Решение № 210 от 22.12.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. гр.Мадан, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20255430100218 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Ф. М. А., Е. И. А., Н.

И. А. против М. М. А. и Б. А. А., с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание давностно владение и наследство, с начало ******** на третия етаж от жилищна сграда, построена в ******* в кв. ** по ЗРП на село С., община М., с адрес на имота: село С., ул. „******" № **. община М., област С., при квоти 4/6 идеални части за Ф. М. А., 1/6 идеална част за Е. И. А. и 1/6 идеална част от Н. И. А..

В исковата молба се сочи, че ищците са наследници по закон на И. М. А., починал на ******г. в село С., като Ф. М. А. е негова съпруга, а останалите ищци – негови синове. Ответниците са наследници на чичо им А. М. А., починал на ******г. На *******г. И. М. А. и Ф. М. А. сключили гражда** по ЗРП на село С., община М., собственост на М. А. — баща на А. и И. А..

Първоначално И. и Ф. са живели на един етаж заедно с родителите на И. и родителите на ищците. На втория етаж от къщата, но впоследствие М. А. и жена му са разделили с неформална делба къщата и дарили на семействата на двамата си сина по един етаж от къщата, като на по-големия син А. - баща на ответниците - дарили втория етаж, а на по-малкия син И. и жена му Ф. третия етаж. Такова е било и разбирането между двамата братя, като родителите им са били съгласни, но им заявили, че не могат да ползват вътрешното стълбище и трябва да си направят отделен вход с външна стълба, от който да влизат на третия етаж. И. и Ф. А. направили със свои средства и труд външно стълбище и отделен вход за дарения им трети етаж от къщата, тъй като дотогава всички ползватели и на трите етажа влизали от един вход на 1 къщата и стигали до етажите си чрез вътрешна дървена стълба. Пак със свои средства отлели на нивото на третия етаж бетонна плоча, върху която оградили входно антре за етажа. Никой по никакъв начин в нито един момент не се е противопоставил на описаните действия - както родителите на И., така и брат му А. и членовете на неговото семейство. Освен това И. и Ф. обособили и оборудвали баня на своя етаж, ремонтирали са го и са обзавеждали жилището си. В село С. И. и Ф. построили и друга къща, тъй като имат двама сина, които предстояло да създават семейства и един етаж не е достатъчен за три семейства. След като по-големият син - Е. се оженил, той отишъл да живее в новата къща с жена си, и И. и Ф. решили временно да отидат да живеят на първия етаж от новата къща, за да бъдат в помощ на младото семейство, а и за да се дистанцират от семейството на А., тъй като докато живели в една къща, постоянно възниквали конфликти с тях.

Впоследствие дори А. се принудил да се изнесе от къщата на родителите му и години наред живял в град С., далече от жена си и синовете си. Макар че се преместили в новата им къща, семейството на ищците продължавало да ползва третия стаж от къщата, дарен им от баба им и дядо им по бащина линия. Не били изнасяли от там техните вещи, не били предоставяли ключ на друг от двете входни врати на жилището, нито пък някой бил предявявал претенции към техния етаж. Там съхранявали вещи, а в кабинката имали и складирани дъски. Дори майка им до такава степен била спокойна, че етажа е само техен и никой друг няма достъп до жилището, че била скрила сумата от 5 000 лева в едно чекмедже в стая на етажа. На ******г. установили, че дъските, които били складирали в кабинката били изхвърлени върху един гараж, а във входната кабинка, която е остъклена, били сложени други вещи. Тогава разбрали, че някой бил разбил входната врата на жилището и майка им отишла до полицията в М. заедно със снаха си М. А., за да подаде жалба. Полицаите им казали, че трябва да се отиде на място, като когато отишли, в имота нямало никой и вратата била заключена. Полицаите ги отпратили да се приберат, като казали, че ще търсят някой да отвори, и след това ще им се обадят. Когато ги извикали, майка им и М. видели М. и сина му да стоят на тяхното стълбище, а на вратата на кабинката висял ключ. Майка им попитала М. защо е разбил вратата и сменил патрона, а полицаят им казал, че етажа бил негов и може да прави каквото иска. Майка им заявила пред тях, че никой не ги е уведомявал, че има друг собственик и този собственик има намерение да влезе с взлом.

Отговорили им, че били уведомени, а това не е вярно. Никой от тях не бил уведомяван нито устно, нито писмено за прехвърлянето на имота и за необходимостта да изнесат своите вещи от там. Техният съпруг и баща приживе не е знаел, че родителите му са се разпоредили с правото на собственост в полза на М. и Б. А., не е бил наясно с направеното прехвърляне, като бащата на ответниците А. е живял на втория етаж, а баща ни И. е ползвал и държал свои вещи на третия етаж. Ответниците не се били противопоставяли на тяхното владение на третия етаж. Семейството им от повече от 40 години било упражнявало явно, непрекъснато и несмущавано владение върху третия етаж от къщата. Действията на семейството им били манифестирани спрямо ответниците открито и явно и те са наясно, че третия 2 етаж от жилищна сграда, построена в ****** в кв. ** но ЗРП на село С., община М., е собственост само на родителите им Ф. М. А. и И. М. А., а след неговата смърт на ******г. - и на синовете му, на основание наследство. В резултат на това в полза на родителите им Ф. М. Л. и И. М. А., а след неговата смърт на ******г. - и на Н. А. и Е. А. на основание наследство, е изтекла придобивна давност, с изтичането на която придобили правото на собственост чрез фактическото упражняване на съдържанието му в периода *******г. ******г. и наследяване. Не било вярно и че на *******г. на Н. И. А. е връчена нотариална покана от нотариус С. Б. В хода на досъдебно производство № ***/******г. по описа на РУ М. било установено, че такова връчване не е извършено, и удостоверяването му от нотариуса е неистинско. Лицето, което е посочено от нотариуса като свидетел на отказ на Н. И. А., изобщо не е видяло Н. А. да присъства пред нотариуса и М. А., още по-малко да отказва да получи поканата за връчване. Въпреки, че ответниците знаели, че нито устно, нито писмено са отправяли покана за освобождаване на етажа и предоставяне на достъп, те самоволно са разбили патрона с винтоверт, за да влязат на третия етаж. Това тяхно действие потвърждавал факта, че те в нито един момент от формалната „покупко-продажба", изповядана на ******г., за която е съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **. том *. per. № ***, дело № **/*****г. на нотариус С. Б.. per. № *******РНКРБ., са нямали ключ от входната врата на третия етаж и са нямали достъп, като противно на изложеното в нотариалния акт, владение върху третия етаж не им е било предавано. Ответниците по делото никога не са упражнявали фактическа власт върху третия етаж от жилищната сграда, а същата се е упражнявала от ищците и починалия им баща, при това ползването ни е било явно. непрекъснато и несмущавано, поради което придобили правото на собственост върху него, на основание давностно владение, започнало найкъсно на ******г. и продължаващо и към датата на предявяване на настоящия иск. В нито един момент от ******г. до сега ответниците са нямали достъп и владение върху процесния имот. Досега никой от тях нямал претенции за достъп до имота или за ползването му до датата ******г. В резултат на това в тяхна ползва била изтекла придобивна давност, с изтичането на която придобили правото на собственост чрез фактическото упражняване на съдържанието му в периода *******г. -******* година. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Въвежда възражение за нередовност на исковата молба. В ОИМ се сочи, че ищците признават, че жилищната сграда, третия етажа от която е предмет на делото, е била собственост на М. А. и след като това е така те са държатели, а не владелци на имота. Напълно голословни били твърденията в исковата молба, че приживе М. А. и жена му са: „разделили с неформална делба къщата и дарили на семействата на двамата си сина по един етаж от къщата“. Българското право не познавало неформалната делба или дарение като способ за придобИ.е право на собственост още повече, че било невъзможно да се прави делба, когато няма съсобственост. Трайните и традиционни отношения в българското 3 семейство били утвърдили практиката бащата да посочи на синовете си какво да ползват, което обаче не ограничавало правото му да се възползва от останалите две съставни права на собствеността. Оспорва твърдението изобщо да са водени разговори за прехвърляне право на собственост на отделни етажи от къщата. Ответниците никога не били чували от дядо си той да е имал такова желание, а той бил починал сравнително скоро, през ******г.

Като доказателство за липсата на желание за извършването на разпоредително действие на отделни етажи от къщата от страна на М. било и липсата на архитектурно и техническо обособяване на отделни етажи от къщата, и привеждането им в годни за прехвърляне самостоятелни обекти от сграда.

Няма спор, че къщата била построена от М. и съпругата му. Действително през седемдесетте години на миналия век, М. заедно със синовете си А. и И.

А. първо били построили пристройка към жилищната сграда, долепена до втория етаж на къщата, а после и външно стълбище, но това не станало със средства и труд единствено на И. и Ф. А.. Тогава нещата се изграждали общо, по решение на собствениците на къщата - М. и съпругата му. След изграждането на пристройката и махането на вътрешното стълбище всеки един от етажите бил оборудван със самостоятелна баня, но това отново е било по желание и решение на М. и съпругата му и е изградено взаимно с децата им, с общи усилия и със средства на собствениците. Възползвайки се от едно от правомощията си на собственик той е определи кой как да полза етажите от къщата. Вярно било, че И. и Ф. пред 90-те години на миналия век са построили нова къща в с. С., но било спестено обстоятелството, че от тогова те не били стъпвали в бащина си къща. Отношенията между И. и баща му М. били силно изострени тъй като сина категорично е заявил, че няма намерение да се грижи за родителите си след като остареят, като дори бил посягал физически на майка си. Вярно било също така, че другия син на М. и баща на ответнците А. също се е изнесъл от бащина си къща, но не е бил принуден за това, а е отишъл да живее с друга жена в гр. С. и е оставил семейството си. Това породило недоверие на М. към двамата му сина и съчетано с нуждата от финансови средства, както и положителното му отношение към двамата му внука, ответници по иска, го е мотивирало да се възползва от едно от правомощията си на собственик и да извърши разпоредително действия в тяхна полза. Абсолютно невярно било твърдението, че И. не бил знаел за осъществената прехвърлителна сделка, тъй като лично М. го е уведомил за това. Вярно било също така, че на третия етаж от къщата имало непотребни вещи на бащата и съпруг на ищците. Тези вещи били складирани преди повече от 30-40 години. Те са били поставени там със съгласието на дядото на ответниците. След покупкопродажбата, до миналата година, ответниците не са имали необходимост да ползват този етаж и не са поискали освобождаването му от чуждите вещи. Едва когато е възникнало желанието и нуждата от ремонт на етажа те са предприели необходимите действия за освобождаване на собствеността им. Освен поставените вещи, през последните тридесет години, бащата и съпруга на ищците не е демонстрирал никакви собственически права. Не бил живял в него, не го е посещавал, не го е ремонтирал или давал пари за ремонт, не е плащат консумативи, данъци и такса битови отпадъци. Не 4 бил участвал в ремонтите на покрива на сградата. Нямат открита партида за ВиК и електричество. Достъп и ключ до етажа е имал до преди 7-8 години и дядото на ответниците, който периодически е наглеждал етажа. Наличието на ключ не представлява владение, а само техническа възможност за достъп.