Решение № 8747 от 15.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8747

.......................... 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ................................. при участието на секретаря .......................... като разгледа докладваното от ........................ Гражданско дело № 20241110147499 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на ........................, ЕИК ........................ срещу ................. адрес .......................... .........................., с която са предявени обективно кумулативно съединени главен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сума в размер 577,37 лева, с включени ликвидационни разноски в размер на 10 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № ................... за настъпили имуществени вреди на лек автомобил марка ..................... – спукан маслен картер, вследствие на преминаване на .......................... през несигнализирано и необезопасено препятствие – дупка с остри ръбове, на пътното платно в .......................... на ул. ........................, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – ..................... г., до окончателното плащане, както и акцесорен осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер 202,55 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от ...........................

В исковата молба се твърди, че на .......................... в гр. .................. движение на лек автомобил марка ..................... по ул. ...................... било реализирано пътно-транспортно произшествие – преминаване през несигнализирано и необезопасено препятствие – дупка с остри ръбове, на пътното платно в .......................... на ул. ........................, за което бил съставен на място Протокол за ПТП № ...................../.......................... от органите на 1

МВР. В резултат на произшествието настъпили материални щети по МПС – спукан маслен картер. Към датата на ПТП за процесния лек автомобил било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка ...................... при уговорено покритие клауза ...................... по застрахователна полица № ......................... със срок на валидност от .......................... След като застрахователят бил уведомен за настъпване на произшествието била образувана преписка по щета № ................... за настъпили имуществени вреди на лек автомобил марка ...................... Щетите били оценени на сума в размер 567, 37 лева за вложени части, боя, други материали и труд, която сума била платена от ищеца на ............. г. с платежно нареждане № ...................... Счита, че отговорност за вредите носи ответникът, тъй като същият отговаря за поддържането на общинския път, на който е настъпило процесното ПТП.

Твърди, че е поканил ответника с писмо с изх. № ..................., получено от ........................... да възстанови изплатеното обезщетение, както и 10 лева ликвидационни разноски, но плащане не последвало. Поддържа, че поради това ответникът изпаднал в забава и претендира обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от ...........................

Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника – Столична община, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди, че между ищеца и собственика на увреденото МПС не е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение, доколкото към исковата молба не били приложени общи условия, поради което не можело да се установи дали същите са приети от застрахования. Сочи, че не се установява мястото на настъпване на процесното ПТП, наличието и видът на твърдяното препятствие на пътното платно и неговите размери, характерът и размерът на твърдените вреди. Оспорва посочения в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП. Оспорва представения по делото Протокол за ПТП, относно констатациите на посетилите произшествието компетентни органи, както и по повод посочения механизъм на ПТП и настъпилите вреди. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и твърдените за настъпили щети по застрахованото при ищеца МПС. Навежда възражение за съпричиняване от страна на водача на процесното МПС. Счита, че е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като излага съображения, че скоростта на движение не била съобразена с пътните условия, а водачът не е направил опит да избегне опасността. Излага, че липсвали данни увредените части да са били в изрядно състояние преди настъпване на ПТП. Счита, че претенцията е предявена в завишен размер.

Моли за отхвърляне на предявените искове респ. намаляване размера на обезщетението. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 вр. чл.

45 ЗЗД:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, 2 което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.

От приетата по делото комбинирана застрахователна полица № ........................ със срок на валидност от .........................., както и от приетите по делото документи по застрахователната преписка по щета № ..................., се установява, че към датата на ПТП – .........................., между ищеца и собственика на увредения лек автомобил марка ....................., е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане ..................... Застраховката е сключена при условията на клауза ......................., при която застрахователят дължи обезщетение за частични щети, настъпили при ПТП по смисъла на българското законодателство, каквото е налице в настоящия случай. Неоснователно е възражението на ответника, че не е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение, доколкото към исковата молба не били приложени общи условия, поради което не можело да се установи дали същите са приети от застрахования. Към исковата молба са приложени общи условия, които видно от застрахователната полица са приети от застрахования.

От приетите по делото като писмени доказателства документи – Протокол за ПТП № ...................../.........................., съставен от полицейски служител от ОПП на СДВР, след посещение на място, уведомление за настъпило застрахователно събитие, депозирано пред застрахователя на .................... г., както и от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля С. Г. Л.-Л., водач на процесното МПС, и приетото неоспорено от страните заключение на САТЕ, се установява, че в срока на застрахователното покритие на договор за имуществено застраховане, на .......................... в гр. ................. водачът на лек автомобил марка ..................... – свидетелят С. Г. Л.-Л., по време на движение по ул.

......................, кв. ...................., претърпява ПТП, като преминава през несигнализирано и необезопасено препятствие – дупка с остри ръбове, находяща се на пътното платно в .......................... на ул. .........................

Вследствие преминаването през дупката са настъпили материални щети по процесното МПС – спукан маслен картер, което обстоятелство се установява от заключението на САТЕ, от преписката по образуваната при ищеца щета, както и събраните гласни доказателствени средства. Съдът кредитира показанията на свидетеля Л.-Л., доколкото същите са резултат от непосредствени нейни възприятия, безпротиворечиви са и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на САТЕ и разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание. От гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля С. Г. Л.-Л., както и от приетото и неоспорено от страните по делото заключение на САТЕ се 3 установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е преминаването на лек автомобил марка ..................... през дупка на платното за движение, която не е била обозначена и сигнализирана. Видно от заключението на САТЕ е, че посочените от застрахователя повреди на лек автомобил марка ..................... отговарят на описания в заявлението за щетата и в протокола за ПТП механизъм на ПТП, както и че вредите са настъпили в причинна връзка с описания механизъм на ПТП.

Във връзка с оспорването на протокола за ПТП, направено от ответника, относно констатациите на посетилите произшествието компетентни органи, съдът съобрази следното:

В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.

179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление - решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г. на ВКС, II ТО, решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на ВКС, I ТО, решение № 98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО, решение №15/25.07.2014 г. по т. дело № 1506/2013г. на ВКС, I ТО. В последните във връзка с доказателствената сила на протокола за ПТП, отчитайки разликите при издаването му, е прието, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава.

С оглед на гореизложеното, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му, в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.

В посочената хипотеза, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на 4 произшествието и други. От значение за преценката на възприетите от длъжностното лице факти е времеотстоянието на извършения от него оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП. Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на произшествието, рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП. Ето защо, вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, поради което ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, или назначаване на вещи лица (като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи), ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава. Страната, на която документът се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа.