Определение № 426 от 11.07.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 426 гр. Варна, 11.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. М. като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20243000500276 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, гр. София чрез надлежен процесуален представител, против решение № 45/13.02.24г., по гр.д.

№ 93/22г. на ОС-Добрич, с което е отхвърлен иска й против А. И. М. от с.

Смолница, община Добричка, по чл. 153 от ЗПКОНПИ /сега - ЗОНПИ/ за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество на стойност 15 000 лв., а именно: недвижим имот, находящ се в с. Смолница, общ. Добрич, представляващ дворно място с площ от 2 190 кв.м. по документ за собственост, а по скица – 2 770 кв.м., от които: 1 240 кв.м. съставляващи парцел IX с планоснимачен номер 282 и 1530 кв.м., съставляващи парцел X с пл. номер 282 в кв. 60, при граници и съседи: улица XVI-281; XV-280;

XIV[1]279; XI-277; VIII-276; VII-275; V-283 по уличната и дворищната регулация на с. Смолница, общ. Добричка, стар планоснимачен номер IX-156;

X-156, ведно с построените в имота – жилищна сграда – едноетажна със ЗП от 50 кв.м., състояща се от салонче, жилищна сграда – едноетажна със ЗП от 9,00 кв.м., второстепенна постройка – едноетажна със ЗП от 10 кв.м.; и Комисията е осъдена да заплати в полза на бюджета по сметка на Окръжен съд - Добрич, на основание чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ държавна такса в размер на 600 лева Във въззивната се поддържа,

1 че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение материалните и процесуалните правни норми. Счита се, че в приложимия материален закон не е предвидено условие, наличното в края на проверявания период имущество да е на стойност над 150 000 лв., за да може да се претендира неговото отнемане. Поради това и формираният от първоинстанционният съд извод в този смисъл е незаконосъобразен и противоречащ на ТР по т. д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС. Изложени са съображения относно съдържанието на понятията, въведени с приложимия ЗОНПИ (с предишно наименование ЗПКОНПИ) – „доходи“, „обичайни разходи“, „извънредни разходи“, „нетни доходи“, както и изискуемата разлика за отнемане на имущество – разлика над 150 000 лв. между придобитото през проверявания период имущество и нетния доход. Позовава се на приетото в определение № 50228/08.06.23г. по гр.д. № 3094/22г. на ВКС, ІІІ г.о., че при изчисляване на размера на несъответствието следва да се вземе предвид и отрицателния размер на нетния доход на ответниците за проверявания период. Направен е подробен А.лиз на конкретно установените по делото факти въз основа на приетите експертни заключения и се поддържа, че следва да се приеме несъответствие между придобитото от ответницата имущество и нетния й доход за проверявания период, възлизащо на общо 180 748.21лв. С оглед на горното се поддържа, че при наличието на остА.лите предпоставки на закона, към отнемане на имуществото по реда на ЗОНПИ може да се пристъпи, когато между имуществото и нетния доход е установена разлика, надвишаваща 150 000 лв. за целия проверяван период. Поради това се претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение.

В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната стрА. А. И. М. чрез процесуалния й представител адв. Д. Ч. от АК-Бургас, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Поддържа се, че съобразно даденото от ВКС задължително тълкуване на приложимия материален закон с ТР № 4/21г. на ОСГК, съдът правилно е приел, че в случая не е налице значително несъответствие между придобитото от ответницата имущество през проверявания период и нетния й доход, поради което не е налице предвидената в закона предпоставка за отнемането на имуществото като 2 незаконно. Допълнено е, че по делото не се твърди от ищеца и по делото не са събрани доказателства дали ответницата е притежавала някакво имущество преди началото на проверявания период. Направен е подробен А.лиз на заключението на СИЕ в предоставените му варианти, вкл. и през призмата на твърдението на ответницата за липсата на съжителството с двете й деца в едно домакинство през проверявания период. Заключава се, че дори и да се прибави отрицателния размер на нетния доход към придобитото имущество, то несъответствието е в размер по-малък от 150 000 лв. и в двата варианта на заключението на СИЕ. Поради подробно изложените фактически и правни съображения се претендира обжалваното решение да бъде потвърдено и да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски.

Настоящото производство има за предмет и подадената в указания от съда срок от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, гр. София частна жалба, насочена против определение № 320/16.04.24г. по същото първоинстанционно дело, в частта му, с която е допълнено на основание чл. 248 от ГПК решение № 45/13.02.2024г. по делото, в частта за разноските, като Комисията е осъдена да заплати на А. И. М. сумата от 3 845 лв., представляваща сторените по делото съдебни разноски. Счита се, че съдът неправилно е приел за неприложима в случая нормата на чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ, тъй като са били налице всички предпоставки от хипотезата й.

Отделно от това се поддържа, че при наличието на предпоставките на закона и съгласно преобладаващата към подаването на исковата молба съдебна практика, е бил предявен иска по ЗОНПИ против ответницата за отнемане на незаконно придобито имущество. Приемането на ТР № 4/18.05.23г. по т.д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС, с което е била променена съдебната практика по приложението на материалния закон, има действие зА.пред, поради което в случая следва да се приеме, че с поведението си ответницата е дала повод за завеждане на иска и разноските следва да остА.т в нейна тежест. Отделно от това се счита, че неоснователно не е било прието възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответницата възнаграждение по подробно изложени съображения. Позовава се и на постановеното решение на СЕС по дело № С-438/22г., с което е прието, че съдът не е обвързан от минимално определените размери на адвокатските възнаграждения с Наредба № 1 на ВАдв.С. Претендира се определението да бъде отменено.

В предвидения срок не е бил депозиран отговор на частната жалба от 3 насрещната стрА..

Въззивната жалба е подадена в срок, от стрА. с правен интерес от обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт.

Страните не са отправили искания до въззивния съд за събиране на нови доказателства, а от своя стрА. съдът намира, че не са налице предпоставки и необходимост от служебно попълване на доказателствения материал по делото.

Делото следва да се внесе за разглеждане в открито с.з.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото в открито с.з. на 02.10.24г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4