Определение № 1207 от 05.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1207 гр. Варна, 05.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500249 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 418 ал.5 вр. с чл. 274 от ГПК.

Производството е oбразувано по частна жалба с вх. No 3016 / 13.01.2025г. /вх. No на ВРС/, подадена от “Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Московска“ No 19, представлявано от Боян Филипов Стефов и Юрий Благоев Генов – изпълнителни директори, срещу разпореждане No 51856 / 18.12.2024г., постановено по ч. гр. дело № 15200/ 2024г. по описа на ВРС, 20 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на „Банка ДСК” АД, срещу В. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. И., ул. „Б.“ № *, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника по реда на чл.417 от ГПК за сумата 79,86 лв., представляваща лихва начислена на основание чл. 16, ал.1 от ОУ към договора върху главницата за периода 15.03.2024 г. – 03.11.2024 г., на основание чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.

Основанията, на които се позовава жалбоподателят са в насока, че заповедният съд е следвало да издаде заповед за изпълнение и в тази част по подаденото заявление и липсват основания за отхвърляне. Сочи, че липсва правно основание да се възприеме, че сумата от 79,86 лева, представляваща санкционираща лихва /обезщетение за забава за периода 15.03.2024г. до 03.11.2024г., предшестващ обявяване на предсрочната изискуемост на задължението, не се дължи. Същата е начислена на основание т.16.1 от договора върху главницата за процесния период, като клаузата не е нищожна поради противоречие със ЗПК, тъй като изчисляването на дължимата законова лихва за процесния период е извършено изцяло в съответствие с нормите на чл.86 ЗЗД. 3а времето на забава Банката начислява договорна лихва в уговорения между страните размер и отделно и независимо от нея наказателна надбавка в размер на 10 %, която изцяло съответства на законовата лихва за началото на периода. Предсрочната изискуемост на кредита е обусловена от допусната забава на кредитополучателя, т.е. виновно неизпълнение, поради което същият е 1 санкциониран с начисляване на отхвърлената лихвена надбавка. В конкретния случай, приложеното санкциониране и възлагането в тежест на неизправния кредитополучател, не нарушава и сочените от съда принципи за добросъвестност и равнопоставеност на страните.

Заявителят не е начислил обезщетение по недействителната уговорка, а до размер, гарантиран от законово правило, видно от представеното извлечение. Договорната свобода в този случай не може да не се съобрази, като се отрече действието на клаузата, доколкото противоречието между осчетоводеното вземане и уговорките между страните е изцяло преодоляно. Моли за обжалваното разпореждане в тази част да бъде отменено.

Предвид характера на производството, насрещната страна. препис от жалбата не се връчва на

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството по ч.гр.д. № 15200/2024г. на ВРС, 20-ти състав, е образувано по заявление издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 от ГПК и изпълнителен лист с вх. № 96549/28.11.2024г., подадено от „Банка ДСК“ АД срещу В. В.

Н., ЕГН **********, с адрес: гр. И., ул. „Б.“ № * за следните суми: сумата от 47516,35 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за кредит за текущо потребление от 06.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.11.2024 г. до нейното окончателно изплащане; сумата от 2647,44 лв., представляваща дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода 15.03.2024 г. - 03.11.2024 г.; сумата 79,86 лв., представляваща лихва начислена на основание чл. 16, ал.1 от ОУ към договора върху главницата за периода 15.03.2024 г. – 03.11.2024 г., сумата 431,77 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 04.11.2024 г. – 27.11.2024 г., както и сумата от 160,00 лв., представляваща разходи при изискуем кредит, на основание чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 от ГПК.

В заявлението се поддържа, че със сключването на договора за кредит, кредитополучателят е поел задължения да погасява задълженията си на месечни вноски, но не е изпълнявал задължението си, поради което целият остатък от заема е станал предсрочно изискуем след уведомяване на кредитополучателя с уведомление-покана, връчена чрез ЧСИ Николай Георгиев по реда на чл. 47 ГПК, т.е поддържа се, че задължението на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем и да уведоми за това длъжника е изпълнено към предхождащ подаване на заявлението момент.

Към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са приложени: извлечение от счетоводните книги, договор за кредит за текущо потребление от 06.07.2023г. и ОУ към него, ведно с погасителен план, поканата – уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост, ведно с протокол за връчване на съдебни книжа, съставен от ЧСИ Николай Георгиев. В протокола е посочено, че адресът на длъжника в гр. Игнатиево е посетен, като е открит на място братът на длъжника - Красимир Н., който сочи, че брат му В. Н. живее в Англия. Лицето отказва да получи от името на брат си. На адреса е залепено уведомление, като длъжникът не се е явил е указания 14 дневен 2 срок да получи книжата. Извършена е справка от ЧСИ за регистрирани трудови договори и не се установяват такива.

По заявлението е постановено и частично обжалваното разпореждане No No 51856 / 18.12.2024г., постановено по ч. гр. дело № 15 200/ 2024 г. по описа на ВРС, 20 състав, като мотивите на ВРС за отхвърляне в обжалваната част са в насока, че клаузата на чл. 16, ал.1 от ОУ е нищожна като противоречаща на чл. 33 от ЗПК. ВРС е изложил подробни мотиви защо не следва да се подменя волята на заявителя след като претендира вземането на тази нищожна клауза и не следва да се присъжда законната лихва по чл. 86 от ЗЗД в този случай.

По допустимостта:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

По основателността:

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Разпоредбата на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ предвижда, че частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда - съобщения и призовки по граждански дела.

Съгласно чл.43 от ЗЧСИ , частният съдебен изпълнител може да възложи на определен служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс. Видно е след тълкуване на посочените две разпоредби, че връчването на документи по чл.18, ал.5 от ЗЧСИ, както от частния съдебен изпълнител, така и от лицето, на което той е възложил връчването, следва да става по реда, предвиден в чл.37-58 от ГПК. В процесния случай, именно и чрез ЧСИ е избрано да бъде връчено уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост, като приложими се явяват и разпоредбите на ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 47 ал.1 от ГПК, когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп-на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В случая именно и в третата хипотеза - „по друг начин“ е удостоверено, че длъжникът не живее на адреса. Установено е че същият има обичайно местопребиваване в 3

Англия, като в този случай не може да намери приложение фикцията за връчване при поставянето на уведомление по чл.47, ал.5 ГПК. Същевременно в представените към заявлението договор за кредит за текущо потребление се съдържат данни за телефон и ел.адрес на длъжника, но няма доказателства същият да е уведомяван чрез тези средства, за да може да се формира извод, че кредиторът е предприел всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността. Следва да се приеме, че не са спазени изискванията на ГПК за редовно връчване. Само на това основание, жалбата се явява неоснователна.

От гореизложеното следва, че разпореждането на заповедния съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено, макар и да се възприема за правилно на други, различни от изложените от ВРС мотиви, поради което и съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане No 51856 / 18.12.2024г., постановено по ч. гр. дело № 15200/ 2024г. по описа на ВРС, 20 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на „Банка ДСК” АД, срещу В. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. И., ул. „Б.“ № *, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника по реда на чл.417 от ГПК за сумата 79,86 лв., представляваща лихва начислена на основание чл. 16, ал.1 от ОУ към договора върху главницата за периода 15.03.2024 г. – 03.11.2024г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4