Решение № 444 от 27.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. Пловдив, 27.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330106467 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът ЗК „Бул Инс” АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление: град ********** представлявано от ***** С.П. и К. К. чрез пълномощник адв. М. Г., е предявил против И. Г. М., ЕГН: **********, от гр. *******иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 18 066, 24 лева (осемнадесет хиляди шестдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки), представляваща разлика между платената от застрахователя сума в общ размер на 38 066, 24 лева по изпълнителни дела с № ****., № **** г., №***** г. и № ***** г., всички по описа на *****, рег. №**** и присъденото срещу ответника в полза на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 20 000 лева по предявения и уважен обратен иск по гр. дело № 8989/ 2015 г. на СГС, ГО, I-14 с-в, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба- 09.05.2023 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 15.03.2014 г. ответникът като водач на лек автомобил „*****“, рег. № *****, в гр. П. на кръстовището между бул. *****, при движение в посока изтокзапад, нарушил правилата за движение, като се движил с несъобразена скорост. При наличие на червен сигнал на светофара не спрял и преминал през кръстовището със скорост от 88 км./ч., като ударил велосипедиста С С.М. който през това време пресичал булеварда. В следствие на удара му били причини телесни увреждания, като по случая се образувало и ДП № *****г. на ОД на МВРП.. Пострадалият постъпил в спешна помощ в УМБАЛ „Св. Георги“- П. където му били 1 извършени множество изследвания и медицински интервенции. Освен, че бил виновен за ПТП- то, ответникът управлявал МПС без да има необходимата правоспособност. Управляваният от него автомобил обаче бил застрахован при ищеца с действаща полица по застраховка „Гражданска отговорност“ № *****, валидна за периода 18.12.2013 г.- 17.12.2014 г. Пострадалият предявил против застрахователя иск по чл. 432 ал. 1 от КЗ, като с решение по В. гр. дело № 3184/ 2018 г. на Апелативен съд- София, му били присъдени обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.

По решението се издали четири изпълнителни листа, по които се образували следните изпълнителни дела, всички по описа на *****, рег. № **** № *****г., № ****г., № **** г. и № ****г. В полза на взискателя застрахователят изплатил общо по тези дела сумата от 38 066, 24 лева. С плащането, застрахователят встъпвал в правата на увреденото лице до размера на платеното, включително с лихви и разноски, когато при ПТП- то виновният водач е управлявал без да притежава необходимата правоспособност. Това обуславяло правния интерес от предявяване на регресен иск срещу прекия причинител. С допълнителна молба посочва как била формирана сумата в размер на 38 066, 24 лева- сбор на платените суми по изпълнителните дела. Доколкото с предходното съдебно решение ответникът вече бил осъден да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, а по изпълнителните дела застрахователят бил платил сумата от общо 38 066, 24 лева, с настоящата претенция се търси разликата от 18 066, 24 лева, като регресно вземане против ответника. Претендира разноски.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, лично, на постоянния му адрес, регистриран в базата данни на НБД „Население“ и посочен в исковата молба, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил редовно призован на същия адрес, книжата са му редовно връчени по реда на чл. 41, ал. 2 от ГПК на адреса, като връчителят, който веднъж вече е връчил книжа на лицето на този адрес, е посочил, че същото е продало имота и не живее там. Ответникът не е посочил по делото новия си адрес, въпреки че е редовно уведомен за последиците по чл. 41, ал. 2 от ГПк още с връчването на исковата молба, с разпореждането по чл.

131 ГПК и приложеното към него съобщение. В изпратеното до същия съобщение, както и в приложеното към него определение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване на представител в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно разяснени на страните и с определението за насрочване на делото, препис от което е редовно връчен на ответника.

В първото съдебно заседание по делото, проведено на 11.01.2024 г., на което е даден ход на делото, и за което ответникът е бил редовно призован, същият не се е явил, не е изпратен представител на същото, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът е поискал изрично чрез пълномощника си в писмена молба на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства – протокол за ПТП, преписка по щета, постановление на РП Пловдив, техническа експертиза, мед. документация на пострадалото лице, заверен препис от 2 съдебни решения, обратен иск, изп. листове, ПДИ, платежни нареждания, може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се осъди ответника да заплати на ищеца претендираните суми.

По разноските, с оглед изхода на спора, същите се следват на ищеца.

Направените по делото разноски възлизат, както следва – 722, 05 лева (седемстотин двадесет и два лева и пет стотинки)– заплатена държавна такса, и 2430 лева (две хиляди четиристотин и тридесет лева) – платено адвокатско възнаграждение, които се претендират и със списъка на разноските – л. 152 от делото. Същите следва да се присъдят на ищеца изцяло, тъй като ответникът е станал повод за завеждане на делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. Г. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***** да заплати на ЗК „Бул Инс” АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление: град ****** представлявано от ***** С. П. и К.К., чрез пълномощник адв. М. Г. следните суми: сумата от 18 066, 24 лева (осемнадесет хиляди шестдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки), представляваща разлика между платената от застрахователя сума в общ размер на 38 066, 24 лева по изпълнителни дела с № **** г., № ***** г., № **** г. и № ***** г., всички по описа на *****, рег. № ***** и присъденото срещу ответника в полза на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 20 000 лева по предявения и уважен обратен иск по гр. дело № 8989/ 2015 г. на СГС, ГО, I-14 с-в, дължима на осн. чл. чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба- 09.05.2023 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото, от които: 722, 05 лева (седемстотин двадесет и два лева и пет стотинки)– заплатена държавна такса, и 2 430 лева (две хиляди четиристотин и тридесет лева) – платено адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено по реда на чл. 238 и 239 от ГПК и не подлежи на обжалване.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________

3