Решение № 1486 от 25.02.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 25.02.2020 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI -3 съста, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

АТАНАС МАДЖЕВ като разгледа докладваното от съдия Цветкова ч.гр.д.

№ 2116/2020 г., установи от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано по жалба на ЗАД ОЗК –

Застраховане АД, ЕИК: *******срещу Разпореждане от 07.01.2020 година по изп.дело № 20199240401507 на ЧСИ рег. № 924, В ЧАСТТА, в която е отказано по искането на жалбоподателя намаляване на определеното като разноски в изпълнителното дело адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя за разликата до размер от 200 лева и е отказано намаляване, съответно, и на разноските по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят намира адвокатското възнаграждение за прекомерно с оглед броя и вида на извършените от адвоката действия в изпълнителното производство, правната и фактическа сложност, съответно – неправилно изчислена таксата по т. 26.

Взискателят не изразява становище по жалбата, но е намерил възражението пред ЧСИ за неоснователно.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител намира жалбата за неоснователна.

Жалбата е допустима подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител. Доколкото предмет на обжалване е цитираното Разпореждане, съдът дължи разглеждането му по същество.

По същество жалбата е основателна.

Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист по молба на взискателя, представляван от адвокат, при уговорено и заплатено възнаграждение от 350 лева.

С молбата за образуване на изпълнителното производство молителят е посочил и начин на изпълнение по см. на чл. 426, ал. 2 ГПК, която е конкретизирал впоследствие.

Други действия, целящи удовлетворяване на дължимите вземания не са извършвани.

Поради това, съдът намира, че възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба 1/2004 г. не е дължимо в конкретния случай. Ето защо обжалваното постановление следва да бъде отменено и възнаграждението за адвокат намалено до размера от 200 лева. Посочването на способа на изпълнение е реквизит на молбите по чл. 426 ГПК. Тоест, се дължат разноски за адвокат, определени при условията на чл. 10, т. 1 от Наредба 1/2004 г., а именно – 200 лв. Заплащането на възнаграждение в по-голям размер се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ето защо обжалваното постановление следва да бъде отменено в обжалваната част и възнаграждението за адвокат намалено до размера от 200 лева без ДДС.

Основателна, съответно, се явява жалбата и по отношение на размера на дължимата по чл. 26 от Тарифата окончателна такса /дължима авансово, съгласно чл. 80 ЗЧСИ/, която изчислена при размер на адвокатското възнаграждение от 200 лева е в размер от 218,21 лева.

Само разноските, сторени в съдебното производство по обжалване на постановлението са дължими на жалбоподателя - за ДТ от 25 лева и адвокатско възнаграждение от 360 лева с ДДС и следва да му се присъдят.

Така мотивиран, Софийски градски съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на ЗАД ОЗК – З. АД, ЕИК: *******Разпореждане от 07.01.2020 година по изп.дело № 20199240401507 на ЧСИ рег. № 924, В ЧАСТТА, в която е отказано по искането на жалбоподателя намаляване на определеното като разноски в изпълнителното дело адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя за разликата от 350 лева до размер от 200 лева, както и в частта, в която е отказано намаляване на разноските по т. 26 от ТТРЗЧСИ и вместо това НАМАЛЯВА дължимите разноски за адвокат - до размер от 200 лева и дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в изпълнителното производство - до размер от 218,21 лева с ДДС.

ОСЪЖДА Н. К. Н. – П.,

ЕГН: ********** да заплати на ЗАД ОЗК – З. АД, ЕИК: *******сумата от 385 лева – разноски в настоящото производство.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.