Определение № 294 от 31.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 294 гр. Пловдив, 28.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

ЧЛ.ве:

Надежда Л. Махмудиева

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20235000500343 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№ 20314 / 22.06.2023 г. от К. Й. М.

,действаща като ЕТ „ К. М. - К. М.. „ ,представлявана от адв.Р. Д. против определение № 1474/16.06.2023г. ,постановено по гр.д.1649/2023г. по описа на ОС – Пловдив , с което е върната на основание чл.130 от ГПК исковата й молба против „Л. „АД ,по която е образувано посоченото дело.Жалбоподателката счита определението за неправилно ,необосновано и незаконосъобразно и по съображенията ,изложени в частната жалба желае същото да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивски апелативен съд след като прецени събраните доказателства и съобрази изложеното в жалбата намира за установено следното :

Производството по делото ,по което е постановено обжалваното определение – гр.д.1694/2023 г. по описа на ОС – Пловдив ,е образувано по искова молба от К. Й. М. в качеството й на едноличен търговец с фирма „К.

М. - К. М. против „Л.“ АД, с които са предявени главни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение второ, чл. 26, ал. 1, предложение трето и чл. 26, ал. 2, предложение четвърто ЗЗД за : прогласяване на сключения помежду им на **** г. Договор за заем „Бизнес кредит“ № ***** за нищожен, тъй като заобикаля закона, противоречи на добрите нрави и е привиден; прогласяване на сключения помежду им на ******** г. Договор за заем „Бизнес кредит“ № ***** за нищожен, тъй като заобикаля закона, противоречи на добрите нрави и е привиден, а също и евентуални искове с правно основание чл. 29 ЗЗД за унищожаване на Договор за заем „Бизнес кредит“ № *****/**** г. и на Договор за заем „Бизнес кредит“ № *****/******** г., тъй като ищцата е била въведена в заблуждение да ги 1 сключи като едноличен търговец; съответно евентуални искове с правно основание чл. 28 ЗЗД за унищожаване на Договор за заем „Бизнес кредит“ № *****/**** г. и на Договор за заем „Бизнес кредит“ № *****/******** г., тъй като ищцата ги е сключила като едноличен търговец поради грешка и евентуални искове с правно основание чл. 33 ЗЗД за унищожаване на Договор за заем „Бизнес кредит“ № *****/**** г. и на Договор за заем „Бизнес кредит“ № *****/******** г., тъй като са сключени при явно неизгодни условия.

Съдът с обжалваното определение е установил ,че за вземания ,произтичащи от горепосочените договори са проведени заповедни производства по ч. гр. д. №№ 20225330116800/2022 г. и 20225330116801/2022 г. на РС – Пловдив ,по които дела кредиторът „Л.“АД „Л. „АД се е снабдил със заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист въз основа на тях,против които заповеди ищцата – длъжник не е депозирала възражение в срок и същите са се стабилизирали.

Предвид така установеното съдът е приел ,че след като изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК се е стабилизирала окончателно поради неподаване на възражение, след този момент възможността за оспорване на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен в хипотезите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, каквито факти в настоящия случай не се твърдят ,поради което е приел исковете са недопустими и на основание чл.130 от ГПК е върнал исковата молба.

Определението е правилно.Трайна е касационната практика ,която се споделя и от настоящия съд ,че неподаването на възражение по чл.414 ал.1 от ГПК ,какъвто е настоящия случай доколкото безспорно е ясно ,че за част от вземането – падежиралите главници и договорни лихви по двата атакувани договора към момента на подаване на заявлението, ответникът кредитор се е снабдил със заповеди по чл.417 от ГПК ,против които не са постъпили възражения ,има за последица създаване на стабилитет на заповедта и оспорването на фактите и обстоятелствата ,относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира ,което пък води до недопустимост на последващ исков процес за установяване нищожност ,респ. унищожаване на договорите ,въз основа на които са издадени заповедите. Ако длъжникът ,в случая ищцата ,е разполагала с възражения срещу правото ,установено със заповедта ,вкл. възражения досежно действителността на договорите ,от които произтича вземането ,но не ги е упражнила надлежно ,същите се преклудират. Оспорване на вземането в този случай е допустимо само в хипотезата на чл.424 от ГПК или в тази на чл.439 от ГПК ,каквито факти в случая не са въведени. Без значение е поддържаното в частната жалба ,че предмет на заповедните производства е само част от вземането по договорите доколкото стабилитета на заповедите по чл.417 от ГПК касае всички 2 правопораждащи вземането юридически факти и тяхното оспорване в последващ исков процес е недопустимо.

По така изложените съображения исковете ,по които е образувано производството по настоящето дело са недопустими ,както правилно е приел и първостепенния съд ,поради което обжалваното определение ,с което исковата молба е върната на основание чл.130 от ГПК е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното съдът ,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1474/16.06.2023г. ,постановено по гр.д.1649/2023г. по описа на ОС – Пловдив.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му страните с частна касационна жалба пред ВКС.

Председател: _______________________

ЧЛ.ве:

1. _______________________

2. _______________________

3