Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4094 от 02.12.2024, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 6272/2024
Вид
Определение № 4094
Подписан
02.12.2024
Състав
МОНИКА ПЛАМЕНОВА ДОБРИНОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4094 гр. Перник, 02.12.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело № 20241720106272 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на В. И. В., с която са предявени искови претенции срещу Р. Д., Е. М. и З. А. З.. Съдът е констатирал, че същата не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 128, т. 2 и т. 3 ГПК, тъй като не са посочени трите имена на ответниците Р. Д. и Е. М., не са изложени по ясен и разбираем начин фактическите обстоятелства, на които се основават исковете срещу тях и срещу ответника З. А. З., не е формулиран надлежен петитум на исковете, не са представени доказателства за внесена държавна такса, както и преписи от исковата молба и приложенията към нея според броя на ответниците. Изискванията по чл. 127, ал. 1 ГПК следва да бъдат изпълнени от ищеца, за да бъде исковата молба редовна и да сезира надлежно съда. В противен случай не е ясно за съдебния орган кои лица са ответници в производството и какви искове (по основание и петитум) се предявяват срещу тях, за да може да изпълни задължението си по чл. 2 ГПК да разгледа и разреши отнесения към него спор. Правният спор, предмет на съдебния процес, се очертава с наведените фактически твърдения (основанието на исковата молба) и отправеното до съда искане (петитум на исковата молба), като съдът е длъжен съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК да се произнесе само по отношение на търсения от ищеца обем на защита на накърнените материални права. Поради това ищецът следва да индивидуализира ясно ответниците, чрез посочване поне на три имена, да изложи по ясен и недвусмислен начин фактите, въз основа на които предявява исковете, и да формулира по еднозначен начин искането, което отправя към съда (петитум на исковете), а не съдебният състав да прави предположения за това. В случай че някое от изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК не е изпълнено с исковата молба, въз основа на нея не може да се развие и да приключи исковия процес. В тази хипотеза на ищеца се предоставя възможност по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК да отстрани констатираната нередовност и ако това не бъде направено в рамките на указан срок, исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

С цел предоставяне възможност на ищеца В. В. да отстрани констатираните нередовности на исковата молба с разпореждане от **** г. съдът му е указал в рамките на едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи три имена на всички ответници по предявените искове; да заяви изрично какво е оправеното към съда искане въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства (какъв е петитумът на предявените искове); да заяви защо счита, че ответниците Р. Д. и Е. М. следва да отговарят по предявените искове; да посочи в какво се изразява твърдяната неистинност на заключението на вещото лице З. З., 1 депозирано по гр.д. № **** г., по описа на Районен съд – Перник; да представи още 1 бр. препис от исковата молба за третия ответник, както и 3 бр. приложения към исковата молба за тримата ответници. В рамките на този срок – на 12.11.2024 г. ищецът е подал молба по делото, но с нея не са отстрани констатираните нередовности на исковата молба. В. В. не е посочил трите имена на ответниците Р. Д. и Е. М. и не е заявили какво е отправеното искане по отношение на тях, основано на изложените твърдения, че тези лица не са дали отговор на молбите му, адресирани до директора на „Топлофикация - Перник“ АД, както и че молбите са били унищожени от тях, а не са препратени на директора на дружеството. От изложеното в исковата молба и в молбата от 12.11.2024 г. не може да бъде установено какви са твърденията на ищеца по отношение на заключението на вещото лице З. З., депозирано по гр.д. № **** г., по описа на Районен съд – Перник – дали въобще не е депозирано по делото, дали е неистинно и в какво точно се изразява неистинността му. Освен това ищецът не е заявил какво е отправеното към съда искане спрямо ответника З. З. въз основа на съответните факти (дали иска установяване неистинност на заключението или друго). С молбата от 12.11.2024 г. не са представени 1 бр. препис от исковата молба за третия ответник, както и 3 бр. преписи от приложенията към исковата молба за тримата ответника, съгласно указанията, дадени с разпореждането от **** г. Поради това и на основание чл.

129, ал. 2 ГПК съдебният състав е предоставил нова възможност на В. В. да отстрани констатираните нередовности на исковата молба с разпореждане от 13.11.2024 г. в рамките на едноседмичен срок от получаването на препис от него, като с писма молба с преписи за ответниците посочи три имена на Р. Д. и Е. М.; заяви изрично какво е оправеното към съда искане спрямо тях; заяви изрично дали твърди, че не е депозирано заключение на вещото лице З. З. по гр.д. № **** г., по описа на Районен съд – Перник, или твърди, че същото е неистинно, като в последния случай конкретизира ясно в какво се изразява неистинността му; заяви какво е отправеното към съда искане по отношение на ответника З. З. (какъв е петитумът на иска, предявен срещу този ответник); представи още 1 бр. препис от исковата молба за третия ответник, както и 3 бр. приложения към исковата молба за тримата ответници; представи декларация за материално и гражданско състояние и доказателства, установяващи декларираните обстоятелства, както и да завери представеното копие от експертно решение на ТЕЛК.

На 27.11.2024 г. - в срока, предоставен с разпореждането от 13.11.2024 г., ищецът е депозирал молба, с която е изпълнил част от дадените указания с разпореждането от 13.11.2024 г., а именно - представил е 1 бр. препис от исковата молба за третия ответник, 3 бр. преписи от приложенията към исковата молба за тримата ответника, декларация за материално и гражданско състояние (макар и не по образец и подписна при условията на чл.

313 НК – под страх от наказателна отговорност), както и доказателства относно декларираните обстоятелства (макар незаверени). Останалите указания обаче не са изпълнени. В. В. не е индивидуализирал надлежно всички ответни страни по делото, чрез посочване на трите им имена. В молбата от 27.11.2024 г. е посочил единствено, че Р. Д. и Е.

М. са депозирали молби до съда и до частни съдебни изпълнители като процесуални представители на „Топлофикация - Перник” АД, чрез които са сезирали съответните органи.

Това обстоятелство обаче е без значение за настоящото дело, доколкото при подаване на исковата молба ищецът следва да индивидуализира ответника поне с три имена като част от изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, а когато едно лице действа като процесуален представител на друго е достатъчно да посочи името и фамилията си. Поради това и доколкото съдът е предоставил двукратна възможност на В. В. да посочи трите имена на Р. Д. и Е. М., но същият не е изпълнил дадените указания в тази насока, на основание чл.

129, ал. 3 ГПК исковата му молба следва да бъде върната в частта по исковите претенции, предявени срещу Р. Д. и Е. М..

По отношение на исковата претенция, предявена срещу З. А. З., в молбата от 27.11.2024 г. е изложено, че в депозирано от същия в качеството му на вещо лице заключение на съдебно-техническа експертиза по гр.д. № **** г., по описа на Районен съд – Перник, няма констатации и заключение относно състоянието на топлоснабдителните тръби в имота на ищеца и дали са свързани с абонатната станция. Вещото лице посочило, че има 2 поставена задача от съда да посети имота, но отговорил изрично, че отказва да го направи. В мотивите на решението по посоченото гражданско дело съдът приел, че от заключението на съдебно-техническата експертиза било установено, че действително в жилището топлоснабдителните тръби са изрязани, но такова заключение не било изслушано и прието.

Поради това В. В. твърди, че З. А. З. е подал заключение в съда без негово знание, както и че не му е връчен препис от него. С оглед на тези обстоятелства ищецът моли ответникът З. да бъде наказан по чл. 291 НК, да бъде наказан и подсъдим за предоставяне на документ с невярно съдържание, за измама и да бъде лишен от правото да бъде вещо лице по дела към Районен съд – Перник, да върне сумата, която е получил като възнаграждение в качеството му на вещо лице от внесения депозит по гр.д. № **** г., по описа на Районен съд – Перник, както и да отговори какви са причините да „(работи на тъмно) представя” заключение по съдебно-техническа експертиза по гр.д. № **** г., по описа на Районен съд – Перник, без прозрачност и да бяга от изслушване на заключението. Като взе предвид така формулираните искания, настоящият съдебен състав намира, че предявените срещу З. А. З. искови претенции са недопустими. По реда на гражданското съдопроизводство не може да бъде търсена наказателна отговорност спрямо ответника, каквото е финалното искане на В.

В. по отношение на З. А. З.. Наказания, предвидени в Наказателния кодекс, могат да бъдат налагани само след проведен наказателен процес, развиващ се по ред, предписан от Наказателно-процесуалния кодекс, но не й в рамките на настоящото исково производство.

Исканията З. А. З. да бъде осъден да върне сумата, получена като възнаграждение в качеството му на вещо лице по съдебно-техническа експертиза по гр.д. № **** г., по описа на Районен съд – Перник, както и ответникът З. да даде отговор какви са причините да „(работи на тъмно) представя” заключение по съдебно-техническа експертиза по гр.д. № **** г., по описа на Районен съд – Перник, без прозрачност и да бяга от изслушване на заключението също са процесуално недопустими. В случай че ищецът не е бил съгласен с депозираното заключение на вещото лице З., същият е имал възможност да го оспори по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК, което не е направено, видно от служебно изисканото гр.д. № **** г., по описа на Районен съд – Перник. Въз основа на всички фактически твърдения, релевирани до момента от В. В., не може да се приеме, че иска осъждане на ответника З. да му възстанови възнаграждението от внесения депозит за съдебно-техническата експертиза по гр.д. № **** г., по описа на Районен съд – Перник, като обезщетение за претърпени вреди, доколкото липсва каквото и да е позоваване на подобни обстоятелства. Поради това съдът приема, че касае се до искания, които е следвало да бъдат наведни в рамките на производството по гр.д. № **** г., по описа на Районен съд – Перник, във връзка с изслушване и приемане на заключението по съдебно-техническата експертиза, и които не е допустимо да бъдат разглеждани като отделни искови претенции в друг граждански процес.

С оглед на изложените съображения настоящият състав намира, че исковата молба в частта, с която са предявени искове срещу З. А. З., следва да бъде върната на основание чл.

130 ГПК, доколкото предявените срещу него искове са недопустими.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба на В. И. В., с която са предявени искове срещу Р. Д., Е. М. и З. А. З., въз основа на която е образувано гр.д. № **** г., по описа на Районен съд – Перник, 13 граждански състав.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на препис от него с частна жалба пред Окръжен съд – Перник. Дължимата държавна такса е 15 лева. В случай че ищецът няма възможност да я плати, да заяви изрично искане, че иска да бъде освободен от внасянето й, да представи декларация за материално и гражданско състояние по образец (подписана при условията на чл. 313 НК), както и да завери всички представени по делото документи, установяващи декларираните обстоятелства.

3

Препис от определението да се връчи на ищеца.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4