Решение № 920 от 23.09.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 920 гр. Перник, 23.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20221720102337 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на Р. Г. С. срещу „ЕОД МатрикС“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като цесионер не съществува изискуемо вземане спрямо Р. Г. С. за сумата 4751,11 лева – главница по договор за кредит FL****/******, сключен с „Юробанк България“ АД, за която сума е издаден изпълнителен лист от 07.03.2013 г. и е образувано изпълнително дело № 335/2013 г. по описа на ЧСИ С.Д.. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че праводателят на ответното дружество – „Юробанк България“ АД се е снабдил срещу ищеца с изпълнителен лист от 07.03.2013 г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение, за принудително събиране вземанията по който с молба от 12.06.2013 г. е образувало изп.д. № 335/2013 г. по описа на ЧСИ С.Д.. Твърди се, че действия по изпълнение не са били предприемани, поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, като новата давност за вземанията е изтекла към момента на депозиране на исковата молба. Твърди се, че въпреки това в кантората на ЧСИ делото е със статут „висящо“, което обуславя и правния му интерес от съдебна защита. Легитимацията на ответника се извежда от твърденията, че същият е цесионер на оспореното вземане.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, признава предявения иск, като моли при постановяване на съдебното решение да бъдат приложени последиците на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Ищецът не е направил волеизявление за постановяване на решение при признание на 1 иска, поради което не са налице предпоставките по чл. 237 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 335/2013 г. по описа на ЧСИ С.Д.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.

Между страните не е спорно качеството на ответника на цесионер по договор за цесия с предмет оспореното от ищеца вземане, за което е образувано изп.д. № 335/2013 г. на ЧСИ С.Д., прекратяването по право в условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на изп.д. № 335/2013 г. на ЧСИ С.Д., обстоятелството, че след 12.12.2016 г. взискателят не е поискал предприемането на изпълнителни действия пред ЧСИ С.Д., които обстоятелства са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с приетия за окончателен доклад по делото.

Наличието на изпълнителен титул и изпълнително дело, образувано срещу ищеца по искане на ответника за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.

Тъй като ответникът не е твърдял и доказал, че в продължение на две години след 12.12.2016 г. е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 13.12.2018 г. производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК, а новата давност за вземанията е започнала да тече на 12.12.2016 г., съгласно разясненията по приложението на ТР № 2/2013 г.

Отбелязването на ЧСИ дали делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.

За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение, чиито правни последици са аналогични, съответно и давността за вземането, установено с влязла в сила заповед за изпълнение, всякога е 5 години, в какъвто смисъл е и актуалната съдебна практика на ВКС – Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г. и др., както и трайното становище на настоящия съдебен състав. Изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД за 2 петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение, като в посочения смисъл е и отговорът на поставения касационен въпрос в Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, с което е потвърдено решение на Районен съд Перник в посочения смисъл.

По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. В настоящия случай след 12.12.2016 г. не са били предприемани валидни действия по изпълнение, поради което петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на 13.12.2021 г., а с това – и преди образуването на настоящото исково производство.

Следователно сумите, предмет на изпълнителния лист са били погасени по давност и искът е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени доказаните разноски - 565 лв. адвокатско възнаграждение и 190,10 лв. държавна такса.

Макар ответникът да признава иска, доколкото разполага с изпълнителен титул за вземането, не може да се приеме, че не е дал повод за завеждане на делото и сочената материална предпоставка за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК липсва. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора /взискател/ изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени права.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр. П., ж.к. ****** – чрез адв. А. Ц., срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, жк „Малинова долина“, ул. „Рачо Казанджията“ № 4-6, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Еос Матрикс“ ЕООД като цесионер не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) вземане спрямо Р. Г. С. за сумата 4751,11 лева – главница по договор за кредит FL****/******, сключен с „Юробанк България“ АД, за която сума е издаден изпълнителен лист от 07.03.2013 г. и е образувано изпълнително дело № 335/2013 г. по описа на ЧСИ С.Д., поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 да заплати на Р. Г. С. , ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските пред Районен съд Перник в размер на 565,00 лева адвокатско възнаграждение и 190,10 лева държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.

3

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4