Решение № 15081 от 28.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15081 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря Ц. П. като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110123682 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Съдът е сезиран с предявен от „Ей Уан Вижън“ ЕООД срещу Й. Г. С. положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 3197,86 евро (6254,47 лв.), произтичаща от Запис на заповед, издаден на 24.11.2023 г. от ответника в полза на „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520 за сумата от 8334,00 лева, предявен за плащане на 17.04.2024 г., прехвърлен чрез джиро на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 22.08.2024 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК по ЧГД № 58979/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Ищецът твърди, че Й. Г. С. е издал в полза на „Кредит Тайм“ ЕООД запис на заповед за сумата от 8334 лв. Документът бил валиден и редовен от външна страна и съдържал всички реквизити съгласно разпоредбите на чл.

455 ТЗ. Издателят се задължил безусловно и неотменяемо да плати на дружеството или на негова заповед на предявяване цитираната сума. Записът на заповед бил предявен за плащане на 17.04.2024 г., което било удостоверено 1 с подписа и собственоръчното изписването на имената от страна на длъжника.

На 16.07.2024 г. „Кредит Тайм“ ЕООД прехвърлило всички права по процесния запис на заповед на ищеца. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК задължението на Й. Г. С. по процесния запис на заповед възлизало на сумата от 6254,47 лв., като посочената сума се претендира ведно със законната лихва до окончателно погасяване на задължението. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че е налице каузално отношение във връзка с издадения запис на заповед, като същият е издаден във връзка със сключен Договор за паричен заем № 109476 от 17.11.2023 г. Твърди, че за това обстоятелство свидетелстват дължимите суми по двете сделки – а именно 8384 лева по договора за кредит и 8334 лева по записа на заповед (разликата в размер на 50.00 лева се получавала от извършеното от ответника плащане в размер на 54.00 лева още при сключване на договора, видно от Приходен касов ордер № 267512/17.11.2023 г.), краткият период между сключването на същите – 17.11.2023 г. и 24.11.2023 г., както и обстоятелството, че джирант и джиратар имат качеството свързани лица по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Сочи, че константна практика на „Кредит Тайм“ ЕООД било да обезпечават договорите си чрез издадени от кредитополучателите записи на заповед. Тези обстоятелства били индиции, че процесният запис на заповед обезпечава Договор за паричен заем № 109476 от 17.11.2023 г. Твърди, че потребителят имал само привидна възможност да избира вида на обезпечението, като целта била заобикаляне нормата на чл. 34 ЗПК, според която кредиторът не може да задължава потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница. Действителната воля на кредитора и единствената опция на кредитополучателя да получи искания кредит била последният да издаде запис на заповед, с която да го обезпечи. Предвид изложеното записът на заповед бил нищожен. Твърди, че имало погасявания по каузалното правоотношение. Сочи, че към 31.05.2024 г. били извършени плащания в размер на общо 1100,00 лева. Твърди, че имал един единствен активен договор за кредит Кредит Тайм“ ЕООД. Посочва наличието на преюдициален спор по ГД № 40410/2024 г. на СРС, 29-ти състав за прогласяване нищожността на 2

Договор за паричен заем с номер 109476 от 17.11.2023 г. Твърди, че джирантът и джратарът са свързани лица. Излага съображения, че разпоредбата на чл. 23 ЗПК бил неприложим в разглеждания случай, както и че вземането произтичало само от записа на заповед, респ. последният бил нищожен и защото обезпечавал вземане по нищожен договор. Ето защо моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

535 ТЗ.

Основателността на исковата претенция е обусловена от кумулативно установяване на следните предпоставки (юридически актове), а именно: 1. наличието на валидна ценна книга (менителничен ефект) – запис на заповед, който е редовен от външна страна, т. е. отговаря на императивните изисквания на чл. 535, вр. с чл. 536 ТЗ; 2. издател на записа на заповед да е ответника; 3. поемател по записа на заповед да е ищецът, т. е. записа на заповед да е издаден в негова полза; 4. размера и изискуемостта на вземането по менителничния ефект.

В тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки.

В тежест на ответника е било да докаже наведените правопогасяващи или правоизключващи възражения за недължимост на процесната сума, вкл. наличието на каузално правоотношение, както и наличието на факти, обуславящи нищожността на записа на заповед и недействителност на каузалното правоотношение.

Въз основа на заявление от 22.08.2024 г. от И. Д. Ш. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 32036/11.10.2024 г. и изпълнителен лист от 11.10.2024 г. по ЧГД № 58979 по описа за 2024 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с. срещу длъжника Й. Г. С. за следните суми: 6254,47 лв., произтичаща от Запис на заповед, издаден на 24.11.2023 г. от ответника в полза на „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520 за сумата от 8334,00 лева, предявен за плащане на 17.04.2024 г., прехвърлен чрез джиро на ищеца, ведно 3 със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 22.08.2024 г. и 925,09 лв. разноски по делото, а именно: 125,09 лв. държавна такса и 800,00 лв. адвокатско възнаграждение.

Въз основа на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и издадения изпълнителен лист е образувано ИД № 20258510400004 по описа на ЧСИ М.

П., рег. № 851 при КЧСИ, с район на действие СГС, като препис от заповедта за изпълнение, изпълнителния лист и записа на заповед са връчени на Й. Г. С. на 22.01.2025 г. с покана за доброволно изпълнение изх. № 3955/22.01.2025 г. по описа на ЧСИ.

Длъжникът Й. Г. С. е подал възражение срещу заповедта за изпълнение на 29.01.2025 г. в срока по чл. 414 ГПК.

С разпореждане от 20.03.2025 г., връчено на 27.03.2025 г. на заявителя са дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за вземането си.

В срока по чл. 415 ГПК – на 24.04.2025 г., ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземането му по исков ред.

В отношенията между страните е безспорно, а и от представения в оригинал в заповедното производство, присъединено към настоящото дело, запис на заповед се установява, че същият отговаря на императивните изисквания, регламентирани с разпоредбата на чл. 535 ТЗ, както и че вземането по него е било прехвърлено на ищеца чрез джиро.

В отношенията между страните по делото основният спорен въпрос е дали процесният запис на заповед е издаден от ответника за обезпечение на вземанията по Договор за паричен заем № 109476/17.11.2023 г., сключен между „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520 като заемодател и ответника като заемател.

Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието за плащане не е елемент от съдържанието й, нито е условие за нейната действителност. В същото време записът на заповед се издава във връзка с конкретно правоотношение между издателя на записа и лицето, в чиято полза се поема задължението за плащане на определена сума.

Съгласно разясненията по т. 17 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, 4 записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и е доказателство за съществуването на вземането. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителният характер на ценната книга. В тази хипотеза на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.

При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед.

Настоящият съдебен състав намира, че в разглеждания случай въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства – записа на заповед от 24.11.2023 г., удостоверение изх. № 1751/31.05.2024 г., издадено от „Кредит Тайм“ ЕООД, приходен касов ордер № 267512/17.11.2023 г., молба вх. № 112068/08.04.2026 г. от „Кредит Тайм“ ЕООД, ведно с приложената към него справка за извършени плащания от ответника по договор за паричен заем № 109476/17.11.2023 г., както и Решение № 19277/26.10.2025 г., постановено по ГД № 40410/2024 г. по описа на СРС, се установява категорично, че процесния запис на заповед е издаден именно за обезпечение на Договор за паричен заем № 109476/17.11.2023 г. по следните съображения:

На първо място записът на заповед е издаден от ответника в полза на „Кредит Тайм“ ЕООД на 24.11.2023 г., т. е. малко след сключването на 5 договора от 17.11.2023 г., като към момента на издаването на записа на заповед между „Кредит Тайм“ ЕООД и ответника по делото е имало само едно действащо правоотношение – това по Договор за паричен заем № 109476/17.11.2023 г. Общата сума по договора от 17.11.2023 г. възлиза на 8384,00 лв., от които 3000,00 лв. главница, 892,32 лв. възнаградителна лихва и неустойка по чл. 16, ал. 6 от договора за заем в размер на 4491,68 лв., а записът на заповед е издаден за сумата от 8334,00 лв. Тази минимална разлика вероятно се дължи на факта, че на 17.11.2023 г. ответникът е заплатил по кредита сумата от 54,00 лв., респ. това плащане е твърде вероятно да е било съобразено при издаване на записа на заповед с оглед посочване в последния актуалния размер на дълга по заема в изпълнение задължението на кредитора по чл. 34, ал. 2 ЗПК. И както вече бе посочено записът на заповед винаги се издава във връзка с конкретно правоотношение между издателя на записа и лицето, в чиято полза се поема задължението за плащане на определена сума.

Същевременно ноторна е практиката при отпускането на т. нар. бързи кредити длъжникът по тях да издава запис на заповед в полза кредитора за обезпечение на дадената в заем парична сума. Следва да се посочи и че писмения отговор по чл. 131 ГПК по ГД № 40410/2024 г. по описа на СРС „Кредит Тайм“ ЕООД е поискал осъждане на Й. Г. С. да заплати дължимия остатък за главница по договора за кредит от 17.11.2023 г., но ответникът „Кредит Тайм“ ЕООД в дадения срок не е предприел процесуални действия в изпълнение на указанията, дадени с разпореждане № 178271/04.12.2024 г., поради което съдът по това дело е приел, че не е бил надлежно сезиран с насрещна искова молба. Тези действия на „Кредит Тайм“ ЕООД най-вероятно се дължат на това, че дружеството вече не се е явявало материално легитимирано да претендира плащане, поради прехвърляне на вземането на ищеца по настоящото дело.