Решение № 1008 от 18.12.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1008 гр. Бургас, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20252100501359 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 61/12.05.2025г., постановено от Районен съд –Поморие по гр.д. № 20232160100361. С това решение, съдът осъжда Д. П. К., ЕГН: ********** от гр. П., ул. "Д." № ** със съдебен адрес в гр. Бургас, ***, партер – адвокат Милена Тончева, да заплати на „Хоум Ту Ю България“ АД, ЕИК: 204600560 със седалище и адрес на управление в гр. Варна, район „Одесос“, бул. „Владислав Варненчик“ № 81, ет.8, ап.23, представлявано от Д. Т. Георгиев чрез пълномощника адвокат Димитър Стефанов Караиванов сумата от 8 590 лева с включен ДДС, представляваща дължимо възнаграждение по т.4.1 от сключеното между страните споразумение за условия по предоставяне на посредничество от 02.02.2023г., ведно със съдебни разноски в размер на 3 522,10 лева. С решението, съдът признава за недоказано на основание чл.194, ал.3, вр. чл.193, ал.2 от ГПК оспорването на Д. П. К., ЕГН: ********** на истинността на представения от „Хоум Ту Ю България“ АД, ЕИК:

204600560 документ – споразумение за условия по предоставяне на посредничество от 02.02.2023г. досежно авторството на положения от Д. П.

К., ЕИК: ********** подпис за клиент в документа.

Подадена е въззивна жалба от Д. П. К. против решение № 61/12.05.2025г., постановено от Районен съд – Поморие по гр.д. № 20232160100361.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно,

1 незаконосъобразно и непълно, защото съдът не се е произнесъл по всички възражения, направени от него в отговора на исковата молба. Основанията му за това са следните: 1) Съдът неправилно е приел, че ответното дружество е изпълнило задълженията си по договора за посредничество - по делото не е установено К. да е свързан с продавача З. П. чрез посредничеството на „Хоум Ту Ю България“ АД; 2) Неправилни са изводите на съда, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение; 3) Съдът неправилно е тълкувал нормата на чл.145, ал.2 от Закона за защита на потребителите и неправилно е приложил същата; 4) Неправилен е изводът на съда, че размерът на възнаграждението не се променя от обстоятелството, че ответникът е придобил ½ идеална част от имота; 5) Съдът не е обсъдил възраженията, въведени в отговора на исковата молба за отказ от договора; за недобросъвестно изпълнение на задълженията по договора от дружеството – ищец; за целенасочено поведение на представители на дружеството да осуетят сделката; за това, че на К. не е предоставен екземпляр от договора за посредничество; за липсата на протокол за оглед; за това, че цената не е посочена в левове; че не е издаден документ при продажбата на услугата и същата не е отразена в счетоводството на дружеството.

Д. П. К. иска от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да отхвърли исковете на „Хоум Ту Ю България“ АД.

Д. П. К. се явява лично в съдебно заседание и с адвокат Т., който пледира за отмяна на решението и за отхвърляне на предявения иск.

Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Дружеството – ответник развива доводи за несъстоятелност на оплакванията в жалбата и подчертава, че при отмяна на решението, въззивният съд трябва да възстанови висящността на евентуално съединените с него искове, които съдът не е разгледал. Ответникът намира тези искове за неоснователни и подчертава, че възраженията на жалбоподателя за недействителност на клаузите по т.4.2 от договора също са неоснователни.

„Хоум Ту Ю България“ АД иска от въззивната инстанция да потвърди решението на районния съд. При условията на евентуалност, дружеството иска от съда да осъди жалбоподателя да му заплати сумата от 4 320 евро, представляваща уговореното в т.4.2 от споразумението възнаграждение за ползваната и приета без забележки предварителна посредническа дейност в размер на 3,6% с включен ДДС от офертната цена в размер на 120 000 евро, ведно с дължимата законна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до пълното погасяване на претендираното вземане.

Ответникът по въззивната жалба претендира разноски.

Въззиваемата страна се представлява в процеса от адвокат И., който пледира за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на съдебното решение.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

2

На 02.02.2023г. Д. П. К. и „Хоум Ту Ю България“ АД сключват споразумение за условия по предоставяне на посредничество, с което К. декларира, че е узнал от обява / реклама / предложение на „Хоум Ту Ю България“ АД, че дружеството - търговски посредник предлага за продажба:

4-стаен апартамент с площ от 97 кв.м., находящ се в гр. Бургас, ж.к.

„Възраждане“, ***, ет.5 с офертна цена от 120 000 евро и 4-стаен апартамент, находящ се в гр. Бургас, ***, ет.3 с офертна цена от 12 000 евро. В споразумението, К. заявява, че е проявил интерес към евентуалното закупуване на имота, който се предлага за продажба с посредничеството на „Хоум Ту Ю България“ АД и е осъществил контакт с дружеството, от което е получил пълна и изчерпателна телефонна консултация по всички въпроси във връзка с имота.

Със споразумението, К. в качеството си на клиент изразява желание и се ангажира в случай, че прецени да придобие някои от имотите, посочени в него лично или чрез другиго, да продължи да ползва възмездно посредничеството на дружеството по сделка за придобиването им и съпътстващите я правни и фактически действия като заплати на дружеството възнаграждение в размер на 3% без ДДС от договорената между него и собственика на имота продажна цена, но не по-малко от 1 000 евро без ДДС, което е дължимо в деня на сключване на предварителен договор за покупко-продажба на имота, а ако не е сключен такъв – в деня на сключване на окончателен договор за прехвърляне на правото на собственост върху имота (чл.1.1 и чл.4.1 от споразумението). С чл.3.2 от споразумението, клиентът се задължава при евентуално бъдещо заявено желание да придобие имота лично или чрез другиго, да се въздържа от всякакво действие, бездействие и/или поведение, което възпрепятства дружеството да осъществи посредничеството. За пълно неизпълнение на споразумението от страна на клиента, последният дължи освен възнаграждението, уговорено в чл.4.1 от споразумението, и стойността на предварителната посредническа дейност в размер на 3% без ДДС от стойността на офертната цена, предложена от дружеството (чл.4.2 от споразумението).

На 27.03.2023г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата който З. Г. П. продава на Росица Миткова Ерменлиева и на Д.

П. К. при равни дялове от по ½ идеална част за всеки от тях следният недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Бургас, представляващ апартамент „А“, находящ се в гр. Бургас, ***, ет.5 с площ от 97,21 кв.м., ведно с прилежащите му изба № 1 с площ от 5,57 кв.м. и таван № 1 с площ от 11,32 кв.м. (нотариален акт № 333, том ІІ, рег. № 2839, дело № 505/2023г. на нотариус Надежда Маркова с рег. № 409 в регистъра на НК).

На 18.05.2023г. „Хоум Ту Ю България“ АД изпраща на Д. К. П. покана за заплащане на сумата от 16 898,38 лева, представляваща сбор от възнаграждението по чл.4.1 от споразумението и неустойката, уговорена в чл.4.2 от споразумението. В отговор на поканата, К. изразява становище за неоснователна претенция.

3

На 27.06.2023г. „Хоум Ту Ю България“ АД предявява против Д. П. К. иск с правно основание чл.79, ал.1, предл. І от ЗЗД, вр. чл.51 от ТЗ за заплащане на сумата от 4 392 евро, представляваща възнаграждение по чл.4.1 от споразумението за условия по предоставяне на посредничество, а при условията на евентуалност, иск с правно основание чл.79, ал.1, предл. І от ЗЗД, вр. чл.210 от ГПК за заплащане на сумата от 4 320 евро, представляваща възнаграждение по чл.4.2 от споразумението за условия за предоставяне на посредничество.

Дружеството твърди, че ответникът Д. П. К. се е свързал с брокера П.

П., който е публикувал в профила си в социална мрежа обява за продажба на недвижимия имот, находящ се в гр. Бургас, ***, ет.5, ап.

„А“. Ищецът твърди, че е организирал два огледа на недвижимия имот, при вторият от които е сключено споразумение за условия по предоставяне на посредничество. След огледите, собственикът на предлагания имот, се свързва с дружество с искане „имотът да бъде свален от реклама“, тъй като е открил купувач за същия. Дружеството извършва справка в Агенция по вписванията и установява, че имотът е продаден на ответника и на Росица Ерменлиева на 27.03.2023г. Това обстоятелство представлява основание по чл.4.1 от споразумението за заплащане на възнаграждение в размер на 4 392 евро, ведно с дължимата лихва за забава върху тази сума. При условията на евентуалност, ако този иск не бъде уважен, ищецът предявява иск за заплащане на сумата от 4 320 евро, уговорена в чл.4.2 от споразумението и представляваща възнаграждение за ползваната и приета без забележки предварителна посредническа дейност.

Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявените главен и евентуален иск.

Ответникът оспорва размера на дължимото възнаграждение, основано на твърдението, че е закупил ½ идеална част от процесния имот.

Ответникът оспорва наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ищеца. Той твърди, че никога не е посещавал офиса на дружеството – ищец, не се е срещал с лицето, което е подписало споразумението и не се е съгласявал с условията в споразумението. К. оспорва подписа, положен под споразумението от негово име.

Ответникът оспорва съществуването на договорно правоотношение между ищеца и собственика на недвижимия имот и изразява съмнение, че посредникът е имал право да предлага процесния имот.

Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че е налице сговор между него и продавача на процесния имот с цел да се избегне заплащането на възнаграждение за посредническата услуга. К. твърди, че ищецът не само не е посредничил за закупуването на процесния апартамент, но и целенасочено е създавал пречки да се осъществи сделката като е предлагал друг имот.

Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че го е свързал със собственика на имота и твърди, че е узнал за продажбата от свои познати.

Ответникът твърди, че ищецът не е издал фактура за процесното 4 вземане и претенцията не е отразена в счетоводството му. Поради това, оспорва и правото на ищеца да получи плащане на ДДС.

Ответникът оспорва дължимостта на вземането по чл.4.1 и чл.4.2 от споразумението.

Ответникът въвежда възражение за наличие на неравноправни клаузи в споразумението. Според К., споразумението е бланкетно и е сключено в нарушение на чл.143, ал.1 и ал.2, т.5, т.10, т.15 и т.19 от ЗЗП и чл.143, ал.2 от ЗЗП.

Клаузата на чл.4.1 от споразумението е неравноправна, тъй като е формулирана неясно и не предвижда никакви конкретни задължения за ищеца. Липсата на яснота досежно предмета на договора, правата и задълженията на посредника по т.1 и т.2 от споразумението, не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Клаузата на чл.4.2 от споразумението също е неравноправна, тъй като обезщетението, дори да е предявено частично, е прекомерно за извършената посредническа дейност – два огледа. Освен това, обезщетението е уговорено като дължимо, независимо от това дали дружеството – ищец ще изпълни точно своите задължения. Едновременно с това, оспорената клауза не предвижда реципрочно право на потребителя да получи обезщетение със същата стойност при неизпълнение на задълженията на дружеството – посредник. Поради това, ответникът иска от съда да прогласи нищожността на клаузата на чл.4.1 от споразумението, респ. на чл.4.2 от споразумението.