изясни на кредитополучателя какъв е валутният риск от ползване на кредит в швейцарски франкове. Неправилен е изводът на съда, че липсва равновесие, защото в договора не било предвидено, че банката носи риска от поевтиняването на швейцарския франк спрямо еврото/ лева. Не отговарят на фактическата обстановка изводите на съда, че валутата швейцарски франк реално не е предоставяна, а същата се използва само за погасяване на кредита, което е свързано с ново превалутиране, което поставяло курсовия риск в тежест на потребителя.

Счита, че неправилно съдът се е позовал на решение № 295/22.02.2019 г. по т.д.№ 3539/2015 г. на ВКС, ТК, I I отделение, тъй като в посноченото решение на ВКС се обсъжда индексиран кредит, отпуснат във виртуална валута, какъв процесният договор за кредит не е. Вместо цитираната практика на ВКС, съдът е следвало да вземе предвид относимата практика на СЕС и по конкретно решението на СЕС по дело С-186/16. СЕС приема, че клауза, според която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута, в която е 3 отпуснат, попада в обхвата на понятието основен предмет на договора, отнася се до самото естество на задължението на длъжника и представлява съществен елемент от договора за кредит, поради което не полежи на преценка за неравноправност, т.е. такава клауза не може да се счита за неравноправна при условие, че е изразена на ясен и разбираем език/ т.38-т.41 Решение по дело С-186/16. Счита, че в настоящия случай, клаузите на процесния договор за кредвит са ясни и разбираеми, тъй като недвусмислено установяват задължение в швейцарснки франкове по установен погаснителен план с вноски в швейцарснки франкове.

Счита за необосновани изводите на съда, че поради промяната в курса на франка задължението на ищците се увелило, тъй като за една и съща по размер във швейцарснки франкове вноска, кредитополучателят внася различна, по-голяма сума в евро/лева.

Неоснователно е осъждането за 3333, 14 лв., представляващи валутни разлики за исковия период, при положение, че ищците са внасяли швейцарски франкове, които обменяли другаде, а не при банката/ответник при едностранно определен от нея курс за швейцарски франк спрямо лева.

Неоснователно е осъждането за 3333, 14 лв., представляващи валутни разлики за исковия период, при положение, че в тази сума се включват и валутните разлики върху сумата в размер на 425,4 лева, която банката е осъдена да върне на игщците за увеличения размер на лихвата.

Неоснователно е осъждането за 3333, 14 лв., представляващи валутни разлики за исковия период, при положение, че в тази сума се включват и сумите за погасяване на вноски, които не са правени от ищците, а от трети лица. Банката е доказала, че кредитът е обслужван от трети лица, които не са страна по кредитното правоотношение и тези трети лица биха могли евентуално да претендират да им се върнат от банката тези суми под формата на валутни разлики, лихви и др. Счита се, че само на това основание, предявените осъдителни искове е следвало да бъдат отхвърлени. СРС е приел, че ответникът се е обогатил без основание със суми от надплатени лихви и трябва да възстанови тези суми на ищците, въпреки че по делото е доказано, че тези суми не са платени от тях.

Твърди се, че претендираната от ищците сума за надплатени лихви за исковия период не е сумата в размер на 425,41 лв., а сумата в размер на 79,24 4 лв., която не включва в себе си сумата за валутна разлиска.

По отношение на произносянето на съда чрез прогласяването за нищожна на клаузата на чл.12 от договора за кредит, като част от клаузите, в които според СРС е предвидена възможност за увеличаване размера на дължимата лихва едностранно от банката, то се сочи, че тази клауза не е свързана с определяне на лихвата по договора за кредит, тъй като лихвите по кредити не се съдържат в тарифата на банката.

Съдът неправилно е приложил материалния закон, като се е позовал на правна норма, която не е съществувала към момента на сключване на договора за кредит във връзка с клаузата на чл.8, ал.2, уреждаща такса за предсрочно погасяване. Спорът по отношение на тази клауза е само принципен за това дали клаузата е неравноправна или не, тъй като банката не е събрала такса за предсрочно погасяване. Съдът не е мотивирал коя норма е приложил, за да счете клаузата на чл.8, ал.2 за неравноправна. Не е приложима нормата на чл.41, ал.4 от Закона за кредитите за недвижимите имоти на потребители/ ЗКНИП/, съгласно която кредиторът има право на обезщетение или неустойка при предсрочно погасяване на договор за кредит, когато кредитът е погасен след изплащане на 12 месечни погасителни вноски от усвояването му. ЗКНИП е в сила от 01.01.2017 г. Таксата за предсрочно погасяване, чието събиране е предмет на настоящия спор, е уговорена при сключване на процесния договор на 10.05.2008 г. Никъде в преходните и заключителни разпоредби на ЗКНИП не е посочено, че той преурежда с обратна сила вече завършени фактически състави по предсрочно погасяване на кредити, реализирали се преди 01.01.2017 г. В процесният случай предсрочното погосяване е извършено на 01.08.2012 г., а чл.41 от ЗКНИП следва да се прилага само спрямо предсрочни погасявания, извършени след влизане в сила на този закон. Следователно, таксата е валидно уговорена с клаузата на чл.8, ал.2 от процесния договор за кредит.

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалвана част и да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендира присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемите К. И.И.., ЕГН ********** и ЕЛ. Н. ИВ., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, чрез пълномощника адвокат 5

В . В . оспорват въззивната жалба, като неоснователна. Претендират присъждане на разноски във вид на адвокатски хонорар в размер на 4 000 лв.

С определение от 11.05.2021 г. по гр.д. № 17187/2020 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, СРС, III ГО, 140 състав е отхвърлил молбата на К. И.И.., ЕГН ********** и ЕЛ. Н. ИВ., ЕГН ********** за изменение на решение от 17.02.2021 г., постановено по гр.д. № 17187/2020 г. на СРС, III ГО, 140 състав в частта за разноските.

Определението е обжалвано с частна въззивна жалба вх. № 25088734/25.05.2021 г. от К. И.И.., ЕГН ********** и ЕЛ. Н. ИВ., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, чрез пълномощника адвокат В.В. по изложените в нея съображения. Сочи се, че СРС необсновано и неправилно е счел, че направеното от банката възражение за прекомерност на заплатеното адвкатско възнаграждение е основателно, без да излага мотиви в тази насока. Съдът не е взел предвид, че основанието по чл.78, ал.5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и правната сложност на делото, като в случая не е налице съответствие между размера на възнаграждението и усилията на защита при упражняването на процесуалните права. Освен това, въпросът за размера на адвокатското възнаграждение представлавя договорна автономия, като в случая, адвокатското възнаграждение е изплатено изцяло.