Решение № 379 от 28.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. София, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Хасъмска

Членове:

Емилия Александрова

Таня Кандилова при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20211100505907 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответницата В. М. М., срещу решение №20041902/13.02.2021 г. по гр. д. №7261/2020 г. на CPC, III ГО, 139 състав, с което съдът е издал заповед за защита срещу нея, в полза на КР. Д.

Т. и й е наложил мерки по ЗЗДН. Въззивницата е посочил в жалбата си в какво се състои порочността на решението- счита, че е неправилно. Изложила е съображенията си. Моли обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да отхвърли молбата за защита. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна КР. Д. Т. е подала възражение, с което счита жалбата за неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание въззивницата моли жалбата да бъде уважена.

В съдебно заседание въззиваемата страна моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, от ответницата в първоинстанционното производство, която има правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.

258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

С молба от 11.02.2020 г. КР. Д. Т. е поискала да се издаде заповед за 1 защита в нейна полза, срещу В. М. М. – внучка на молителката, за акт на домашно насилие, извършен на 12.01.2020 г. и за системно домашно насилие спрямо нея, извършено в последната една година, описвайки в какво се е изразявало насилието.

С решение № 20041902/13.02.2021 г. по гр. д. №7261/2020 г., CPC, III ГО, 139 състав е издал заповед за защита в полза на КР. Д. Т. , срещу В. М.

М., като й е наложил мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН- да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката, забранил й е на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН да приближава молителката на разстояние, по-малко от 100 метра, включително жилището на пострадалото лице, местоработата му и местата за социален отдих, за срок от 12 месеца, считано от 13.02.2021 г., наложил й е глоба в размер на 300 лв., осъдил я е да заплати държавна такса в размер на 25 лв. и разноски в размер на 400 лв.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Във въззивната жалба са наведени доводи, че съдът неправилно е приел, че с декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, със съдебномедицинското удостоверение от 17.01.2020 г. и с показанията на свидетелката Къналян, се е доказало извършването на твърдяното домашно насилие, тъй като обратни на твърденията на молителката са и показанията на свидетелите С.В. и Н.З..

Тези доводи са неоснователни.

Настоящата инстанция счита, че за посочените твърдения за извършено насилие на 12.01.2020 г. молителя е представил декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изхождаща от него като пострадало лице, на която следва да бъде придадена силата на доказателствено средство, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на основание само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, да бъде издадена заповед за защита в полза на декларатора по делото и пострадало лице за упражнено домашно насилие- декларацията индивидуализира акта на насилие по начина, по който същия е описан в редовната молба за защита /арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН/- описание на акта, дата, час- точен или приблизителен, място и начин на извършване на съответния акт и т. н. С нея се установява извършено физическо насилие (удари по лицето-шамари, ритане по левия крак), психическо и емоционално насилие (отправени обиди „вещица, луда, ненормална, алкохоличка, простачка, курва, лъжкиня, 2 глупачка, нахалница, ще ти сера на гроба, умри“), извършени от ответницата спрямо молителката, тъй като на посочените дати е нямало свидетелиочевидци. Още повече, че с оглед спецификата му, домашното насилие обикновено се извършва в отсъствието на свидетели, поради което и законодателят е предвидил облекчен ред за доказване извършването му от пострадалото лице. Посочените форми на домашно насилие засягат физическата и психологическата неприкосновеност на молителката, причинявайки й болка, стрес, унижение и негативни емоции.

С показанията на разпитаната в първа инстанция К.-М. се установява, че на посочената дата и час, свидетелката, при телефонен разговор с молителката, е чула изпищяването на последната, след като е чула някакво пререкание между нея и внучката й В., гласа на който е чула и познала. Чула е молителката да извика: “Удари ме, ритна ме по крака“. След няколко дни молителката й е показала крака си, който е бил посинял и е отишла да си вади медицинско. Свидетелката Т.-М. също дава показания за видяна от нея синина по крака на молителката след няколко дни, като преди това молителката и сина на свидетелката са й се обадили разтревожени да й кажат за инцидента.

В подкрепа основателността на молбата за защита е и представеното съдебномедицинско удостоверение

№14.01/2020 г., установяващо причинените увреждания на КР. Д. Т. , вследствие претърпяно физическо насилие, като съдебният лекар е констатирал, че увреждането може да се получи по време и начин, съобщен от прегледаната- на 12.01.2020 г., около 21 часа, вследствие удари по лицето и ритане по левия крак.

Останалите събрани в първоинстанционното производство гласни доказателства-показанията на свидетелите С.В. и Н.З., настоящия съд счита за неотносими към предмета на делото.

Въззивната инстанция намира за адекватни наложените от СРС мерки за защита, включително и размера на наложената глоба.

И във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, обуславящи основателността на жалбата.

Поради съвпадане крайните изводи на двете първоинстанционото решение следва да се остави в сила. инстанции,

Въззивницата, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, дължи заплащане на 3 държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.

С оглед изхода на делото, неоснователно се явява искането на въззивницата за присъждане на разноски, поради което следва да бъде оставено без уважение. Основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски, поради което съдът й присъжда такива в размер на 400 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20041902/13.02.2021 г. по гр. д. №7261/2020 г. на CPC, III ГО, 139 състав.

ОСЪЖДА В. М. М., с ЕГН********** да заплати държавна такса по сметка на СГС в размер на 25 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. М. М., с ЕГН********** за присъждане на разноски, като неоснователно.

ОСЪЖДА В. М. М., с ЕГН********** да заплати на КР. Д. Т. , ЕГН********** разноски в размер на 400 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4