Решение № 3684 от 11.04.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 3684

Хасково, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IX състав, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

БИЛЯНА ИКОНОМОВА

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА и с участието на прокурора НЕВЕНА БОЙКОВА ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдия БИЛЯНА ИКОНОМОВА административно дело № 20257260700553 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на А. И. Б., гражданин на С., против Решение № 1702/14.02.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон. Не била обсъдена хипотезата на чл. 8, ал. 6 ЗУБ, като твърди, че от всеки конфликт най-потърпевши и безпомощни били представителите на цивилното население. Позовава се на публикация на Върховния комисар на ООН за бежанците, на решения по дела С-285/2012 и С-406/22. Нарушени били принципът на предвидимост и последователност по чл. 13 АПК, разпоредбите на чл. 75, ал. 2 ЗУБ и чл. 7, ал. 2 АПК. Моли за отмяна на акта.

В съдебно заседание жалбоподателят А. И. Б., редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата. Моли за отмяна на решението, същото било постановено при неправилно интерпретиране на административната преписка.

Ответникът Председател на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, редовно призована, предлага жалбата да бъде оставена без уважение.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 28.08.2024 г. А. И. Б. от [държава] е поискал международна закрила в Република България. Кандидатът е регистриран като А. /собствено/ Б. /бащино/ И. /фамилно/ от мъжки пол, роден на [дата]. в [държава], адрес – [населено място], [ЛНЧ], етническа принадлежност – а., религия: м. с., семейно положение – неженен.

На 19.09.2024 г. е проведено интервю с А. И. Б.. Роден и живял в [населено място], като през 2014 г. се преместил в град в област И.. Имал сестра в Н., брат, който бил с него. Родителите му, едните му брат и сестра били в [държава], брат в [държава] /без документи/, и една сестра в [държава], която депортирали. Семейството му не напуснало, защото нямали пари. При тях имало война, нямало сигурност. Бил ранен, имал парче метал в крака си. Не можел да отиде на друго място, защото го търсели в казарма. Всъщност никой го търсил, но той знаел, че когато навършиш ** години, трябва да служиш. Живял в район, който не бил под контрола на властта и нямало как да го потърсят. През 2022 г. отишъл в [държава], където останал около месец, но го хванали и върнали в [държава]. Напуснал [държава] отново нелегално за [държава] през месец юни 2024 г. Преминал в [държава] нелегално около 10.08.2024 г., защото парите му стигнали само до тук. Искал да отиде при сестра си, след като получи закрила. В [държава] влязъл на 14 или 15 август 2024 г. с брат му, като вървели около 4 дни в гората. Дошла кола и тръгнали за София, но ги хванали полицаите. Не бил арестуван или осъждан. Напуснал заради войната, всеки ден имало взривявания и убийства. Живял и в близост до турската граница /2024 г./, където имало сражения между свободната армия и фронт А.. В [населено място] имало бази на турската армия. Районът и градът, в който живеел, били под контрола на свободната армия. После заявява, че от средата на 2018 г. живее в [населено място]. Нямало редовна власт там, но имало сражения между различните групировки. Последно 10 дни преди да напусне, като имало ранени. Допълва, че и в свободната армия имало различни групи и те се биели помежду си. Нямало конкретен повод за напускане на [държава], времето било топло. Посочва отново, че имало военни сражения, но 4-5 месеца преди да напусне. Имал приятел и братовчед, които са починали. Не сочи да е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност. Не членувал в политическа организация или въоръжена групировка. Не бил получавал заплахи. Спрямо него не било оказвано насилие освен през 2014 г. Би се завърнал в [държава], ако има мир. Ако се върнел, щели да го вземат в затвора, защото не бил ходил в казарма. В [населено място] нямало как да го хванат, но ако отидел на място с редовна власт, щяло да бъде опасно. В България подал молба за закрила, защото искал да живее безопасно.

По подробно изложени съображения и предвид справка от 29.01.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно С. а. р. с Решение № 1702/14.02.2025 г. Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. И. Б..

Решението е връчено на адресата му на 05.03.2025 г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на А. И. Б. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от ДАНС съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. В действителност това становище е задължително за органа, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. Подобно възражение не е обективирано. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба органът изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/ и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в който е отразено, че молителят е изложил всички причини, поради които е напуснал страната си и не желае да се върне в нея, като същият се подписва под изявлението, че няма какво да добави, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на молителя А. И. Б. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/.

Съдът констатира, че в действителност е налице разместване на имената на молителя – бащино и фамилно, които, обаче, се извеждат като изрично вписани в оспорения административен акт - Б. /бащино/ и И. /фамилно/, както и от представената по делото административна преписка. Не е налице грешка, която да опорочи волята на административния орган, доколкото по безспорен начин се индивидуализира лицето чужденец, подало молба за международна закрила и жалба срещу индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за него.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето - А. И. Б., и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да се извърши преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай А. И. Б. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира и, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си принадлежност в страната по произход. Не са заявени от него конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към религиозната група е достатъчно основание за опасения от преследване. Не представлява основание и заявеният факт в хода на проведеното интервю, че не е отбил военна служба. С оглед разпределената доказателствена тежест молителят е следвало да докаже както в административното, така и в съдебното производство, че е призован да служи в армията и кога се е случило това, вкл. и, че именно резултат от призоваването е напускането на [държава]. В случая жалбоподателят нито е формирал такива твърдения, нито е представил доказателства, от които да бъдат изведени те, като изрично заявява, че контролът в района, в който живее, е на свободната армия. Молителят не е бил арестуван, осъждан или политически ангажиран. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход.

Действително след напускане на държавата си по произход са настъпили значими за политическата сцена и местното население събития, но от същите не може да се обосноват опасения от преследване конкретно за жалбоподателя. Липсват данни, че е извършена от чужденеца дейност след отпътуването му, която може да обоснове опасения от преследване. Действията на молителя изцяло и единствено са насочени към получаване на международна закрила. Нещо повече, той е напуснал [държава] заради войната, но въпреки това следва да се отбележат и съществените противоречия във фактите и обстоятелствата, на които основава своите твърдения, неяснотата в изложеното в бежанската история относно датите на напускане на [държава] и преминаване в Б., както и местата, в които е живял, от което се следва всъщност изводът за излагането им единствено с цел получаване на международна закрила. Напускането на [държава], а впоследствие и на [държава], е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила.