Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 09.05.2023, Административен съд - Силистра

Съд
Административен съд - Силистра
Дело
39/2023
Подписан
09.05.2023

Цитирани разпоредби

  • чл.137 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172 ал.2 пр.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59 ал.2 т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.118 ал.10 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.118 ал.11 т.5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.118 ал.6 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186 ал.1 т.1 б."г · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186 ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186 ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.187 ал.1 изр.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.189 ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност

Р Е Ш Е Н И

Е №41 гр.Силистра, 09.05.2023 година

В И М Е

Т О Н А Н

А Р О Д А

Административният съд гр.Силистра,в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година,в състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова и с участието на прокурор……….., като разгледа докладваното от с-я Славова адм.д.№39 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на “Зърнени храни Силистра“АД, ЕИК:*********,представлявано от изпълнителния директор С.И., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №16-ФК/ 30.01.2023г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.Оспореният акт е издаден на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“г“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС),като с него е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по вид „запечатване на търговски обект“, представляващ бензиностанция в гр.Дулово и, забрана на достъпа до него за срок от 14 дни.

С жалбата се твърди, че автоматично предадените от действащата в обекта електронна система с фискална памет (ЕСФП), данни в НАП, посредством нивомерна измервателна система (НИС), видно от приложените Служебни бонове (№ 0063873/08.12.22г. и №0063872/08.12.22г.) било съответно на реално постъпилите количества дизелово гориво в двата резервоара - 2 и 4, което сочело, че регламентацията от чл.118 ал.6 ЗДДС и съответно от чл.3 ал.3 от Наредба

№Н-18/13.12. 2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,които извършват продажба чрез електронен магазин (Обн.ДВ бр.106/06г.,посл.изм.ДВ,бр.110/21г.)-занапред Наредба №Н-18/06г.,била спазена. Освен така предадената информация, доставчикът на горивото също бил предал в НАП данните за същата доставка съобразно универсалния контролен номер на акцизния данъчен документ (АДД). Към НАП била предадена информация и от АДД, която се въвеждала в ЕСФП чрез баркод четец,а ръчно - количеството гориво, заредено в съответния резервоар и, видно от Служебни бонове с №0063895 и №0063896- двата от 09.12.22г. било,че служителят е допуснал техническа грешка, разменяйки неволно двете количества горива в резервоарите. Последното не можело да бъде квалифицирано по процесния начин, според жалбоподателя,още повече,че общото заредено количество с въпросния АДД,било вярно отразено.Твърди се, че допуснатата грешка при изписването на количеството дизел (с размяната му за двата резервоара 2 и 4) не препятствала приходните органи да установят из- мереното чрез НИС дизелово гориво,постъпило в резервоар 2 и в резервоар 4 още повече,че ЕСФП не допускала възможност същите да бъдат коригирани на по-късен етап (при откриване на грешката), тъй като данните за АДД и доставчика се въвеждат чрез баркод четец,т.е. автоматично и единствено количеството гориво в резервоар- допълнително ръчно.Ето защо се поддържа, че данните били подадени към НАП съгласно регламентацията от чл.118 ал.6 ЗДДС,а допуснатата техническа грешка не можела да промени горния извод, както и да обоснове прилагането на процесната ПАМ.Съгласно регулацията от чл.186 ал.1 т.1 б.“г ЗДДС съставомерният факт е „не подава данни от ЕСФП по чл.118 в НАП“,какъвто не се установявал, поради което се настоява за отмяна на оспорената ЗНПАМ.С жалбата се твърди още,че последната била и немотивирана (освен материално незаконосъобразна,тъй като била издадена при липса на нарушение на данъчното законодателство), защото в обстоятелствената ѝ част битували общи и бланкетни изрази,без връзка с конкретните факти по случая,което се родеело с липса на мотиви,вкл. и относно продължителността на процесната административна принуда,при определянето на която ответният орган имал дискреционна власт.

Релевирано е и оплакване за несъразмерност на ПАМ,развито в ракурса на довода за немотивираност на оспорения акт. В този контекст се твърди, че бил нарушен базовият принцип от чл.6 АПК, защото приложената държавна принуда,в оспорения й вид и обем,надхвърляла най-необходимото с оглед целта,за която е издадена атакуваната заповед,при безспорния факт, че данни за процесните количества течни горива, доставени на 08.12.2022г.,НАП е получила своевременно от нивомерната система на обекта.А щом това било така,поради липса на нарушение на данъчното законодателство,вкл. констатираното с АУАН №F695958/10.02.23г. на чл.3 ал.3 Наредба №Н-18/06г. във връзка с чл.118 ал.6 ЗДДС,според жалбоподателя, без нормативна основа оставала и наложената ПАМ,която по дефиниция е преустановителна или превантивна. Ето защо, се настоява да бъде отменена обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата - Началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ НАП София, чрез упълномощен представител ст.юрисконсулт Н.О. (л.83), в молба-становище от 18.04. 2023г.

(л.78-л.81),поддържа нейната неоснователност. Преповтаря аргументите от процесния пред съда административен акт, без конкретни съображения по релевираните доводи на жалбоподателя.Настоява оспорената ЗНПАМ да бъде оставена в сила като съответна на закона.Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК,във връзка с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност.Съдът,като обсъди изложените доводи от страните и прецени доказателствата по делото,извършвайки проверката, регламентирана с чл.168 ал.1 АПК,прие за установено следното:Жалбата е процесуално допустима,като подадена от активно легитимирано лице - адресат на оспорения правоограничителен административен акт; при спазване на срока от чл.149 ал.1 АПК и е насочена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед за налагане на принудителна административна мярка №16-ФК/30.01.2023г.,с която на основа-ние чл.186 ал.1 т.1 б.“г“ ЗДДС, е разпоредено „запечатване на търговски обект“ и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни.Обектът представлява бензиностанция в гр.Дулово,намираща се главен път Силистра-Шумен, стопанисвана от ос-порващото АД„Зърнени храни Силистра“. С Протокол №0061359/22.12.22г.,след извършена проверка по изискани и представени документи за доставка на гориво в периода:

29.11.22г.-14.12.22г., инспектори по приходите констатирали разлика между доставеното количество гориво по „документ“ и изпратените съобщения към НАП от „нивомерната система“ по следните документи (един акцизен данъчен документ,горивото по който е получено в два отдени резервоара при жалбоподателя): АДД с УКН:0000000007389234/08.12.22г. за 4559 литра дизелово гориво в Резервоар 2, за която доставка „съобщение по нивомер“ е за 5 584.29 литра дизел; и АДД с уникален контролен номер (УКН):0000000007389234/08.12.22г. за 5 550 литра в Резервоар 4, а според „съобщение по нивомер“ е за 4 419.05 литра дизел.Несъответствието било установено посредством програмен продукт „Фискални устройства с дистанционна връзка“, чрез изведени данни от информационните масиви на НАП,видно от приложената Справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво на л.55-гръб от делото.На тази база ответният орган е формирал извод,че оспорващото дружество не е изпълнило задължението си да предава на НАП данни по установената дистанционна връзка, чрез нивомерната измервателна система (НИС) за обем на течни горива,които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта,с което е нарушило реда и начина за подаване на данни в НАП по чл.118 ЗДДС и чл.3 ал.3 от Наредба №Н-18/06г.

Съгласно чл.187 ал.1 изр.2 ЗДДС, ПАМ се прилага за обекта,където е установено нарушението.Последното е регламентирано да става с Акт за установяване на административно нарушение (АУАН),какъвто е приложеният с №F695958/ 10.02.2023г. (л.48-л.49),връчен на същата дата на пълномощник на жалбоподателя.С него е констатирано,че в обекта работи регистрирана ЕСФП (чл.2 ал.2 т.3Наредба №Н-18/06г.) Документите за доставка,ръчно въведени чрез клавиатурата на същата (ЕСФП), са налични със съответния номер в информационна система „Контрол на горивата“,а конфликтната разлика, посочена по-горе, не давала възможност да се определят наличните количества гориво в резервоарите на ЕСФП, съгласно чл.3 ал.3 Наредба №Н-18/06г. във връзка с чл.118 ал.6 ЗДДС.

Въведената в експлоатация ЕСФП отговаря на специфичните изисквания от Приложение №2, т.VI към чл.8 ал.1 т.2 от с.н. (л.15-л.22) и, работи в автономен режим,посредством автоматично регистриране и изпращане на данните за доставените обеми и разходваните течни горива в НАП, поради което е неподвластна на външна човешка намеса. Нарушения относно техническите изисквания към ЕС ФП на обекта не са установени и следователно, автоматично предадените от нея данни в НАП, посредством НИС, видно от приложените Служебни бонове (№00 63873/08.12.22г. и №0063872/08.12.22г.-л. 56) е съответно на реално постъпилите количества дизелово гориво в двата резервоара - 2 и 4, което се установява и от посочената по-горе Справка на НАП.И двата служебни бона за „постъпило зареждане по нивомер“ са със статус

„успешно“ и дата 08.12.22г., която е датата на данъчното събитие, видно от приложените: Товарителница серия А-2013, №33276 (л.59); Експедиционна бележка №019809 от същата дата, Декларация за съответствие на качеството на течните горива от „Булмаркет ДМ“ЕООД гр.Русе; Експедиционна бележка №24154/08.12.22г. (л.57) за доставка на същото количество и вид гориво на „БЕЛФАГОР“ЕООД и Фактура №**********/08.12.22г. издадена от последното като доставчик на процесното дизелово гориво на оспорващото АД Към НАП е била предадена информация и от АДД (Вж.Справка на л.55-гръб) която се въвежда в ЕСФП чрез баркод четец (арг.чл.59а ал.1 пр.3 Наредба №Н-18/ 06г.), а ръчно - количеството гориво заредено в съответния резервоар. Видно от Служебните бонове с №0063895 и №0063896 (л.56)- двата от 09.12.22г. е, че са разменени количествата горива постъпили в двата резервоара - 2 и 4. Според дружеството жалбоподател това се дължало на допусната техническа грешка от служителя при въвеждането им ръчно, което твърдение не се оспорва от ответника.

Основателно се поддържа с жалбата, че общото заредено количество с въпросния АДД, е вярно отразено, което потвърждава твърдението му за допусната неволна/ техническа човешка грешка при ръчното въвеждане на данните от АДД.

За доставките,по подаден документ (електронен документ за получаване - ЕДП, съгл.

Приложение №23 към Наредба №Н-18/06г.),е отразен резултат от изпращането им „успешно“ (л.56), като по същия начин е посочено „успешно“ и за отчетените от НИС в обекта, доставени количества дизелово гориво (при 15 градуса по Целзий) за двата отделни резервоара (2 и 4), което сочи, че информация за доставката,успешно е предадена в НАП на датата на данъчното събитие.От изведената справка от информационните масиви на НАП (програмен продукт „ФУ ДВ“) се установило, че за процесното зареждане на резервоарите на 08.12. 2022г., са посочени различни количества „по нивомер“ и „по документ“,което е квалифицирано като нарушение на чл.3 ал.3 Наредба №Н-18/06г.,вр. с чл.118 ал.6 ЗДДС.

Оспорващият търговец е лице от кръга по чл.118 ал.6 ЗДДС,т.е. данъчноза-дължено лице (ДЗЛ), което извършва продажби на течни горива от търговски обект в гр.Дулово. Процесният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, видно от Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, сочеща на хипотеза на делегирани правомощия от чл.186 ал.3 ЗДДС.Приложената в случая ПАМ е законоустановена (чл.186 ал.1 т.1 б.“г“ ЗДДС) и главният факт, подлежащ на установяване в съдебния процес е - ДЗЛ, получател по доставката от 08.12.2022г. на дизелово гориво в общ обем от 10 059 литра, изпълнило ли е задължението от чл.118 ал.6 ЗДДС,да предаде по дистанционната връзка с НАП и данни,които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Не се спори, че в търговския обект (арг.§1 т.41 ДР ЗДДС) е инсталирана и работеща електронна система с ФП, тип ДАЙС-KL, от одобрен тип от регистъра на БИМ:130FS;индивидуален номер на ЕСФП:DS004041,с изградена дистанционна връзка с НАП и нивомерна система,състояща се от конзола и сонда, тип Site Sentinel; модел iTouch