Определение № 15465 от 17.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15465 гр. София, 17.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Преслав Огн. Дамянов като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно частно гражданско дело № 20261100507037 по описа за 2026 година Производството е по чл. 248, ал. 3 във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба от „Сити Кеш“ ЕООД, ЕИК: 202531869 чрез адв. Х. М.- САК срещу определение № 12265/27.03.2026 г. по гр.д. № 30837/2025 г. по описа на СРС, 45 състав, с което е оставена без уважение депозираната молба с вх. № 40772/09.02.2026 г. за изменение в частта за разноските на Решение № 1086/19.01.2026 г.

Излагат се доводи, че делото е заведено при злоупотреба с право, както и че е невъзможно да се установи дали представеният договор за правна защита и съдействие е съотносим на производството. Твърди се, че че адвокатско възнаграждение въобще не е следвало да се присъжда в първоинстанционното производство на процесуалния представител на ищеца. Моли се обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и бъде постановено друго, с което да бъде отказано присъждане на претендираните от ищеца разноски или да бъдат значително намалени.

Ответникът по частната жалба С.Т.Т. чрез адв. Л.Б.- САК е депозирал отговор на частната жалба, с който оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение. По отношение на представеното пълномощно, намира че то е общо такова по смисъла на чл. 34 ГПК и дава право на представителство в производството, като същото е подписано преди образуване на делото, поради което не е упоменат номера на делото. Сочи, че съдът правилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и е присъдил съобразно изхода на спора възнаграждение, макар и в занижен размер.

1

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, предвид следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, с която С.Т.Т., ЕГН: **********, е предявил срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, в условията на обективно съединяване следните искове: установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД /противоречие с добрите нрави/, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК /противоречие със закона/, чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 /заобикаляне на закона/ за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 1060125 от 23.04.2024 г., в условията на евентуалност чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД /противоречие с добрите нрави/ за прогласяване нищожността на чл. 11 от Договор за потребителски кредит № 1060125 от 23.04.2024 г., в условията на кумулативност осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 388 лв., представляваща платена при изначална липса на основание сума по Договор за кредит № 1060125 от 23.04.2024 г.

С решение № 1086/19.01.2026 г. СРС, 45 състав е прогласен за нищожен договор за потребителски кредит № 1060125 от 23.04.2024г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, като кредитодател и С.Т.Т., ЕГН **********, като кредитополучател, на основание чл. 26, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК, като е обективиран извод, че с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати на адв Л.К.Б. от САК, ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността в гр.София, ул. „********, сумата в размер на 281,21 евро, равностойност в лева от 550,00 лева, представляваща присъдено в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата възнаграждение.

С молба вх. № 40772/09.02.2026 г. процесуалният представител на ответника е поискал на основание чл. 248, ал. 1 ГПК изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските, като бъде отхвърлено искането за присъждане на разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА или в условията на евентуалност да не се присъждат разноски за държавна такса и адвокатски хонорар предвид злоупотребата с право по смисъла на чл. 3 ГПК. в размер на 620.84 лева съобразено предявения иск и с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения 2 или в условията на евентуалност да се намали съществено размера на първоначално присъдените разноски.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищеца по чл. 248, ал. 1 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, Софийският градски съд намира следното от правна страна:

Разпоредбата на чл. 36 ЗА, постановява че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размерът на възнаграждението се определя с договор между адвоката и неговия клиент, а при липса на договор - по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА. В нормата на чл. 38 ЗА е предвидена възможност за безплатно оказване на адвокатска помощ и съдействие на изчерпателно посочените в чл. 38, ал. 1, т. 1-3 категории лица.

Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ включват наличието на следните предпоставки: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗА и в съответното производство да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат. При осъществяване на посочените кумулативни предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат /Определение № 163 от 13.06.2016г. по ч.гр.д. № 2266/2016г. на I ГО. на ВКС, Определение № 515 от 02.10.2015 г. по ч.т.д. № 2340/2015 г. на I ТО на ВКС, Определение № 442 от 28.06.2019г. по ч.т.д. № 502/2019г. на II т.о. на ВКС/.

Видно от приложеното пълномощно /стр. 13 в исковото производство/ адв. Борисова е осъществила правна защита и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА /в хипотезата на затруднено материално лице/. С постановеното съдебно решение, е прогласен за нищожен договор за потребителски кредит № 1060125 от 23.04.2024г., сключен между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, като кредитодател и С.Т.Т., ЕГН **********, като кредитополучател, на основание чл. 26, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. с чл. 19, ал.

4 ЗПК. Заявено е и своевременно искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по сочения ред, видно от депозираната искова молба, където е обективирано искането. Налице са всички изискуеми предпоставки в закона за определяне на адвокатско възнаграждение по сочения ред на адвоката, осъществил безплатна правна помощ.

На следващо място, в действителност в договора не е посочено конкретно дело, но е индивидуализиран предметът на делото, а именно „оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в представителство пред съда и всички съдебни инстанции до окончателното приключване на делото във връзка с изтеглен от мен бърз кредит“, т.е.

3 установява се свързаността му с гр.д. 30837/2025г. по описа на Софийски районен съд, 45 състав. В договора за правна защита и съдействие е посочена дата 07.05.2025г., която предхожда датата на входиране на исковата молба пред първоинстанционния съд, поради което не е вписан и номерът на делото, което е инициирано от същата искова молба.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за наличие на „злоупотреба с право“ поради подаване на множество идентични искови молби. От извършената служебна проверка и представените писмени доказателства се установява, че между същите страни действително са заведени две отделни производства- гр. д. № 30837/2025 г. и гр.д. № 30836/2025 г.. Макар страните и петитумът на молбите да са сходни, исковете се основават на различни договори, които представляват отделни и независими правопораждащи факти. Налице е различие в основанието на исковете, което изключва правната идентичност на споровете.

Съгласно действащия ГПК, предявяването на искове по различни договори в отделни производства е суверенно право на ищеца. Законът дава възможност за съединяване на искове (чл. 210 ГПК), но това е процесуално право, а не задължение за страната. Липсата на направено искане за съединяване на делата, от която и да е от страните, до приключване на съдебното следствие не може да се вмени във вина на ищеца и не съставлява недобросъвестно поведение по чл. 3 ГПК.

Тъй като производствата са отделни и по тях е положен самостоятелен адвокатски труд, за процесуалния представител възниква самостоятелно право на възнаграждение за всяко едно от делата. Предвид което настоящият съдебен състав, намира че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника в производството следва да се определи в размер на 150 евро.

По тези съображения обжалваното определение на СРС следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да се измени постановеното по делото решение в частта за разноските, като на процесуалния представител на ищеца се присъди сумата от 150 евро - адвокатско възнаграждение по чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ определение № 12265/27.03.2026 г. по описа на СРС, 45 състав, по гр.д. 30837/25 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 1086/19.01.2026 г., постановено по гр. дело 30837/2025 г. по описа на СРС, 45 състав, като НАМАЛЯВА присъденото в полза на адвокат адв. Л.К.Б.- САК, с адрес: гр. София, ул. „******** адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.1,т.2 ЗА от 281,21 евро на 150 евро.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5