Решение № 463 от 25.07.2023, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 622/2023
- Вид
- Решение № 463
- Подписан
- 25.07.2023
- Състав
- Николай Грънчаров, Владимир Ковачев, Георги Янев
Цитирани разпоредби
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15, ал. 1 · Закон за закрила на детето
- чл. 125 · Семеен кодекс
- чл. 131 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 8 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 463 гр. Б., 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров
Членове:
Владимир Ковачев
Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231200500622 по описа за 2023 година съобрази следното:
Д. В. Н., ЕГН **********, адрес гр. Б., ж. к. „Е.“, бл. *, вх. „*“, чрез адвокат И. Х., обжалва решение № 187 от 06.04.2023 г., постановено по гражданско дело № 1669 от 2020 г. на Районен съд Б., в частта му, с която е изменен режимът на лични отношения между бившия й съпруг Е. З. М., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „Б.“ № *, вх. „*“, ет.
*, ап. *, и малолетния им син З. Е. М., ЕГН **********. В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно. То било постановено при допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост на изводите, до които достигнал съставът на Районен съд Б..
Мерките относно режима на личните отношения /контакти/ на бащата с детето трябвало изцяло да бъдат съобразени с интересите и волята на детето. Неправилни и изцяло несъобразени с доказателствения материал по делото /допуснатата и приета съдебно-психологична експертиза и докладите от ДСП Б./ били правните изводи, до които първоинстанционният съд достигнал при постановяването на обжалваното съдебно решение. Въпреки волята на детето З. М., многократно заявена както в срещите и докладите на ДСП Б., така и пред вещото лице, че то не желае да вижда биологичния си баща Е. М. по какъвто и да било повод, съдът счел, че въпреки че не е налице синдром на родителско отчуждение между ответника и малолетното дете, поради простата причина, че между тях никога не е съществувала емоционална връзка 1 и такава връзка въобще не е била изграждана поради дългогодишното отсъствие и бездействие на бащата, то, съгласно така постановеното съдебно решение, занапред насилствено, без съгласието и волята на детето и в разрез с неговите интереси, тази връзка била постановена да бъде изграждана за в бъдеще. Моли се за постановяване на ново решение, с което да се измени така постановеното от Районен съд Б. и да се определи режимът на лични отношения и контакти /срещи/ между детето и бащата да бъде осъществяван при условието и наличието на изразено съгласие от страна на детето, а не да бъде реализиран против волята му и насилствено.
Подаден е отговор на жалбата, който изхожда от адвокат В. У., процесуален представител на бащата. В него се твърди, че въззивната жалба е неоснователна, а и напълно немотивирана. Атакуваното решение на Pайонен съд Б. било правилно и изцяло съобразено със събраните по делото доказателства и в унисон с материалния закон. Не били допуснати сочените бланкетно в жалбата нарушения от първоинстанционния съд, тъй като същият обсъдил в пълнота всички доказателства по делото за установяване на обективната истина. Съдът постановил едно доста мотивирано решение и наблегнал с особено внимание на частта за личните контакти на бащата с детето. Постановен бил много подробен и напълно съответстващ на конкретния случай режим на лични контакти. Обсъдени били и били взети предвид от съда всички факти и обстоятелства, имащи значение за конкретния случай, който бил по-особен от нормалните, с оглед на факта, че детето няма емоционална връзка и не е осъществявало контакти с баща си, а и изключително влошените отношения между страните. Съдът взел предвид всички относими факти и обстоятелства по делото и постановил един напълно съобразен с това режим на лични контакти. Такова решение, каквото въззивната страна желаела да бъде постановено, било абсурдно, а и щяло да бъде в разрез с материалния закон. Майката желаела да елиминира бащата като фигура от живота на детето, но в същото време търсела и претендирала заплащането на издръжка от бащата за детето. Фактът, че детето не познава баща си, това, че няма никаква връзка с него и всички тези негативни обстоятелства били изцяло провокирани и станали само и единствено заради майката, която не спирала да го настройва и да прави така, че детето да не поддържа никаква връзка с баща си. Недвузначно говорел за това и фактът на депозираната въззивна жалба, с която отново се целяло да бъдат ограничени изцяло срещите на бащата с детето, без реално жалбата да е мотивирана и да са посочени основателни възражения защо постановеният режим на решението не е в интерес на детето. Същата, с оглед на влошените отношения с бащата, си отмъщавала на него, използвайки детето си. В какви взаимоотношения са родителите, било без значение относно факта, че въззиваемият е баща на това дете и същият ще остане такъв за цял живот, без значение от съгласието и желанията на майката. Видимо било поведението на майката, както и нейната цел да отчужди детето от баща му и да го елиминира като такава фигура в неговия живот. Това ставало ясно както от събрания 2 по делото материал, така и дори от самата въззивна жалба, в която, макар и да бил постановен един доста съобразен и разширен режим на лични контакти на бащата с детето, то отново същият за майката бил неправилен и същата желаела буквално да ограничи всякакви срещи на детето с бащата. Отделно от горното, това, какво е в найдобър интерес на едно малолетно дете, не следвало да се решава изцяло и само и единствено от желанията на детето и същото само да решава за себе си. Именно поради това, че на тази възраст детето не може да решава само за себе си, законът бил изричен, че родителите, в качеството им на законни представители до навършване на непълнолетие, вземат решения от негово име, а след това - отново те, но вече и със съгласието на детето. В случая съдът, след анализиране на целия материал, сметнал, че постановеният режим на контакти ще бъде в интерес на детето, като взел предвид и неговите желания, но също така и всички други факти и обстоятелства. Режимът бил такъв, че детето да започне да осъществява внимателно и съвсем малко срещи с баща си в началото, като с течение на времето да започне да се вижда все повече и повече с него и да прекарват все повече време заедно. Режимът бил съобразен и с това през първите месеци срещите да бъдат в присъствието на други лица, а не само на бащата и детето. Режимът бил съобразен изцяло с конкретния случай, но и целял да възстанови обратно връзката между родител и дете, което реално било в интерес на детето. Това обаче било против желанието на майката, която, както се виждало, целяла по всякакъв начин да прекъсне тази връзка, а и към момента успяла да я прекъсне и именно поради това постановеният режим не се одобрявал от същата. Съдът обаче следвало да постанови режим на контакти в интерес на детето, а не в нечий друг интерес, с оглед на което постановеният режим и обжалваното решение били правилни. Моли се за постановяване на въззивно решение, с което да се потвърди решението на първата инстанция в обжалваната му част, като законосъобразно и правилно.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
С оглед на императивната норма на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет, детето З., което е навършило 10-годишна възраст, беше изслушано от въззивната инстанция. Приобщи се и актуален социален доклад.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
Окръжният съд се солидаризира с констатациите и изводите на първата инстанция, поради което, на основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях.
Районният съд се е съобразил с трайно установената практика на ВКС, обективирана в Решение № 54 от 02.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1816/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева, и цитираните там други актове, съгласно която мерките на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права, следва да се определят така, че да се създава нормална обстановка за общуване между тях. Във всеки конкретен случай следва да се прецени дали установените 3 обстоятелства се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките на лични отношения с родителя. Детето следва да общува и с двамата си родители и с роднините им, за да се формира като пълноценна личност. Свиждането и вземането на детето са неразделни части от поддържането на лични отношения. Начинът и формата на поддържане на лични отношения могат да бъдат най-разнообразни, а когато се налага, режимът може да бъде съпътстван и с определяне на подходящи защитни мерки по чл. 59, ал. 8 от СК, както правилно е процедирал и Районен съд Б. в настоящия казус.
Спорният въпрос е как личните контакти с бащата ще се отразят на детето и дали те ще са в негов интерес. Според чл. 125 от СК, родителите имат право и задължение да се грижат за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за личните му имуществени интереси. Освен в случаите, визирани в чл. 131 от СК, какъвто несъмнено не е настоящият, няма основание да се смята, че контакт между детето и биологичния му родител би бил вреден и не в негов интерес. Общуването му с всеки от родителите ще спомогне за формирането му като личност. Липсата на контакти с единия от тях не е в интерес на детето и не би се отразила положително на развитието му /така и Определение № 594 от 02.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4525/2019 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов/.
Не е установено по делото бащата да няма родителски капацитет, както и не се твърди и не се доказва той да има поведение, което да застрашава живота и здравето на З..
Бащата желае да общува със сина си и смята това за важно. Установено е в настоящия съдебен процес, че детето на практика не го познава и не е контактувало с него, поради което емоционална връзка на доверие и обич между тях следва да се създаде не изведнъж, а постепенно. Режимът, определен от Районен съд Б., е удачен и ще способства това да се случи. Плавно, стъпка по стъпка, без бързане, напрежение и натиск върху З., Е. трябва да създаде такава връзка с детето, че когато общува с него, синът му да бъде спокоен, сигурен и щастлив /в подобна насока е разсъждавано и в Решение № 50170 от 21.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов/.
От страна на бащата следва да се действа много внимателно и последователно във времето, за да се осигури плавно и щадящо детето в максимална степен установяване на доверителни отношения между тях. Не трябва да се прибързва, за да не се стигне до емоционален стрес и загуба на чувството на спокойствие и защита при З.. В тази връзка следва да се отбележи, че районният съд много правилно е определил сериозен адаптивен период, включващ 3 подпериода от по 9 месеца, след изтичането на който мерките постепенно ще се разширяват, за да се достигне накрая до създаване на стабилна емоционална връзка между детето и бащата и промяна на негативната нагласа на З. спрямо този родител. Постановяването на такъв гъвкав режим действително ще 4 способства постепенно да се породи желание у детето за осъществяване на контакти с баща му. Именно с оглед на постигането на тази цел, през този преходен период и двамата родители следва да положат максимални усилия, като осъзнаят, че това в найпълна степен би осигурило спокойствието и благополучието на собственото им дете.
Усилия в тази насока следва да положи най-вече майката, на която съдът е предоставил упражняването на родителските права и тя е в ежедневен контакт с детето, като предвид и неговата възраст, именно майката следва да осъзнае, че от изключителен интерес за детето е то да има пълноценни и чести контакти с бащата, независимо от това какви са личните отношения между двамата родители. С оглед на това, майката следва да направи необходимото и зависещо от нея, полагайки именно нежна майчинска грижа, а не чрез принуда, за да мотивира З. да започне да контактува с биологичния си баща. Бащата, от своя страна, следва също да осъзнае, че доверие на детето към него и желание да го вижда може да бъде създадено, най-вече, чрез личния му бащински подход към З. при осъществяването на срещите им. В такива случаи и двамата родители следва да търсят, на първо място, диалог помежду си и с детето, което е от изключителен негов интерес. Именно през преходния период е необходимо те и двамата така да му въздействат, че то само да започне да търси контакта с биологичния си баща /така и Решение № 130 от 12.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3367/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова/.