Разпореждане № 133507 от 19.09.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 133507 гр. София, 19.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Частно гражданско дело № 20241110154695 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, във връзка с чл. 146, ал. 2 от ЗЗП.

Подадено е заявление от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133 срещу А. И. И., ЕГН **********, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: сумата от 698,20 лв. – главница, 40,76 лв. – договорна лихва, 176,13 лв. – мораторна лихва, сумата от 385,43 лв. – неплатени дължими такси, сумата от 350,16 лв. – договорна неустойка.

Процесното вземане е за задължения по договор за потребителски кредит № 372294, сключен на 17.11.2019 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД като заемодател и А. И. И. като заемополучател. Процесното вземане е било прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Сити Кеш“ ООД – цедент, и „АПС Бета България“ ЕООД – цесионер.

Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи от договора за кредит.

По отношение на чл. 6.2 от договора, вр. чл. 33, ал. 1 от Общите условия (ОУ) клаузата представлява неустойка, която предвижда, че при неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчител или банкова гаранция като обезпечение на задълженията за главница и възнаградителна лихва, в тежест на заемополучателя се начислява неустойка, платима разсрочено заедно с вноските по погасителния план. Уговорена по този начин неустойката обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на 1 задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа за добросъвестност. Уговорена по този начин неустойката задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка при неизпълнение, което я прави неравноправна по см. на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, защото създава съществена и необоснована неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията. Така и очевидно клаузата не цели обезпечаване на задължението, а цели да е в ущърб на потребителя, защото въвежда още един сигурен източник на доход на икономически посилната страна. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. пар. 1 ДР от ЗПК. Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП, касателно оценката на кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.

Клаузата от договора, която препраща към Тарифата, е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съответно начислените „такси“ и „разходи“ са въз основа на нищожна клауза.

Следователно заявлението следва да се отхвърли за претендираните неустойки и разходите за събиране на вземането, а в останалата част следва да се издаде заповед по чл. 410 от ГПК, като на заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на уважената част от вземането, или сумата от 18,26 лв. за държавна такса и 27,69 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133 срещу А. И. И., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта, с която се иска заплащане на следните суми: сумата от 385,43 лв. – неплатени дължими такси, сумата от 350,16 лв. – договорна неустойка по договор за потребителски кредит № 260920, сключен на 18.01.2019 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД като заемодател и А. И. И. като заемополучател.

2

УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може да предяви осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.

Разпореждането може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Софийски градски съд.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3