Решение № 5271 от 18.10.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6408/2022
- Вид
- Решение № 5271
- Подписан
- 18.10.2023
- В сила
- 18.10.2023
- Състав
- Николай Димов, Теодора Иванова, Велина Пейчинова
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 593 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232, ал. 2, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 236, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 5271 гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Николай Димов
Членове:
Велина Пейчинова
Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100506408 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 29.04.2021 г. , подадена от ответника по главния и ищеца по насрещния иск „В.Б. ЕАД (с предходно наименование „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД), чрез юрк. Х.К., срещу решение № 20093670 от 13.04.2021 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20018493 от 04.03.2022 г., и двете постановени по гр.д. № 6408/2022 г. на СРС, 47 състав, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ищците А. З. Н., В. С. К. и Е. С. Д. следните суми: 1/. на основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД – общо сумата 3866,70 лв. дължима наемна цена за месеците май и юни 2018 г., съгласно договор за наем на магазин № 35605/28.08.2014 г., находящ се в гр.
Бургас, ул. „*******, от която сума на А. З. Н., в качеството му на наследник на Л. Г. Ж. – сумата 1933,34 лв., на В. С. К. – сумата 966,68 лв., а на Е. С. Д. – сумата 966,68 лв., ведно със законната лихва от 21.09.2018 г. до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД – общо сумата 1933,35 лв. обезщетение за ползване след прекратяване на договора за наем на описания търговски обект за месец юли 2018 г., от която сума на А. З. Н., в качеството му на наследник на Л. Г. Ж. – сумата 966,67 лв., на В. С. К. – сумата 483,34 лв., а на Е. С. Д. – сумата 483,34 лв., ведно със законната лихва от 21.09.2018 г. до окончателното й изплащане; както и в частта, с която са отхвърлени предявените от „В.Б. ЕАД против А.
З. Н., В. С. К. и Е. С. Д. насрещни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 2900 лв., представляваща платен депозит в размер на един месечен наем, на основание чл. 2.5 от договора, поради извършено прихващане между тази сума и дължимата от наемателя наемна 1 цена за месец април 2018 г.
С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост на фактическите изводи на съда за липса на валидно уведомяване на наемодателите за прекратяване на договора за наем, както и за липса на забава от страна на наемодателите за приемане на имота след прекратяване на договора. Иска се отмяна на решението в обжалваните части, отхвърляне на главните искове и уважаване на предявените от дружеството насрещни искове. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.
С отговора на въззивната жалба, подаден от ищците А. З. Н., В. С. К. и Е. С. Д., чрез адв. М. Р., се излага становище за недопустимост на въззивната жалба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума на същата, евентуално - неоснователност на жалбата. Поддържа се правилност на първоинстанционното решение и се иска неговото потвърждаване. Претендират се разноски за въззивната инстанция.
Подадена е и въззивна жалба от 04.04.2022 г. от ответника „В.Б. ЕАД (с предходно наименование „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД), чрез юрк. Х.К., срещу решение № 20018493 от 04.03.2022 г. по гр.д. № 6408/2022 г. на СРС, 47 състав, постановено по реда на чл. 247 ГПК. С въззивната жалба се поддържа недопустимост, евентуално неправилност на решението, тъй като с него не е извършена поправка на очевидна фактическа грешка, а подмяна на правните изводи и волята на съда. Иска се обезсилване на решението, евентуално неговата отмяна.
С отговора на въззивната жалба, подаден от ищците А. З. Н., В. С. К. и Е. С. Д., чрез адв. М. Р. се поддържа правилност на решението и се иска неговото потвърждаване.
Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решенията и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивните жалби, прие следното:
1. По въззивната жалба от 29.04.2021 г. срещу решение № 20093670 от 13.04.2021 г.:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е редовна по смисъла на чл. 262, ал. 1 ГПК – отговаря както на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК, така и на изискванията на чл. 261 ГПК. Не е налице твърдяното от въззиваемите противоречие между обстоятелствената част и петитума на жалбата – в обстоятелствената част се излагат подробни съображения за неправилност на първоинстанционното решение, а искането до въззивния съд е за отмяна на решението в частта по исковете по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 236, ал. 2 ЗЗД и тяхното отхвърляне, както и отмяна на решението в частта по насрещния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и неговото уважаване.
Поради редовност на въззивната жалба и допустимост на въззивното производство, въззивната жалба подлежи на разглеждане.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на 2 императивни материалноправни норми.
1.1. По отношение на предявените от А. З. Н., В. С. К. и Е. С. Д. искове с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД – за заплащане общо на сумата 3866,70 лв. дължима наемна цена за месеците май и юни 2018 г., съгласно договор за наем на магазин № 35605/28.08.2014 г., находящ се в гр. Бургас, ул. „*******, от която сума на А. З. Н. – сумата 1933,34 лв., на В. С. К. – сумата 966,68 лв., а на Е. С. Д. – сумата 966,68 лв., настоящият състав намира следното:
За уважаване на така предявените искове е необходимо да са налице следните предпоставки: 1) наличие на сключен между страните действителен договор за наем за процесния обект, при твърдените от ищците условия; 2) изпълнение на задължението на ищците-наемодатели за предоставяне на наемателя наетата вещ за временно ползване; 3) виновно неизпълнение от ответника-наемател на задължението му за плащане на наемната цена.
В случая не се спори, че между страните е бил налице сключен действителен договор за наем на магазин № 35605/28.08.2014 г., находящ се в гр. Бургас, ул. „*******, за срок от пет години, с уговорена наемна цена от 2900 лв. месечно, дължима до 10-о число на съответния месец.
Страните не спорят, че имотът, предмет на договора за наем, е бил предоставен от наемодателите на наемателя. Това обстоятелство се установява и от приемо-предавателен протокол от 23.09.2014 г.
Спорен е въпросът относно обстоятелството дали и към кой момент договорът за наем е бил прекратен предсрочно от наемателя.
Съгласно чл. 3.2.1 от договора, същият може да бъде предсрочно прекратен с тримесечно писмено предизвестие от страна на наемателя.
Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения, поради което същите не са ограничени относно избора на способ за връчване на съобщения. Начинът на удостоверяване на връчването е поставен в зависимост от избрания от страната способ за уведомяване. В случай, че е избрано връчване чрез пощенска пратка, то съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с решение № 581/27.10.10 г. от Комисията за регулиране на съобщенията, препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката. В чл. 5, ал. 3 на Общите правила са разписани действията, които следва да извършат пощенските служители, когато препоръчаната пощенска пратка не е предадена при посещение на адреса. Пощенският оператор удостоверява, че пратката не е доставена на адреса и същата е върната на подателя съгласно изричното указание в чл. 14 от правилата. Общите правила не въвеждат фикция, че при 3 липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл. 5, ал. 3, пратката ще се счита за доставена на получателя.
Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за неявяването в пощенската служба не презумира недобросъвестното поведение на получателя (например укриване или отказ за получаване или узнаване на съдържанието на съобщението). В този смисъл са решение № 180 от 23.11.2016 г. по т. д. № 2400/2015 г. на ВКС, I т. о., решение № 148 от 2.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., определение № 272 от 4.05.2020 г. по т. д. № 1729/2019 г. на ВКС, II т. о., определение № 381 от 31.03.2017 г. по гр. д. № 60255/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др.
В случая наемателят е избрал да връчи на наемодателите писмо, съдържащо волеизявление за предсрочното прекратяване договора за наем (л. 40 от делото на СРС от 2018 г.), чрез куриер, поради което са приложими посочените по-горе Общи правила. Видно от приложените към отговора на исковата разписки същото е било неуспешно връчено на наемодателите Л. Ж. (разписка за неуспешно предаване на пратка от 04.01.2018 г.) и И.С.
(разписка за неуспешно предаване на пратка от 04.01.2018 г.), а за наемодателите Е. Д. и В.
С. К. писмото е било връчено на лицето П.И., без да посочване качеството му - дали е пълнолетен член на домакинството на получателката, живеещ на адреса, посочен в пратката или техен пълномощник, каквито са изискванията на чл. 5, ал. 2 от Общите правила (обратни разписки от 05.01.2018 г. и от 08.01.2018 г.)
Предвид изложеното и с оглед обстоятелството, че Общите правила не въвеждат фикция, че при липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл. 5, ал. 3, пратката ще се счита за доставена на получателя, следва да се приеме, че писменото предизвестие на наемателя за предсрочно прекратяване на договора не е било надлежно връчено на наемодателите към 08.01.2018 г., поради което и оплакването на въззивника в обратния смисъл се явява неоснователно.
От заявление-жалба вх. № 94-Е-14/29.03.2018 г., подадено от наемодателката Е. Д., чрез адв. Х. С., до „В.Б. ЕАД може да се направи извод, че към 29.03.2018 г. наемодателите са разбрали за желанието на дружеството да прекрати договора. Ето защо и предвид липсата на други данни, за по-ранно получаване на тримесечното предизвестие по чл. 3.2.1. от договора за наем, следва да се приеме, че същият е започнал да тече на 29.03.2018 г. и е изтекъл на 29.06.2018 г. Тоест договорът за наем е бил прекратен на 30.06.2018 г. до която дата наемателят е бил длъжен да заплаща уговорената наемна цена.
Страните не спорят, че след месец март 2018 г. дружеството не е изпълнявало задължението си по чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Предвид изложеното исковете по чл. 232, ал. 2 ЗЗД са основателни и подлежат на уважаване за месеците май и юни 2018 г. и на отхвърляне за месец юли 2018 г.
Поради уважаване на главните искове по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за месеците май и юни 2018 г., не следва да се разглежда евентуалните искове по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, предявени за същия период.
4
1.2. По отношение на предявените от А. З. Н., В. С. К. и Е. С. Д., при условията на евентуалност, искове с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД – 1933,35 лв. обезщетение за ползване след прекратяване на договора за наем на процесния имот за месец юли 2018 г., от която сума на А. З. Н., в качеството му на наследник на Л. Г. Ж. – сумата 966,67 лв., на В. С.
К. – сумата 483,34 лв., а на Е. С. Д. – сумата 483,34 лв., настоящият състав намира следното:
С отхвърлянето на иска по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за месец юли 2018 г. (в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано) се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за присъждане на обезщетение за ползване на търговския обект за месец юли 2018 г.
Видно от констативен протокол по чл. 593 ГПК от 23.04.2019 г. на нотариус М.Ш., държането на процесния имот е било предадено от представител на дружеството – наемател на представител на наемодателите на посочената дата чрез предаване на пет броя ключове и три броя чипове за достъп до магазина. Поради това следва да се приеме, че ползването на търговския обект от наемателя е продължило и след прекратяване на договора за наем на 30.06.2018 г., включително и през месец юли 2018 г.
Разпечатката съдържа 42 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/419123e6-8f05-4446-9df2-11a86e5e44a8