Решение № 5730 от 29.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5730 гр. Пловдив, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330115775 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Г. И. Т., ЕГН ********** срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Ищецът твърди, че на **** г. е сключил с първия ответник Договор за паричен заем № **** за сумата от 1000 лева. Твърди, че съгласно договора следва да върне общо 1082,62 лв., при посочен ГПР 41,74%.

Като условие за отпускане на кредита, ищецът е бил задължен да предостави обезпечение, като е сключил Договор за предоставяне на гаранция № ****/**** г. с втория ответник – „Файненшъл България“ ЕООД.

Възнаграждението по гаранцията е в размер на 413,38 лв. , което е разсрочено и включено в погасителния план, като общото задължение нараства на 1496,00 лв..Ищецът поддържа, че двата договора са нищожни. Твърди, че ГПР е посочен невярно, тъй като не включва разхода за гаранция, който е бил задължителен за усвояване на кредита. Излага доводи, че реалният ГПР надвишава пет пъти размера на законната лихва, което е нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посочва, че двамата ответници са свързани лица , а договорът за гаранция е лишен от основание и заобикаля закона.

Моли съда да прогласи нищожността на двата договора и да присъди 1 разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за потребителски кредит за сумата от 1000 лв.. В същия ден е сключен и договор за гаранция с „Файненшъл България“ ЕООД за сумата от 413,38 лв..

Безспорно се установи, че ответните дружества са свързани лица, като предоставянето на гаранция от посоченото от кредитора дружество е единствената реална опция за потребителя за обезпечаване на дълга, предвид кратките срокове и условията в чл. 4 от договора за заем.

Съдът приема, че възнаграждението по договора за гаранция представлява разход, пряко свързан с договора за кредит, тъй като е задължително условие за отпускането му. Невключването на тази сума при изчисляването на Годишния процент на разходите (ГПР) води до посочване на невярнo ГПР в договора (41,74%), който не отразява действителното оскъпяване на кредита за потребителя.

С добавянето на сумата от 413,38 лв. към общите разходи, реалното оскъпяване на кредита надхвърля императивния максимум, установен в чл. 19, а л . 4 от ЗПК (петкратния размер на законната лихва) . Нарушението на изискванията за ГПР и надвишаването на законовия лимит води до нищожност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК.

По отношение на Договора за предоставяне на гаранция, съдът намира същия за нищожен поради липса на основание и противоречие с добрите нрави (чл.

26 ЗЗД). Договорът не предоставя реална услуга на потребителя, а служи единствено за набавяне на допълнителна облага за кредитора чрез свързано лице, заобикаляйки ограниченията на ЗПК.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените разноски.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за паричен заем №

****/**** г., сключен между Г. И. Т., ЕГН ********** и „ИЗИ АСЕТ 2

МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК.

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на гаранция № ****/**** г., сключен между Г. И. Т., ЕГН ********** и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, поради противоречието му с добрите нрави.

ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и „ФАЙНЕНШЪЛ

БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплатят на г. Г. И. Т. на осн. 78 ГПК сумата в размер на 100 лева, представляваща сторени разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и „ФАЙНЕНШЪЛ

БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплатят на адв. М . сумата от 400 лева/ с ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3