Решение № 81 от 11.03.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Карлово, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20255320102069 по описа за 2025 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 26 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Г. Л. Л. от ЕГН ********** от град Б., община К., област П., ул. *** твърди, че на 08.10.2024г. сключил ответното дружество договор за паричен заем № 6084592 по силата на който му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 650.00 лева при фиксиран лихвен процент по заема 40.32%, годишен процент на разходите - 50,06%. Съгласно чл.4, ал.1 договорът следвало да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, а именно: едно физическо лице, които да отговарят кумулативно на следните условия: да е навършило 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лева, през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството на заемател. Съгласно чл.4, ал.2 от договора, в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.4, ал.1 от договора, същият дължал неустойка на кредитора в размер на 196.38 лева, която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка.

Ищецът усвоила изцяло заемният ресурс, не е изплатила сумата по процесният договор за паричен заем, вкл. и сумата за процесната неустойка, но не дължала плащания за същата на следните правни основания:

За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в 1 чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те включили в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми гаранти, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодолели законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следвало да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като можели да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, които се обезпечават с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.

Или, освен примерно изброените критерии, съдът можел да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи бил задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на ищцата ми съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС.

Сочи, че по силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна функция. Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение.

Предвидената неустойка в размер на в размер на 196.38 лева загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция и по никакъв 2 начин не кореспондирала с последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.

На плоскостта на конкретния казус били предвидени следните ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение:

- за кредит от 650.00 лева заемателят се задължил да осигури поръчителство на физическо лице, което да е навършило 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лева;

- ограничение в процесния договор за заем било налице и по отношение на изискванията относно лицата, които може да поръчителстват те можели да бъдат само физически, не и юридически лица;

- ограничението относно получавания трудов доход било необосновано, тъй като физическо лице можело да получава доходи от граждански правоотношения, например като управител или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполагало със движимо и недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл. 133 от ЗЗД.

Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Следвало както разходите на търговеца, така и печалбата му, да са включени в посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не отговаряли на действителните параметри по договора.

Чрез уговореното в клаузата на чл.4, ал.2 от договора се въвеждал още един сигурен източник на доход на икономически по- силната страна. По този начин се заобикаляло ограничението в чл.19, ал.4 ЗП при определяне ГПР неустойката представлява близо 50% от заетата сума.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да прогласи по отношение на „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК 207343548 със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1324, район „Люлин“, бул. „Джавахарал Неру“ № 28, ет.2, офис 73Г, законен представител С.П., нищожността на клаузата договор за паричен заем № 6084592 от 08.10.2024г., съдържаща се в чл. 4 ал.2, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 196.38 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материалноправните изисквания на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11 т. 9 и т. 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Претендира деловодни разноски.

Ответникът „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК 207343548 със седалище и 3 адрес на управление: град София, п.к. 1324, район „Люлин“, бул. „Джавахарал Неру“ № 28, ет.2, офис 73Г, законен представител С.П. оспорва иска като неоснователен. Излага правни доводи за неоснователност на възрлаженията на ищцата за нищожност на оспорената клауза. Признава факта по сключване на договора с ищеца. Спор по фактите няма.

МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен.

От събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и се установява от представените писмени доказателства – договор, че ищецът като кредитополучател и ответникът като кредитор са сключили договор за паричен заем № 6084592 от 08.10.2024г., по силата на който ответникът като кредитор е предоставил на ищеца заем в размер на 650 лева. Изпълнението на задължението на ответното дружество да предаде заемната сума е безспорно и се твърди от ищеца. При изпълнение на задължението на заемодателя, за ищеца заемател е възникнало задължението да върне заетата сума по уговорения начин. Съгласно чл. 2 от договора, ищецът е следвало да върне сумата при следните условия: размер на погасителна вноска – 58.10 лева, в която са включени дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане; срок на заема – 36 седмици, брой вноски – 18. Посочени са точните дати на плащане на вноските. Посочен е фиксиран годишен лихвен процент – 40.32%. Общ размер на всички плащания – 1045.80 лева, с включена такса за експресно разглеждане, като при сбора са взети предвид посочените в т.8 допускания. Посочен е ГПР в т.8 – 50.06%. В чл. 4, ал.2 от договора е предвидена неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 196.38 лева, като в чл. 4, ал.1 от договора е посочено, че ищецът следва в 3-днвен срок от усвояване на заемната сума да предостави обезпечение под формата на банкова гаранция в размер цялото задължение по договора или поръчител, отговарящ на условията, посочени от ищцата.

Ищецът не сочи какви плащания е извършвал по договора.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани и страните не спорят по фактите.

По основателността на иска на наведените основания:

Съдът намира, че преди да пристъпи към разглеждане на основанията за нищожност на първоначално оспорената клауза, с оглед служебното задължение за следи за нищожност на договорите поради наличие на неравноправни клаузи.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.1, чл. 11 ал.1 т.7-12 и т.20, чл. 12 ал.1 т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Не се спори, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът е получил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова 4 институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор, съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителските кредити (ЗПК).