Решение № 199 от 12.09.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Враца, 12.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Т.

Борис К. Динев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20251400500294 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 335/23.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 3329/2024 г. по описа на Районен съд-Враца, е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, вр. чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние / ЗПФУР/, че К. И. Т. дължи на „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК ***, сумата от 700,00 лева, представляваща непогасена главница по сключения помежду им Договор за кредит „Екстра“ № *** от 21.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2024 г. до окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена Заповед № 1098/07.06.2024 г. по ч. гр. дело № 1808/2024 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, I състав.

Със същия съдебен акт са отхвърлени като неоснователни предявените от „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК ***, против К. И. Т. установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК за сумата от 105.00 лева - договорна лихва за периода от 21.01.2024 г. до 21.05.2024 г. и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 13,90 лева, представляваща лихва за забава за периода от 22.01.2024 г. до 03.06.2024 г., за които суми е издадена Заповед № 1098/07.06.2024 г. по ч. гр. дело № 1808/2024 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, I състав.

С оглед изхода на спора първоинстанционният съд е осъдил на основание чл.78, ал.1 ГПК К. И. Т. да заплати на „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК ***, сумата от 790,69 лева - разноски в производството по гр. дело № 1

3329/2024 г. по описа на РС Враца, съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 363,29 лева - разноски за заповедното по ч. гр. дело № 1808/2024 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, I състав, съразмерно с уважената част от установителните искове.

С въззивна жалба вх.№ 8669/12.06.2025 г., подадена от адв.К. К., в качеството му на особен представител на ответника К. И. Т., решението се обжалва в частта, в която е уважен предявения от "КРЕДИТ ИНС" АД установителен иск и ответникът е осъден да заплати деловодни разноски за заповедното и съдебното производство.

В жалбата се поддържа, че в атакуваната част решението е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че по делото няма данни ответникът да е автор на нито един от приложените към исковата молба документи, както и че същите нямат характера на годни доказателства.

Изразява се несъгласие с изводите на районния съд, че процесният договор за кредит е подписан от ищеца с електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от Закона за електронните документи и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, във вр. с чл.3, т.10 от Регламент (ЕС) І 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Особеният представител на въззивника счита, че в конкретния случай по делото липсват технически или електронни записи в подкрепа на това, че договорът е подписан по описания от ищеца и възприет от районния съд начин, както и че въобще липсват доказателства ответникът да е титуляр на някакъв електронен подпис. Намира също така, че представената електронна кореспонденция, проведена във връзка с кандидатстването за кредит, не позволява еднозначно установяване на авторството на изявлението от страна на ответника, като сочи, че законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. Развива съображения, че върху представения по делото Договор за потребителски кредит "Екстра" № ***/21.12.2023 г. няма отбелязване, че е подписан при спазване на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ от ответника, а едностранно извършеното от ищеца вписване на данните на ответника в приложения договор на хартиен носител, който също не носи негов подпис, няма доказателствена сила по арг. от чл.180 ГПК.

Посочва, че тези аргументи важат и по отношение на ищеца, тъй като липсват доказателства, че договорът е подписан от негов представител.

В жалбата се посочва, че при липсата на доказателства за наличие на валидно сключен договор за кредит, представеното нареждане за превод на сумата 700,00 лв. не е достатъчно за доказване претенцията на ищеца.

Въззивникът счита, че при постановяване на решението си районният съд не е съобразил, че ищецът не е доказал наличието на предоставена и разменена преддоговорна информация с ответника под формата на Стандартен европейски формуляр. Навежда доводи, че договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като се договарят необосновано високи цени, третират се неравноправно икономически слаби участници в оборота и се използва недостига на материални средства на един субект за налагане на другата страна на неизгодни условия.

Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне изцяло на предявените искови претенции.

2

Постъпил е отговор вх.№ 9738/30.06.2025 г. от "КРЕДИТ ИНС" АД, подаден чрез адв.Р. Д., в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Навеждат се доводи, че въззивникът не сочи никакви нови обстоятелства или доказателства, които да предполагат различен изход на делото. Изразява се несъгласие с твърдението на особения представител на ответника, че не е бил сключен договор. Твърди се, че такъв договор е валидно сключен по електронен път. Развиват се съображения, че представените по делото документи – заявка за кредит, договор за кредит и общи условия, представляват електронни изявления, които се считат за подписани при условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ. Посочва се, че представеният в писмен вид договор представлява възпроизвеждане на електронния документ върху хартиен носител и този заверен от страната препис е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и за съдържанието му. В тази насока се позовава и на практика на ВКС. По отношение подписването на договора, се сочи, че същият съдържа електронно изявление /попълнен електронен формуляр/ и доколкото не съдържа характеристиките на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.2 и ал.3 ЗЕДЕУУ, то следва да се приеме, че е подписан с обикновен електронен подпис. Излагат се аргументи, че действително значение на подписан саморъчен документ е придадено само на този електронен документ, към който е прибавен квалифициран електронен подпис, но разпоредбата на чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ допуска страните да се съгласят в отношенията помежду им да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен, като в случая такава уговорка се съдържа в чл.1.10. от ОУ, представляващи неразделна част от договора за кредит. Сочи се още, че в заявката на ответника фигурира информация, която е логически свързана единствено с ответника и той лично я е предоставил на кредитора при кандидатстването, поради което следва да се счита, че е нейн автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни, а в случай, че е била извършена злоупотреба със същите, то той би следвало да е сигнализирал съответните органи.

На следващо място в жалбата се посочва, че с въвеждането на личните данни на кредитополучателя на интернет страницата на кредитодателя и изпращането на съгласие/потвърждение потребителят изразява волята си за сключване на договора и приема общите условия. Твърди се, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР, като се излагат подробни доводи относно начина, по който се предоставя кредит от разстояние. Поддържа се, че в случая е възникнало редовно правоотношение, доказано с представения с исковата молба Договор за кредит "Екстра" № ***/21.12.2023 г. и с приетата и неоспорена от ответника разписка от "Изипей" АД, която е подписана лично от ответника.

Прави се искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдбен акт.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК се свеждат до служебно произнасяне по валидността на обжалваното 3 решение и по допустимостта на същото в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност и при ясно формирана воля, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка с упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост в обжалваната част.

За да се произнесе по правилността на съдебния акт в обжалваната му част, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районният съд е сезиран със заявление на "КРЕДИТ ИНС" АД, ЕИК ***, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу К. И.

Т., ЕГН **********, за следните суми: 700,00 лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „Екстра“ № ***, сключен на 21.12.2023 г. между „ КРЕДИТ ИНС” АД и К. И. Т.; сумата от 105,00 лв. - договорна лихва, дължима за периода от 21.01.2024 г. до 21.05.2024 г.; сумата от 13,90 лв. – законна лихва за забава, дължима за периода от 22.01.2024 г. до 03.06.2024 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; както и разноските по делото в размер на 25,00 лв. – държавна такса, пропорционално на уважената част от заявлението и 1000,00 лв. – адвокатско възнаграждение, пропорционално на уважената част от заявлението.

В заявлението се сочи, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство "Екстра" № ***/21.12.2023 г., сключен между К. И. Т., в качеството му на кредитополучател, и "КРЕДИТ ИНС" АД, в качеството му на кредитодател.

Пояснява се, че договорът е сключен онлайн във формата на електронен документ при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕУУ, след подадена от К. И. Т. онлайн заявка за отпускане на кредит чрез електронния сайт на дружеството: www.creditins.bg, която е одобрена и чрез партньорския офис на Изипей му е преведена исканата сума от 700,00 лв. срещу надлежно издадена и получена от него разписка. Посочено е, че съгласно изискванията на ЗПК на длъжника е предоставена преддоговорна информация, с която същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail "Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити". Сочи се също, че съгласно условията на сключения договор кредитодателят е поел задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението е платимо ведно с главницата на 8 броя равни месечни вноски с посочени в договора падежи. Твърди се, че до датата на подаване на заявлението кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили до 21.05.2024 г., поради което служителите на дружеството са изпращали напомнителни писма на посочения електронен адрес, съобщения на посочения телефонен номер и са 4 осъществявали телефонни обаждания, но въпреки това К. Т. не е извършил никакво плащане. Посочва се, че е настъпила предсрочна изискуемост на всички задължения, съгласно т.9.2 от ОУ, приложими към договора за потребителски кредит, поради което главницата се претендира изцяло, договорната лихва – за вноските с настъпил падеж, а на основание чл.86 ЗЗД се претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочената главница до датата на подаване на заявлението. Претендира се и присъждане на направените в заповедното производство разноски в размер на 25,00 лв. – държавна такса и 1 000,00 лв. – адвокатско възнаграждение.