Решение № 185 от 29.03.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. гр. Хасково, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Златка Ив. Бончева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20225640102843 по описа за 2022 година

Предявени са от С. В. Ш. с ЕГН:********** от гр.Х., ул.”*****” №**, със съдебен адрес гр. Х., ул.“*********“ №*, адв.В. М. Т., против ОУ „Любен Каравелов“, гр.Хасково, ул.“Видин“ №1, представлявано от директора М. З., със съдебен адрес гр.Х., ул.“********“ №**, адв.И. И., обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда /КТ/.

Ищцата твърди, че по силата на сключен между страните Трудов договор

№

974/11.09.2019г. работела при ответника като

„**********************“, до момента на прекратяване на договора със Заповед №1/16.09.2022г. Счита издадената заповед за незаконосъобразна, поради което обжалва същата в срок. Оспорва всеки един елемент на фактическия състав на цитираното уволнение, както и описаните фактически причини в заповедта, довели до прекратяване на трудовото й правоотношение. Сочи, че на 01.09.2022 година след приключване на отпуск се явила на работното си място, като същия ден Директорката представила новия учител по английски - г-жа А. П., а на нея било предоставено допълнително споразумение №835/01.09.2022г. за „*************" (Възпитател), което тя отказала да подпише. На 07.09.2022 г. на оперативка Директорката обявила нормативите и класните ръководители, при което ищцата установила, че тя нямала норматив, а класът на който била класен ръководител бил даден на г-жа А. П.. Тази информация била изнесена официално на учителски съвет на 09.09.2022г., след който, в обедната почивка, ищцата отишла до РУО Хасково за да разбере дали било редно на нейно място да се назначава друг преподавател, без прекратяване на трудовия й договор, както и причината да й бъде взет целия норматив и клас, след което се прибрала в училището преди края на почивката. Сочи, че през целия месец септември, разговорите им с Директорката били само в посока - или да 1 се съгласи да стане „възпитател“ или да си подаде молбата за напускане. Това я мотивирало на 14.09.2022 г. да подаде сигнал до МОН. На 16.09.2022 г. ищцата била извикана за връчване на процесната заповед. Твърди, че преди да я подпише поискала да проведе телефонен разговор с адвокат, при което заповедта й била взета от ръцете и й било казано или да подпише и вземе същата или ще бъде оформен отказ. Ищцата отказала да подпише заповедта без консултация и не получила екземпляр от нея. Тя не носела трудовата си книжка, поради липсата на представа за уволнението, поради което книжката останала неоформена. В понеделник, на 19.09.2022 година, ищцата отишла да занесе трудовата книжка и да си получи заповедта, но изобщо не била допусната в училището, като охраната на същото заявила, че имало изрична заповед за това. След няколко неуспешни опита да уреди трудовите си отношения с ответника, на 22.09.2022 година ищцата депозирала сигнал в ОИТ Хасково и на e-mail до ответника изпратила молба за предоставяне на документи и осигуряване на достъп до деловодството за оформяне на трудовата книжка, когато същата била оформена и ищцата получила препис от заповедта. Според нея, причината за рязката промяна в отношението към нея на Директорката било участието на ищцата в конкурс за Директор на училището, в който тя също била подала документи. Въз основа на изложената фактическа обстановка ищцата поддържа, че не била извършила описаните в заповедта нарушения. Дори да се приемело, че работодателят бил подведен и му били докладвани написаните в заповедта нарушения, то за същите не следвало да се налага най-тежкото дисциплинарно наказание.

Сочи, че основната работа на учителя била да преподава, както и всички дейности, свързани с учебния процес, а в същото време нейната преподавателска норма била отнета и за учебната 2022/2023 г й били дадени 0 /нула/ часа преподавателска норма. Така тя прекарвала по 8 часа в училището, като помагала на колегите си с каквото може, без да имала задължението да го прави. Ето защо, оспорва тежестта на докладваните нарушения, тъй като същите не касаели учебния процес. Поддържа, че при издаване на процесната заповед били допуснати формални нарушения на закона. На първо място налице било нарушение по чл. 193 от КТ. Сочи, че на 13.09.2022г. тя получила заповед за даване на писмени обяснения във връзка с нарушения на трудовата дисциплина, изразяващо се в неспазване на работното време. Тъй като така формулирано в закона нарушение „неспазване на работното време“ липсвала, ищцата нямала представа за извършване на какво точно нарушение била обвинена, поради което не била предоставила писмени обяснения. Едва с връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение тя разбрала, че работодателят се позовал на дисциплинарни нарушения „преждевременно напускане на работа“ и „неуплътняване на работното време“ и в този смисъл твърди, че по описаните в процесната заповед нарушения не й били искани обяснения. На следващо място, ищцата поддържа че било допуснато нарушение на чл.195 ал.1 от КТ при издаване на процесната заповед. В нея било изписано, че се наказва за „...следните извършени системни нарушения на трудовата дисциплина: неуплътняване на работното време и преждевременно напускане на работното място...''', но законовото основание 2 за налагане на това наказание било предвидено в чл.190, ал.1, т.З от КТ, каквото липсвало в заповедта за дисциплинарно уволнение. От друга страна, в началото на заповедта било цитирано като основание чл.190, ал.1, т.1 от КТ, а съгласно този текст било необходимо да има констатирани три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час, а посочената в заповедта квалификация на нарушението „неуплътняване на работното време“ не отговаряло на фактическия състав по чл.190, ал.1, т.1 от КТ, като преждевременно напускане изобщо не било констатирано от работодателя. В издадената заповед липсвали и мотиви за налагане на дисциплинарното уволнение.

Единственото описано като мотиви било, че „Нарушенията представляват грубо нарушение на трудовата дисциплина и установените правила за работа в ОУ „Любен Каравелов", като за същите и тяхното извършване лицето не дава обяснения", но това описание не представлявало мотиви, а от друга страна ищцата не дала обяснения, тъй като нарушенията не били конкретизирани и тя не знаела за какво точно трябвало да дава обяснения.

Оспорваната заповед противоречала и на целите на закона. Според ищцата, описаните в процесната заповед нарушения били само формален повод за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че уволнението й се дължало на участието й в конкурс за директор на училището. Впоследствие й бил отнет преподавателския норматив и тя нямало какво да работи, а на нейно място било назначено друго лице и трудовия й договор следвало да бъде прекратен, но не по този начин. Сочи, че целта на заповедта следвала да бъде прекратяване на трудовото правоотношение, а не да се търси дисциплиналната й отговорност за нарушения, които не била извършила.

Ищцата посочва още, че в резултат на незаконосъобразното й уволнение останала без работа. В началото била сигурна че ще си намери работа, но поради началото на учебната година се оказало, че всички училища вече били ангажирали необходимите им преподаватели, поради което тя се регистрирала в бюрото по труда, но забавата в регистрацията я лишила от полагащото се обезщетение от НОИ и в момента тя била без никакъв доход.

Това й давало основание и да претендира обезщетение за оставането си без работа, но за не повече от 6 месеца.

Предвид гореизложените съображения се иска постановяване на решение, с което да се отмени като незаконно дисциплинарното наказание, наложено с обжалваната заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата; да бъде възстановена на предишната си работа в ответното училище; да бъде осъден работодателя да й заплати обезщетение поради незаконно уволнение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което ищцата е останала без работа за периода от 19.09.2022г. до 19.03.2023г. в размер на 2 000 лв. месечно, но не повече от 12 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в предвидения от закона срок по чл.131 от ГПК, с който оспорва изцяло исковете като 3 неоснователни и счита, че следва да се отхвърлят. Оспорва изложените в исковата молба твърдения. Поддържа, че при издаване на процесната заповед за уволнение не били допуснати твърдяните в исковата молба нарушения, а производството по налагане на дисциплинарно наказание било проведено законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на трудов договор от 11.09.2019г. ищцата е назначена на длъжност „*********************“ в ответното училище, за да замества Е.

С., старши учител, до завръщането й. Със заповед от 13.09.2022г. от ищцата са поискани писмени обяснения във връзка с нарушение на трудовата дисциплина на 02.09.2022г., 09.09.2022г. и 12.09.2022г., изразяващо се в неспазване на работното време, установено по КТ, които да представи в тридневен срок. Със заповед от 16.09.2022г. ищцата е наказана с дисциплинарно уволнение на основание чл.195 ал.1 вр.190 ал.1 т.1 вр.чл.188 т.3 от КТ, като на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. В заповедта е отразено, че е връчена на ищцата на 16.09.2022г. при условията на отказ.

Видно от приложената с исковата молба регистрационна карта ищцата е регистрирана в Бюрото по труда на 01.11.2022г. С отговора на исковата молба е приложен протокол за депозирана от ищцата молба относно осигуряване на достъп до деловодството на ОУ „Любен Каравелов“ във връзка с оформяне на трудовата й книжка на дата 20.09.2022г. и предоставяне на трудовата книжка на работодателя на 21.09.2022г. Като доказателства по делото се представят длъжностна характеристика, връчена на ищцата на 11.09.2019г., фишове за заплати, дипломи за завършени различни степени на образование от ищцата, констативен протокол от 10.10.2022г. за извършена проверка в ответното училище от РУО-Хасково, подаден от ищцата сигнал до Дирекция „Областна инспекция по труда“, гр.Хасково, отговор на така подадения сигнал и решение от 14.11.2022г., постановено от ИА „Главна инспекция по труда“.

От показанията на разпитания по делото свидетел К. П. К. се установява, че работила като „******************“ в ответното училище.

Твърди, че на 02.09.2022г. й бил първият работен ден след отпуск. Същият този ден, като дошла в учителската стая към 8ч., ищцата била там. Св.К. стояла в учителската стая около час, след което имала друга работа, приготвяла си нещата за предстоящото й пенсиониране. Свидетелката твърди, че последният й работен ден бил 12.09.2022г., когато излязло решението за пенсионирането й. На този ден 12.09.2022г. ходила до НОИ и се върнала към 15ч. в училище, тогава видяла ищцата, която й помагала да си прибере последно нещата в хранилището. Това продължило до края на работния ден.

От показанията на разпитаните по делото свидетели М. И. П., З. Н. Г. и П. З. Д. се установява, че първите две заемат длъжността „***************“ в ответното училище, а третата работи като

„*********************************************“ от 01.07.2022г., а преди това като „**********************“. От показанията на свидетелите П., Г. и Д. става ясно, че срещу ищцата е имало множество оплаквания от 4 страна на родители и ученици. Твърдят, че на 01.09.2022г. със заповед на директора на училището била създадена комисия, в която участват и трите, която да следи за спазване на работното време и в частност да следи отсъствията на ищцата, времето, когато идва на работа и съответно си отива.