Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1261 от 22.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 18863/2025
Вид
Решение № 1261
Подписан
22.01.2026
Състав
ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 241 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 241 , ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1261 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110118863 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 250 ГПК и чл. 248 ГПК.

С молба от 17.11.2025 г. ответникът В. П. отправя искане към съда да бъде допълнено решението с произнасяне по реда на чл. 241 , ал. 1 ГПК.

Изтъква се, че в отговора на исковата молба е направено искане за разсрочване на задължението, като са представени доказателства.

В срока за отговор е постъпил такъв от ищеца на 11.12.2025 г., с който последният е заявил, че искането за разсрочване е неоснователно, доколкото крайният срок по договора за кредит е настъпил.

С молба с вх. № 376604 от 18.11.2025 г. ответникът В. П. отправя искане да бъде изменено решението в частта на разноските. Отправя искане за присъждане на адвокатско възнажраждение в пълния претендиран размер.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор на молбата по чл.

248 ГПК.

Съдът като съобрази направените искания, както и доказателствата по делото, и взе предвид становищата на страните, намира следното:

По искането по чл. 250 ГПК:

Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице и в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 241, ал. 1 ГПК и изпълнението на задължението следва да бъде разсрочено.

Към отговора на исковата молба ответникът отправя искане за разсрочване на изпълнението по чл. 241 ГПК и представя разпореждане от 1

01.12.2024 г. от НОИ, ТП – Благоевград, с което отпуснатата пенсия на В. И.

П., считано от 01.10.2024 г. след преизчисляване е в размер на 1469,86 лева , както и трудов договор от 16.06.2023 г. , съгласно който В. И. П. получава основна месечна заплата в размер на 1200 лв.. Към отговора на исковата молба ответникът представя и удостоверение за кредитни задължения от Банката ДСК АД от 20.03.2025 г., съгласно което същият ползва заем в размер на 56 035 лева със срок на изплащане от 120 месеца, крайна падежна дата 19.01.2032 г. и размер на месечната вноска 627,84 лева.

Искането по чл. 241 ГПК е процесуално допустимо (така и т. 14 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Настоящият състав намира, че с оглед установеното имуществото състояние на ответника, намира че искането за разсрочване се явява основателно. При определяне размера на сумата, дължима месечно, следва бъдат съобразени размерът и вида на дълга съгласно решение № 19962/05.11.2025 г. по делото , а именно главница в размер на 3862,44 лева, ведно със законната лихва от 30.12.2024 г., съпоставен към размера на минималната работна заплата за страната , определен с ПМС № 243 от 13.11.2025 г. в размер на 620,20 евро, както и фактът, че ответникът полага труд и получава пенсия, като на тази база съдът определя равни месечни вноски, всяка от които в размер на 410,20 лева (210 евро). Тази сума подлежи на плащане всеки месец на 25-то число /падежна дата по договора за кредит/ до окончателното погасяване на всички процесни задължения на ответника към ищеца, включително тези за законна лихва върху главницата.

Ето защо , съдът намира, че следва да допълни постановеното по делото решение по искането на ответника за разсрочване на изпълнението съгласно гореизложеното.

По искането по чл. 248 ГПК:

Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.

В мотивната част от Решение № 19962 от 05.11.2025 г. по делото, съдът е изложил подробни мотиви относно отговорността за разноските в производството, към които препраща. Посочена е и съдебна практика, обосноваваща решаващия извод на състава.

Поради изложеното, съдът не намира основание да измени решението в частта на присъдените разноски. Молбата за изменение на решението в частта на разноските следва да се отхвърли.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА на осн. чл. 250 ГПК Решение № 19962/05.11.2025 г. по гр.д.

№ 18863/2025 г. на Софийски районен съд, 166 състав, КАТО РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 ГПК изпълнението на дължимата съгласно Решение № 19962 от 05.11.2025 г. по гр.д.№ 18863/2025 г. на СРС, 166 състав 2 сума, представляваща главница в размер на 3862,44 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.12.2024 г. и ПОСТАНОВЯВА В. И. П., ЕГН ********** да заплаща на **********, ЕИК ********* сумата от 410,20 лева (210 евро) месечно, дължима на 25-то число на всеки месец, считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното изплащане на вземането.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на ищеца, посочена в исковата молба: IBAN: *************** BIC: BUINBGSF **********

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 376604 от 18.11.2025 г. В. И.

П. чрез адвокат А. Д. за изменение на Решение № 19328 от 28.10.2024 г. по гр.д. № 68274/2023 г. по описа на СРС в частта на разноските.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3