Определение № 463 от 20.07.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 408/2026
- Вид
- Определение № 463
- Подписан
- 20.07.2026
- В сила
- 20.07.2026
- Състав
- Даниела Дончева, Димитър Мирчев, Михаил Малчев
Цитирани разпоредби
- чл. 152 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 677, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 677, ал. 1, т. 1 - 8 · Търговски закон
- чл. 677, ал. 1, т. 1 - 8 · Търговски закон
- чл. 677, ал. 1, т. 1 - 8 · Търговски закон
- чл. 677, ал. 1, т. 1 - 8 · Търговски закон
- чл. 677, ал. 1, т. 5 · Търговски закон
- чл. 677, ал. 1, т. 1 - 8 · Търговски закон
- чл. 677, ал. 1, т. 1 - 8 · Търговски закон
- чл. 677, ал. 1, т. 1 - 8 · Търговски закон
- чл. 677, ал. 2 и 4 · Търговски закон
- чл. 677, ал. 2 и 4 · Търговски закон
- чл. 679 · Търговски закон
- чл. 679, ал. 1 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 463 гр. София, 20.07.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Даниела Дончева
Членове:
Димитър Мирчев
Михаил Малчев като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно търговско дело № 20261001000408 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.274 и следващите от ГПК и е образувано по частна жалба на „Литекс Комерс“ АД, ЕИК 000288549, чрез упълномощен процесуален представител адв. Г. М. от САК, насочена против Определение 2505 от 04.06.2026 г., постановено по ч.т.д. № 1030/2026 г. по описа на СГС, с което е оставено без разглеждане искането по чл. 679 ТЗ образувано по молба на настоящия частен жалбоподател за отмяна на решение на събранието на кредиторите от 26.05.2026 г. /т. 3 от същото/ на „Селект Моторс Къмпани“АД /н./ по т.д. № 897/2017 г. на СГС.
В частната жалба се поддържа неправилност на атакуваното определение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противорение с материалния закон - ТЗ. Поддържа се, че не се споделя виждането на първоинстанционния съд, че обект на съдебен контрол и проверка в производството по чл. 679 ТЗ било само взетото от събранието на кредиторите решение, а нормата следвала да се тълкува разширително в нейната алинея първа, предвиждаща, че на отмяна подлежало всяко решение на ОС на кредиторите, когато то е незаконосъобразно или съществено ощетява част от кредиторите. В този смисъл, частният жалбоподател счита, че на ревизия по реда на чл. 679 ТЗ подлежи всяко едно волеизявление на кредиторите на самото събрание, а не дадената в тази насока интерпретация от страна на ръководещия събранието съдия. Отправя се искане към САС да отмени атакуваното определение с всички произтичащи от това последици и да се дадат указания съдопроизводствените действия по делото да продължат.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частния жалбоподател и данните по първоинстанционното дело, намира следното:
Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и срещу съдебен акт, подлежащ на последващ съдебен контрол.
Разгледани по същество оплакванията в нея за неправилност на определението на СГС настоящата инстанция приема за неоснователни, предвид следното:
Безсъмнено се установява от данните по първоинстанционно дело, че 1 същото е образувано по молба на „Литекс Комерс“ АД, с която по реда на чл.679 ТЗ, е поискано от съда да отмени решението по т. 3 от заключителното събрание на кредиторите от 26.05.2026 г. по т.д. № 897/2017 г. по описа на СГС. Не се оспорва от частния жалбоподател и е установимо от данните по делото, че в процесния случай на проведеното събрание на кредиторите на несъстоятелността на „Селект Моторс Къмпани“ АД /н./ на посочената дата по точка трета от дневния ред - определяне на окончателното възнаграждение на синдика при условията на чл. 677, ал. 1, т. 5 ТЗ в размер на 28 000 евро, не е било взето решение съгласно записаното в съдебния протокол от това заключително събрание.
На същото събрание са присъствали синдикът на компанията в несъстоятелност, както и пълномощници на общо пет от кредиторите в несъстоятелността, вземанията на които представлявали общо 47.42 % от всички приети вземания. Първите две точки от дневния ред са били свързани с изслушване на доклади и отчети на синдика, свързани с дейността му и констатацията за това, че няма непродаваеми вещи от имуществото на несъстоятелния длъжник. Третата точка е била свързана с определяне на окончателното възнаграждение на синдика при условията на чл. 677, ал. 1, т. 5 ТЗ. Предложено е от един от пълномощниците на кредиторите, то да бъде в размер на 28 000 евро и това предложение е получило подкрепа от пълномощниците на всички присъствали кредитори.
Ръководещият събранието съдия е приел обаче, че решение по тази точка не е взето, защото следвало да бъде налице представено мнозинство от повече от половината от всички кредитори с приети вземания, а в случая подобно мнозинство не било налице.
В случай като процесния, когато въпреки провеждането на събрание на кредиторите, на последното не е взето решение, което да ги обвързва /без значение какво е то/, несъмнено не е налице акт, по отношение на който да се осъществи съдебен контрол относно неговата законосъобразност. Това е така, защото нормата на чл. 679, ал. 1 ТЗ предпоставя взето решение от събранието на кредиторите като орган, вземащ решения в производството по несъстоятелност и компетентност по въпросите, посочени изчерпателно в чл. 677, ал. 1 ТЗ. А в конкретния случай е записано в протокола, че такова решение на ОС на кредиторите няма взето.
Законодателят е предвидил само две хипотези, в които невъзможността на събранието на кредиторите да вземе решение по въпросите от каталога по чл. 677, ал.
1, т. 1 - 8 ТЗ, се преодолява, като при тях, преценката се предоставя на съда. Това са хипотезите, развити в чл. 677, ал. 2 и 4 ТЗ, т.е. когато събранието не може да вземе решения по следните въпроси – избор на синдик и определяне начина на осребряване на имуществото на длъжника - като цяло, на обособени части или на отделни имуществени права, за метода и условията на оценка на имуществото, избор на оценители и определянето на възнаграждението им. Но правомощието за определяне на окончателното възнаграждение на синдика, регламентирано в чл. 677, ал. 1, т. 5 ТЗ е предоставено изключително на събранието на кредиторите. Следователно, обективираното в съдебния протокол, че събранието на кредиторите не взема решение за определяне на окончателен размер на възнаграждението на синдика, означава че няма годна на съдебен контрол воля на това събрание, за да се осъществи и развие процедурата по чл. 679 ТЗ. Последната е насочена към проверка на законосъобразността на вече взето решение от събранието на кредиторите, респ. дали то ощетява съществено част от кредиторите, но не и по отношение проверка на записаното от съдебния секретар-протоколист в протокола и това, дали ръководещият общото събрание на кредиторите съдия познава закона, респ. дали правилно го прилага. Щом представител на „Литекс Комерс“ АД е присъствал на процесното 2 заключително събрание на кредиторите /както е било в случая/ и е имал претенции относно формулировката, по която в съдебния протокол е отразено вземането или невземането на решение по т. 3 от дневния ред, то е следвало това да се случи в самото заседание, на което се е провело заключителното събрание. Това е така, защото съгласно чл. 152 ГПК, протоколът от заседанието е доказателство за извършените в същото съдопроизводствени действия. Неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени.
Като е съобразил горното първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, което налага потвърждаването му. За пълнота на изложението и във връзка с оплакванията на частния жалбоподател следва да се допълни още, че невземането на решение от събранието на кредиторите относно определяне окончателното възнаграждение на синдика не уврежда законните права и интереси нито на дружеството-частен жалбоподател, нито който и да е от кредиторите в производството по несъстоятелност, а още по-малко на самия несъстоятелен длъжник.
Единственото засегнато лице в случая е синдикът на несъстоятелния търговец, но той би могъл да защити правата си по съдебен ред, ако прецени това за удачно. Не следва да се забравя още и че определянето на окончателно възнаграждение на синдика не е задължително, а факултативно – при преценка на събранието на кредиторите и ако са налице средства за това.
Във всички случаи обаче, за да се осъществи съдебен контрол, следва да е налице взето решение на събранието. Липсата на такова релевира извод правата на конкретния кредитор да не са накърнени по никакъв начин, който факт изключва необходимостта от съдебна намеса за охраняването им.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, ТО, петнадесети състав ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение 2505/04.06.2026 г. по ч.т.д. № 1030/2026 г. на СГС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3