Решение № 4317 от 04.11.2025, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно дело 395/2025
- Вид
- Решение № 4317
- Подписан
- 04.11.2025
- В сила
- 31.03.2026
- Състав
- Галина Динкова
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.219, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.272 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.137 · Закон за устройство на територията
- чл. 147, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.148, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл. 151 · Закон за устройство на територията
- чл.215 · Закон за устройство на територията
- чл.223, ал.1, т.8 · Закон за устройство на територията
- чл. 225, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл.225, ал.2, т.1 и т.2 · Закон за устройство на територията
- чл.225, ал.2, т.1 и т.2 · Закон за устройство на територията
- чл.225а · Закон за устройство на територията
- чл.225а, ал.1 · Закон за устройство на територията
- §1, ал.3 · Закон за устройство на територията
- §4, ал.2 · Закон за устройство на територията
- §5, т.38 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 4317
Стара Загора, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - II състав, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия:
ГАЛИНА ДИНКОВА
При секретар ИВА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 20257240700395 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Образувано е по жалба от С. С. И. с адрес гр.Стара Загора, [улица], подадена чрез пълномощника му адв.Т. В. от АК – Стра Загора, срещу Заповед № 10-00-884 от 18.03.2025г., издадена от Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при Община Стара Загора, с която заповед, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат строеж „Полумасивна жилищна сграда № 45“, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Стара Загора - частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановено при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният акт е издаден без да е извършена надлежна проверка и без да са събрани доказателства относно релевантни за случая факти и обстоятелства, в т.ч. и относно годината на извършване на строежа, което е довело до неправилно установяване на фактическата обстановка и съответно неправилни правни изводи за наличието на подлежащ на премахване незаконен строеж. По изложените в жалбата съображения е направено искане за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед, като издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ЗУТ и при спазване на процесуалните правила, е правилна и законосъобразна. Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване, доколкото по отношение на същия не са изпълнени нормативно регламентираните условия за определянето му като търпим.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Работна група от служители на Дирекция „Общински проекти и контрол по строителството“ към Община Стара Загора, определена със Заповед № 10-00-203/ 31.01.2025г. на Кмета на Община Стара Загора, е извършила проверка на строеж: „Паянтова стопанска сграда № 9“ (по схема за геодезическо заснемане, извършено от ЕТ „Маг-Г. С.“), находящ се в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Стара Загора. Резултатите от проверката са обективирани в съставен и подписан Констативен акт № 119 от 17.02.2025г., с приложени геодезическо заснемане с номера на сгради, геодезическо заснемане с номера на сгради и ортофотоплан, снимков материал, скица на ПИ с идентификатор ***, извадка от ОУП на гр. Стара Загора и др. (л.45 - 51по делото). Направилите проверката длъжностни лица са констатирали, че от неизвестен възложител и неизвестен извършител е изпълнен строеж: „Полумасивна жилищна сграда № 45“ /по схема от геодезическо заснемане, извършено от ИТ „Маг-Гис Р. С.“/, находящ се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Стара Загора – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора. Строежът – пета категория съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, е с площ 56.90 кв.м., изграден е от тухлена зидария, двускатен дървен покрив с покритие от керемиди, ламарина, като сградата е частично измазана с външна мазилка, има поставена дограма. Установено е, че строежът е изпълнен без техническа документация и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, както и че същият е извършен в несъответствие с предвижданията на Общия устройствен план на гр. Стара Загора. Строежът е квалифициран като незаконен по см. на чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. Посочено е и че съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ за премахването на строежа. Съобщаването на констативния акт е извършено чрез залепването му на строежа и на информационното табло в сградата на Община Стара Загора.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 10-00-884 от 18.03.2025г., издадена от Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при Община Стара Загора, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат строеж „Полумасивна жилищна сграда № 45“, находящ се в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Стара Загора – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с констатациите, съдържащи се в съставения Констативния акт № 119 от 17.02.2025г. - за наличието на подлежащ на премахване незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ строеж, изпълнен в имот – частна държавна собственост, горска територия с НТП широколистна гора, без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и в несъответствие с предвижданията на ОУП на гр. Стара Загора. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът не попада в хипотезата на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като е несъвместим с предназначението и отреждането на територията – широколистна гора.
Съобщаването на заповедта е извършено по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, чрез залепването й на строежа и на информационното табло в сградата на Община Стара Загора, удостоверено със служебна бележка от 25.03.2025г. (л.14 по делото).
По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената Заповед № 10-00-884 от 18.03.2025г. на Заместник кмета на Община Стара Загора.
Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето Я. А. М.. Свидетелката заявява, че разпоредената за премахване с процесната заповед сграда е била построена преди три години, като жалбоподателят е платил на строители за изграждането й.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес (заявило, че е извършител на разпоредения за премахване строеж) и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 10-00-391 от 01.03.2024г., с която на основание §1, ал.3 от ДР на ЗУТ, Кметът на Община Стара Загора е делегирал на арх. М. П. - Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при Община Стара Загора, функции по ЗУТ, вкл. правомощието си по чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Следователно обжалваната заповед, с която е разпоредено премахването като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ на строеж от пета категория, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при Община Стара Загора, при упражняване на надлежно делегирани му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ.
Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото правомощие (чл.225а, ал.1 от ЗУТ), така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. В заповедта строежът е описан от гл.т на съществените му характеристики, при посочване, че строежът е изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж в имот – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора. С оглед на което съдът приема, че е спазено изискването на закона за мотивировка на акта от фактическа и правна страна.
Заповед № 10-00-884 от 18.03.2025г. на Заместник кмета на Община Стара Загора е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване както на регламентираните в ЗУТ специални процесуални изисквания и правила, така и на общите такива по АПК. Административното производство е образувано на основание Констативен акт № 119 от 17.02.2025г., съставен и подписан от длъжностни лица от Дирекция „Общински проекти и контрол по строителството“ в Община Стара Загора, надлежно оправомощени със Заповед № 10-00-203/ 31.01.2025г. на Кмета на Община Стара Загора. С констативния акт са установени и удостоверени релевантните факти и обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на материалноправно основание за издаване на заповед за премахване като незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ на посочения в акта обект. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая в т.ч дали не съществува законово установена пречка за премахването на строежа. С оглед на което съдът приема, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и съответно не е налице отменителното основание по чл. 146, т.3 от АПК.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, респ. следват ли се разпоредените с акта правни последици. С оглед нормативното предписание на чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, съдът приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ, като съображенията за това са следните:
Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ.
С оглед установените характеристики на разпоредената за премахване постройка, съдът приема, че същата безспорно представлява строеж по см. на легалната дефиниция на понятието по §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
Видно от съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран като незаконен по см. на чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, като извършен в несъответствие с предвижданията на действащ ПУП (ОУП) и без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж.
Разпоредбата на чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ - за някои видове строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо, като в чл. 147, ал.1 от ЗУТ са определени видовете строежи, за които не се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. Установената в случая полумасивна жилижна сграда № 32, както и пристроената към нея полумасивна жилищна сграда № 45, не попада в законово установените изключения по чл.151 от ЗУТ и следователно за изграждане й се изисква издадено разрешение за строеж. По делото е установено (а и този факт не се оспорва от жалбоподателя), че за изпълнения строеж няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Това е основание за квалифицирането на строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с оглед на което това визирано фактическо основание за издаване на заповедта, се установява по категоричен и безспорен начин.
Разпечатката съдържа 29 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4197216b-5199-4f90-b9da-092376c8bd38