Решение № 653 от 30.07.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 653 гр. Бургас, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно гражданско дело № 20252100500907 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. второ ГПК.

Образувано е по повод повод жалбата от адв. Венета Танева от САК, като пълномощник на Р. Й. Ж. срещу отказ на ЧСИ Станимира Николова, с рег.№ 805 при КЧСИ и район на действие БОС да прекрати изпълнително дело № 20228050400592, обективиран в уведомително писмо с изх. № 9744 от 03.04.2025 г.

Инвокира се довод, че изпълнителното дело е перемирано по отношение на длъжника Р. Й. Ж., като се посочва, че още към 21.07.2024 г. е изтекъл двугодишния срок, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Моли се да бъде постановена отмяна на обжалвания отказ и да бъде разпоредено прекратяване на изпълнителното производство по отношение на длъжника.

Взискателят по изпълнителното дело „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не е представил възражение в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.

Съдебният изпълнител по посоченото изпълнително дело е изложил мотиви по обжалваните действия, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК, в които поддържа, че жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Представено е копие на изпълнителното дело в електронен вариант.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид доказателствата по приложеното изпълнително дело, като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид мотивите на ЧСИ и като съобрази разпоредбите на закона, намира 1 за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 20228050400592 по описа на ЧСИ Станимира Николова, с рег.№ 805 при КЧСИ и район на действие БОС е образувано въз основа на изпълнителен лист от 15.05.2015 г., издаден по ч. гр. д. № 394/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Карнобат, със страни: „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД– взискател против Р. Й. Ж. – длъжник.

С молба от 31.05.2022 г. за образуване на изпълнителното дело взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискал справка в Агенция по вписванията, като при наличие на недвижими имоти, да бъде наложена възбрана върху същите, справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ за притежавани от длъжника банкови сметки, като при наличие на такива, да бъде наложен запор на същите, както и обща справка в НАП, като при наличие на валидно трудово правоотношение да бъде наложен запор върху възнагражденията за труд при съответния работодател.

Длъжникът Р. Й. Ж. е уведомен за образуваното изпълнително дело със Съобщение за образуване на изпълнително дело до длъжник от 21.07.2022 г.

От страна на съдебния изпълнител са извършени справки в ЕСГРАОН Бургас, ТД на НАП Бургас, Агенция по вписванията за имущественото състояние на длъжника.

Видно от представеното в електронен вариант копие на изпълнителното дело по същото са извършени следните изпълнителни действия:

Със запорно съобщение от 21.07.2022 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, като запорът е приет и наложен от банката на 28.07.2022 г. Със запорно съобщение от същата дата е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Айкарт“ АД.

Наложена е възбрана върху недвижим имот собственост на длъжника Р. Й. Ж., вписана под № 151, том 3, рег. № 11289 от 27.07.2022 г. на СВ – Бургас.

С молба от 20.07.2023 г. от взискателя „Агенция за събиране на вземания“ АД е поискано извършване на справка за наличие на валидно трудово правоотношение, като е посочено, че в случай, че се установи наличие на такова, да се и се пристъпи към налагане на запор върху всички възнаграждения за труд на длъжника при съответния работодател.

С молба от 09.01.2024 г. от взискателя „Агенция за събиране на вземания“ АД, идентична по съдържание с предходната, е поискано отново извършване на справка за наличие на валидно трудово правоотношение, като е посочено, че в случай, че се установи наличие на такова, да се и се пристъпи към налагане на запор върху всички възнаграждения за труд на длъжника при съответния работодател.

С молба от 13.06.2024 г. от взискателя „Агенция за събиране на вземания“ АД е поискано извършване на справка в Регистрите на банковите сметки и сейфове на БНБ за притежавани от длъжника банкови сметки, като при установяване наличие на такива, да се пристъпи към налагане на запор на същите. В същата молба е и направено и искане за извършване на справка за 2 наличие на валидно трудово правоотношение, като е посочено, че в случай, че се установи наличие на такова, да се и се пристъпи към налагане на запор върху всички възнаграждения за труд на длъжника при съответния работодател.

На 20.08.2024 г. е насрочен опис на движими вещи собственост на длъжника, а на 04.12.2024 г. от наложения запор на сметките на длъжника в „Айкарт“ АД са постъпили 15.83 лева.

На 13.03.2025 г. е постъпила молба от взискателя „Агенция за събиране на вземания“ АД, с която е поискано да бъде извършен опис на движими вещи. С молба с вх. № 8455 от 25.03.2025 г. адв. Венета Танева е отправила искане до ЧСИ Станимира Николова делото да бъде прекратено поради перемпция, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Отказът на ЧСИ Станимира Николова, с рег.№ 805 при КЧСИ и район на действие БОС да прекрати изпълнително дело № 20228050400592 е обективиран в уведомително писмо с изх. № 9744 от 03.04.2025 г. В мотивната част на отказа е посочено, че не са налице предпоставките за прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и че не е настъпила перемпция по силата на закона, както и е посочено, че на 21.07.2022 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника, а през годините за постъпвали молби от страна на взискателя и са извършвани съответните изпълнителни действия, като конкретно са посочени молби от 20.07.2023г., 09.01.2024 г., 13.06.2024 г. и 13.03.2025 г.

При горната фактическа обстановка, за съда се налагат следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 436, ал.1 ГПК и от легитимирана страна –длъжник в изпълнителното производство, срещу подлежащо на обжалване действие съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК – отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, и в указания от закона срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Окръжен съд – Бургас намира, че обжалваният отказ на ЧСИ Станимира Николова, с рег.№ 805 при КЧСИ и район на действие БОС да прекрати изпълнително дело № 20228050400592, обективиран в уведомително писмо с изх. №9744 от 03.04.2025 г., e незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В изпълнителния процес взискателят има задължение да поддържа висящността му със своите действия и искания, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подаването на молба за образуване на изпълнително производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършването на конкретни 3 изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство- да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава през период от две години, има за правна последица прекратяване на изпълнителното производство по право.

В случая от доказателствата по изпълнителното дело се установява, че поддържаното от длъжника по изпълнението основание за прекратяване на изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е налице – в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия.

Видно от съдържанието на посочените молби от 20.07.2023 г., 09.01.2024 г. и 13.06.2024 г. взискателят „Агенция за събиране на вземания“ АД е направил искания за извършване на справки, като исканията за предприемане на изпълнителни действия са релевирани под условие. В потвърждение на този извод са и приложените към изпълнителното делото фактури, удостоверяващи заплащането на такси за извършените от ЧСИ действия. Видно от съдържанието Фактура №00000441110-оригинал от 21.07.2023 г., към молба 20.07.2023 г., в графа „Наименование на стоките или услугите“ е посочено „т. 3 – Извършване на справка за длъжника и неговото имущество“. Във Фактура №0000048354-оригинал от 11.01.2024 г., към молба 09.01.2024 г., в графа „Наименование на стоките или услугите“ отново е посочено „т. 3 – Извършване на справка за длъжника и неговото имущество“.

По наличната по делото фактура №0000052221-оригинал от 17.06.2024 г., към молба 13.06.2024 г., в графа „Наименование на стоките или услугите“ е посочено „1. т. 4 – Изпращане на призовка по пощата, препис от жалба, уведомление и книжа; 2. т. 3 – Извършване на справка за длъжника и неговото имущество“.

Според настоящия състав от анализа на приложените по изпълнителното дело молби и фактури към тях за заплатени такси по Тарифа за таксите и разноските към закона за частните съдебни изпълнители, ясно и недвусмислено може да се заключи, че волята на взискателя е била именно извършване на справки.

Съгласно разясненията в мотивите на т. 10 към ТР № 2/13 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС „Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“.

Въззивният съд счита, че в настоящия случай последното, предприето от взискателя чрез ЧСИ изпълнително действие (преди прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК) е с дата 28.07.2022 г., на която е 4 наложен запор на всички сметки на длъжника Р. Й. Ж. в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, по запорно съобщение с изх. №18124 от 21.07.2022 г.

При съдържащите се в изпълнителното дело данни и доказателства се налага приемането на извод, че в продължение на две години, считано от 28.07.2022 г. до 28.07.2024 г., взискателят не е проявил изискваната от ГПК активност за поддържане висящността на изпълнителното производство, като н е е отправил искане до съдебния изпълнител за извършването на нови действия по изпълнението или ново искане за предприемането на вече посочен от него изпълнителен способ. Подадените молби от взискателя от 20.07.2023 г., 09.01.2024 г. и 13.06.2024 г., не представляват изпълнително действие годно да прекъсне давностния срок. В рамките на посочения 2годишен период по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия.

Подадените от взискателя след изтичане на 2- годишния период по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК писмени молби, цитирани по-горе, не са породили правно действие, тъй като към датата на подаване на първата от тях на 13.03.2025 г. изпълнителното производство вече е било прекратено по силата на закона, т. е. не е било висящо и по него процесуални действия както от страните, така и от съдебния изпълнител не би следвало да са извършвани.

От изложеното следва, че срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е изтекъл още към 28.07.2024 г., когато изпълнителното дело е било прекратено ex lege, поради настъпилата перемпция. Следователно отказът на ЧСИ да постанови прекратяване на изпълнителното дело е неправилен и незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, а делото върнато на ЧСИ за издаване на постановление за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, доколкото това е негово правомощие.