Определение № 18022 от 26.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18022 гр. София, 26.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Богданова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509586 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Дженерали застраховане“ АД срещу Определение № 31803 от 28.07.2025 г., постановено по гр.д. № 60360/ 2024 г. по описа на СРС, 63-ти състав, с което съдът е отхвърлил молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на решението, постановено по цитираното дело, по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от частния жалбоподател. В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че размерът на адвокатското възнаграждение за заповедното и исковото производство следва да бъде определен под минималния размер. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение от по 480,00 лева за представителство за исковото и заповедното производство.

Ответникът по жалбата „Лев инс“ АД оспорва същата.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от лице, което има право и интерес от обжалването. Поради изложеното жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се явява частично основателна.

С Решение № 13064/03.07.2025 г. по гр.д. № 60360/2024 г. по описа на СРС, 63-ти състав е уважен предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК с правно основание чл. 411, ал.1 КЗ за сумата в размер на 623,55 лева, регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ от ответника, като застраховател на гражданската отговорност на делинквента. Първоинстанционният съд е намерил за основателно направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, уговорено между ищеца и процесуалния му представител за исковото и заповедното производство, и е намалил същите от 480,00 лева с ДДС на 240,00 лева с ДДС. С молба от 10.07.2025 г. „Дженерали 1 застраховане“ АД е направил искане за изменение на решението в частта му на разноските за адвокатско възнаграждение и присъждането им в пълния претендиран размер.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил искането на „Дженерали застраховане“ АД за изменение на решението в частта на присъдените му разноски за адвокатско възнаграждение. В мотивите на съдебния акт съдът е посочил, че предвид цената на иска, предмета на делото, неговата фактическа и правна сложност, проведените открити съдебни заседания и събрания доказателствен материал, счита искането за неоснователно.

С Решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 на СЕС по преюдициално запитване е прието, че: „1) Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2) Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. 3) Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.“ Даденото в решението на СЕС тълкуване на чл. 101, §1 ДФЕС има задължителен характер за националните съдилища, поради което съдът не следва да съобразява минимумите на адвокатските възнаграждения предвидени в едноименната наредба и може да определи възнаграждение и под тях, като при определяне на дължимото от насрещната страна възнаграждение съдът следва да прецени вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, като минималните размери по Наредбата № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да служат единствено като ориентир.

Заповедното производство е образувано по заявление по чл. 410 2

ГПК, подадено от „Дженерали застраховане“ АД срещу „Лев инс“ АД за регресно вземане в размер на 623,55 лева за платено застрахователно обезщетение по застрахова „Каско“ срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента.

Видно от приложените към заявлението по чл. 410 ГПК договор за правна защита и съдействие уговореното между еднолично адвокатско дружество „Д.Х.“ и заявителя адвокатско възнаграждение е в размер на 400,00 лева без ДДС, като са представени доказателства за плащането.

С оглед подаденото от длъжника възражение, на заявителя е указано да предяви установителен иск по чл. 422 ГПК и такъв е предявен и уважен изцяло. Видно от приложената към исковото производство фактура и платежно нареждане уговореното адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в исковото производство между Еднолично адвокатско дружество „Д.Х.“ и заявителя, адвокатско възнаграждение е в размер на 400,00 лева без ДДС.

Изчислено съобразно чл. 7, ал.7, вр. с ал. 2, т. 2 от Наредбата минималният размер на възнаграждението в случая е в размер на 400,00 лева, без ДДС или 480,00 лева, с включен ДДС, както за исковото, така и за заповедното производство. Настоящият съдебен състав намира, че претендираният от частния жалбоподател, като заявител, размер на адвокатското възнаграждение за заповедното производство от 480,00 лева е прекомерен с оглед характера на производството, което се образува със заявление по бланка, чието попълване е във възможностите и на лице без юридическо образование, както и фактите, че в заповедно производство не се изискват сложни юридически действия от заявителя.

Предвид горните релевантни обстоятелства за определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение за заповедното производство, настоящият въззивен състав намира, че справедливият размер на дължимото на процесуалния представител на заявителя адвокатско възнаграждение, правилно е определено от пъровинстанционния съд в размер на 200,00 лева, без ДДС или 240,00 лева с ДДС, поради което жалбата в тази част се явява неоснователна.

По отношение на възнаграждението на ищеца в исковото производство съдът намира обжалваното определение за неправилно. Справедливият размер на адвокатското възнаграждение за това производство не може да бъде равен на този в заповедното производство. В исковото производство адвокатският труд е много по-голям като време и усилия, независимо от обстоятелството, че се касае за дело, чиято правна и фактическа сложност не е висока, още повече, че Еднолично адвокатско дружество „Д.Х.“ очевидно е поело голям обем дела с такъв предмет, като представител на „Дженерали застраховане“ АД. Следва да се отчете, че по делото са проведени три открити съдебни заседания, във връзка с оспорванията на ответника, освен писмените, са събрани и гласни доказателства и експертизи, което изисква особена подготовка по конкретните факти. Не на последно място, следва да се има предвид, че адвокатското възнаграждение за конкретна работа, не следва да е по-ниско от предвиденото такова максимално юрисконсултско по НЗПП, тъй като се касае за заплащане на труд на самоосигуряващо се лице, чийто основен трудов доход е тази от договори за правна защита и съдействие /за разлика от юрисконсулта/ и което следва от полученото възнаграждение да заплати своите обичайни разходи за дейността, данъци и осигуровки.

3

Предвид изложеното съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение на ищеца за представително в исковото производство следва да бъде равен на минималния предвиден в едноименната наредба с включен ДДС.

В производства по частни жалби, имащи за предмет единствено разноските по делото не следва да се присъждат разноски за частното въззивно производство за адвокатско възнаргаждение, тъй като спорът между страните по отношение на разноските не следва да генерира нови такива /в този смисъл е определение № 393/17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г. на IV г.о.; определение № 489 от 17.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3926/2017 г., IV г. о., определение № 552 от 25.11.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4894/2016 г., IV г. о./. Следва да бъде присъдена единствено внесената от частния жалбоподател държавна такса в размер на 15,00 лева.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 31803 от 28.07.2025 г., постановено по гр.д.

№ 60360/ 2024 г. по описа на СРС, 63-ти състав, в частта, с което е отказано изменение на Решение № 13064/03.07.2025 г. по реда на чл. 248 ГПК в частта на разноските за исковото производство, като вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 13064/03.07.2025 г. по гр.д. № 60360/ 2024 г. по описа на СРС, 63-ти състав в частта на разноските, като ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: 121130788 да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: 030269049 на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 935,00 лева разноски за исковото производство, от които 480,00 лева – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: 121130788 да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: 030269049 сумата в размер на 15,00 лева - разноски за държавна такса по частната жалба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба в останалата част, за изменение на Определение № 31803 от 28.07.2025 г., постановено по гр.д. № 60360/ 2024 г. по описа на СРС, 63-ти състав, в частта за разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5