Решение № 1465 от 05.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1465 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Петър Ив. Минчев

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100506663 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 3514 от 27.02.2024г. постановено по гр.д. № 2387/2022г. по описа на СРС, 123-ти състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. М.

А. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1238.60 лв. – неплатено в срок задължение за доставена в периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес гр. София, общ. ****, аб. № 120079, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 14.05.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 134.52 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за доставената топлинна енергия за периода на забава от 14.09.2017 г. до 11.04.2019 г. сумата от 32.83 лв. – задължение за дялово разпределение в периода от месец 05.2016 г. до месец 04.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 14.05.2019 г. до изплащане на вземането и сумата от 6.32 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от 30.06.2016 г. до 11.04.2019 г.

С решението са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М.

В. И. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 309,65 лв. – неплатено в срок задължение за доставена в периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес гр. София, общ. ****, аб. № 120079, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 14.05.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 33,63 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за доставената топлинна енергия за периода на забава от 14.09.2017 г. до 11.04.2019 г. сумата от 8,21 лв. – задължение за дялово разпределение в периода от месец 05.2016 г. до месец 04.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 1

14.05.2019 г. до изплащане на вземането и сумата от 1,58 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от 30.06.2016 г. до 11.04.2019 г.

С решението са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М.

В. И. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 309,65 лв. – неплатено в срок задължение за доставена в периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес гр. София, общ. ****, аб. № 120079, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 14.05.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 33,63 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за доставената топлинна енергия за периода на забава от 14.09.2017 г. до 11.04.2019 г. сумата от 8,21 лв. – задължение за дялово разпределение в периода от месец 05.2016 г. до месец 04.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 14.05.2019 г. до изплащане на вземането за сумата от 1,58 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от 30.06.2016 г. до 11.04.2019 г.

С решението „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати следните разноски: на С. М. А. – сумата от 400 лева, представляваща разноски в заповедното производство; на М. В. И. – сумата от 400 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 400 лева – разноски в първоинстанционното производство; на И. В. А. – сумата от 400 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 400 лева – разноски в първоинстанционното производство; на адв. М.И.П. – сумата от 1200 лева, представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ на С. М. А. в първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в която са развити съображения за неправилност на решението. Жалбоподателят поддържа, че неправилно съдът не бил кредитирал приетите в първоинстанционното производство експертни заключения по съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Съдът бил длъжен да подложи на преценка доказателствената стойност на експертните заключения и да изложи мотиви, независимо от това дали ги възприема или не, което в случая не било сторено. Съдът не бил длъжен да възприеме заключенията на вещите лица, но следвало да извърши самостоятелна преценка на обосноваността им и да обоснове извода си по въпроса. В случая от събраните по делото доказателства се установявало, че между страните по делото било налице облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за процесния период и имот, а доставката на топлинна енергия също се установявала от доказателствата по делото, включително експертните заключения, които съдът необосновано отказал да кредитира.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответниците С. М. А., И. В. А. и М. В. И. са подали отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност.

Поддържат, че при приложението на общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2014г., вземанията ставали изискуеми след публикуване на фактурите, каквото в случая липсвало, освен това само ежемесечните фактури били основание за плащане, не и общите фактури. Въззивникът не бил представил по делото ежемесечните фактури, а само списък с техните номера. В условията на евентуалност, моли съда да отхвърли вземанията по общите фактури. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – ответник С. М. А. е починала в хода на въззивното производство на 24.11.2024г., поради което с опрделение от 01.07.2025г. на нейно място са конституирани нейните наследници – останалите двама ответници М. В. И. и И. В. А..

2

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Относно неговата правилност съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното.

За уважаването на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания. С оглед релевираното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже прекъсване и спиране на давността.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване.

Наред с това, с Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, е изяснено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

В конкретния случай от приетия в първоинстанционното производство договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 26.04.1991г. се установява, че В.В. А. и С. М. А. са придобили правото на собственост върху апартамент № 166, находящ се в гр. София, ж.л. ****. От приетото удостоверение за наследници на В.В. А. се установява, че същият е починал на 11.11.2017г. и е оставил за наследници ответниците С. М. А. /преживяла съпруга/, И. В. А. /син/ и М. В. А. /дъщеря/.

Следователно от така събрната доказателствена съвкупност се установява, че за процесните задължения за периода от м.05.2016г. до м.03.2018г. отговарят тримата ответници на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и като наследници на В.В. А. при квоти от 4/6 части за С. М. А., 3

1/6 част за И. В. А. и 1/6 част за М. В. А., каквито именно са посочените от ищеца квоти.

На следващо място основателно е оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд необосновано е отказал да кредитира експертните заключения по съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза, приети по делото. Експертните заключения не са оспорени от ответниците, не са оспорени и документите, въз основа на които са работили вещите лица. Противно на изложените от първоинстанционния съд съображения, вещото лице по съдебно-техническата експертиза не е работило единствено по документи на ищцовото дружество, а е изготвило заключенията си и въз основа на съставените от фирмата за дялово разпределение „Нелбо“ ЕАД отчетни формуляри и индивидуални справки за дялово разпределение, а също така и от извършените от вещото лице изчисления за проверка правилността на разпределението на топлинната енергия за имота. Що се касае до съставените от ФДР документи, причината те да не са приети по делото е, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по релевираното с исковата молба искане за задължаване по реда на чл. 192 ГПК на „Нелбо“ ЕАД да ги представи. При това положение и при липса на релевирано от страните оспорване на тези документи, както и на експертните заключения, неправилен е изводът на съда, че тяхното непредставяне по делото представлява основание да не бъдат кредитирани експертните заключения.