Определение № 1098 от 23.11.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1098 гр. София, 23.11.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20221000601275 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 440 от НПК. Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения А. Т. Ч., чрез защитника адв.М.П., против определение №24198/11.11.2022г., постановено по чнд №4634/2022г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.

В жалбата се сочи, че определението е неправилно, незаконосъобразно и несправедливо, тъй като към настоящия момент са налице условията за прилагане на института на условното предсрочно освобождаване, осъденият е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание и е дал доказателства за поправянето си. Обстоятелството, че е бил задържан под стража за срок от 4 години, 10 месеца и 25 дни, го поставя в понеблагоприятно положение спрямо другите затворници, срокът на това задържане изпълнява първата предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 от НК, а също и предопределя единствения довод против освобождаването му, тъй като той се явява непознат в СЦЗ. Ч. е работил, не е наказван, не е обърнато внимание и на влошеното му здравословно състояние, той се нуждае от две операции, които са несъвместими с престой в затвор. Според жалбата, целите на наказанието биха могли да се изпълнят много по-ефективно при условно предсрочно освобождаване, дори с налагане на пробационни мерки по време 1 на изпитателния срок, поради което се иска отмяна на обжалваното определение и постановяване на условно предсрочно освобождаване.

САС в настоящия състав, след като се запозна с доводите, посочени в жалбата, с доказателствата по делото и мотивите на атакуваното определение, намери за установено следното:

Жалбата беше приета за допустима, като подадена в срок и от лице с активна процесуална легитимация за това, не се налага насрочване на открито съдебно заседание за разглеждането на искането за отмяна на определението, с което е отказано условно предсрочно освобождаване, не се налага и събиране на нови доказателства.

По същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

А. Т. Ч. е постъпил в СЦЗ на 23.02.2022г. за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ години, наложено му по нохд №2351/2017г. на ОС Пловдив за престъпление по чл.116, 216, 339 от НК.

Предварителният арест е за срок от 4 г., 10 м. и 14 дни, за времето от 09.06.2022г. до 08.10.2022г. той не е пребивавал в затвора, тъй като изпълнението на наказанието е било прекъснато. Към 31.10.2022г. остатъкът от наказанието е бил 3 години, 5 месеца и 26 дни. След влизане в сила на присъдата е било приспаднато времето, през което осъденият е търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за срок от 4 години, 10 месеца и 14 дни, фактически времето на пребиваване в затвора, през което администрацията на затвора е работила с него за изпълнение на целите в плана на присъдата, е по-малко от четири месеца / от февруари до май 2022г/.

Производството пред СГС е било образувано по молба на Ч. да бъде постановено условно предсрочно освобождаване, искането е поддържано в съдебно заседание по съображения, че осъденият фактически е изтърпял повече от 1/2 от размера на наложеното наказание, през което време е дал доказателства за поправянето си, а същевременно здравословното му състояние е влошено. Прокурорът е приел, че молбата е основателна и е пледирал тя да бъде уважена. В експертния доклад на инспектор социална дейност и възпитателна работа е посочено, че оценката на риска от рецидив и вреди е констатирала средни стойности – 56 точки, тези стойности не са били занижени по времето на престоя на осъдения в затвора, отношението към правонарушението също е проблемно, доколкото той не приема 2 отговорността за поведението си, не признава вредата, която е причинил, не приема присъдата за справедлива, не приема необходимите ограничения върху личната свобода. Има забележки и относно начин на живот и обкръжение, начинът на живот у манипулативен, използва другите, има безразсъдно и рисково поведение, враждебни и дискриминационни нагласи, има проблем с овладяването на гнева, липсва способност за разпознаване на проблемите, не осъзнава всички последствия от действията си. Като гранични зони са определени настоящото правонарушение и емоционални проблеми. Прогнозата за личността предвид краткия престой в затвора не може да бъде за трайна и стабилна личностна и поведенческа промяна, затова корекционната работа следва да продължи до постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК. Предвид този доклад, представителят на администрацията на ЦСЗ е дал отрицателно становище по молбата.

При преценка на доказателствата и доводите на първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че правилно е било прието, че условното предсрочно освобождаване на осъдения все още би било преждевременно, тъй като към момента осъденият не е дал достатъчно доказателства за трайна промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот. При наличието на непроменени стойности на риска от рецидив и на риска от вреди, както и при липса на доказателства за поведение, сочещо на трайна промяна, не може да се приеме, че по време на престоя в затвора Ч. е коригирал в достатъчна степен поведението си, за да са изпълнени изискванията по чл.439а от НПК за добро поведение. Предпоставката да е изтърпял повече от една втора от размера на наказанието не е достатъчна, за да бъде уважено предложението за УПО, след като по отношение на осъдения по времето, през което фактически е пребивавал в затвора, по-малко от шест месеца към момента, не са реализирани целите, набелязани в плана на присъдата. Затова настоящият състав намира, че правилно е прието от първоинстанционния съд, че не са налице всички предпоставки за освобождаване. Доводите в жалбата, свързани с прекомерност на срока на предварително задържане и здравословни проблеми, не могат да са основание за отмяна на определението, единствено могат да мотивират осъдения към бъдещо поведение, обективиращо позитивна промяна и сочещо реализиране на целите по чл.36 от НК, което съответно да бъде отчетено от затворническата администрация. По отношение на неговото здравословно 3 състояние правилно е прието, че не е пречка да пребивава в пенитенциарно заведение, където то може да се контролира, да се провежда необходимото лечение, включително ако се налага, в болница, предвид и предприетото прекъсване на изпълнението на наказанието. По отношение на дългия срок на задържането под стража съдът правилно е посочил, че това не е основание, което да може да се отчете в полза на осъдения в хода на настоящото производство. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че след като рискът от рецидив и вреди не е променен, не може да се приемат за постигнати целите по чл.36 от НК, възможна предпоставка за това е краткият фактически престой в затвора, тъй като с осъдения не е работено по изпълнение на набелязаните в плана на присъдата цели. По време на остатъка от наказанието, този срок би следвало да се използва за поправянето на подсъдимия, което все още не е трайно, каквото е изискването в това производство. Това е напълно достатъчно основание да се приеме, че мотивите на първоинстацинонния съд да откаже уважаване на молбата са обосновани и са изложени след анализ на всички събрани доказателства, съдържащи се в затворническото досие. Затова настоящият състав също приема, че се действително процесът на поправяне и превъзпитание следва да продължи, с оглед постигане на трайна и устойчива нагласа за законосъобразен начин на живот у осъдения извън границите на затвора.

Изложените доводи в жалбата не се различават от обсъдените в мотивите, чиито пълен и детайлен анализ сочи именно на необходимост работата на затворническата администрация с осъдения да продължи за изпълнение на индивидуалния план на присъдата му.

По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че атакуваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №24198/11.11.2022г., постановено по чнд №4634/2022г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, 5 месеца и 24 дни /три години, пет месеца и двадесет и четири дни/ по нохд 4

№2351/2017г. на ОС Пловдив.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5