Решение № 138 от 09.04.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Б. , 09.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Катя Бельова

Лилия Масева

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20201200501322 по описа за 2020 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №7964 от 02.10.2020 г., постановено по гр.д. №153/2020 г., РС – Г.Д. е отхвърлил като неоснователни предявените от Г. А. Д., ЕГН ********** от гр.Г.Д., обл.Бл. против "П.Т.П." ЕООД, ЕИК 101615862, със адрес на управление гр.Г.Д., обл.Бл., представлявано от управителите Б.ФР.Р. и Т.М.Ш., искове - да бъде отменена Заповед № 9219 от 06.12.2019 г., като незаконосъобразна, да бъде възстановен ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 5202.24 лева за времето, през което е останал без работа, считано от 09.12.2019 г. до 09.06.2020 г., което прави 867.04 лева месечно. С решението си, съдът осъдил Г. А. Д. да заплати на "П.Т.П." направените по делото разноски в размер на 184.70 (сто осемдесет и четири лева и седемдесет стотинки) лева.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от Г. А. Д., чрез пълномощника му адв. Р.Д..

Твърди се, че същото е неправилно и необосновано по следните съображения:

Навежда се изтекъл. довод, че срокът за оспорване на Заповедта за уволнение не е Твърди се, че са необосновани изводите на съда: относно заявеното от ищеца оспорване истинността на Заповедта за уволнение 1 относно нейното авторство и по същество относно компетентност на издалото я лице. Според въззивника оспорването било доказано, доколкото не са изписани имената на лицето, което е подписало заповедта, а това се установило едва след графологична експертиза, която не можела да санира липсата на посочване на издателя на заповедта; относно компетентност на лицето, което я е подписало. Според въззивника, тъй като в същата липсвало име н а лицето издало заповедта, то тя е незаконосъобразна, защото от нея е невъзможно да се установи нито кое лице е положило подписа, нито дали същото е имало работодателска компетентност и е могло да упражни правото на работодателя.

Необосновано съдът бил приел относно разликата в датите на извършеното съкращение, че било нормално процедурата да бъде удължавана и проведена с една заповед.

Твърди се в жалбата, че относно осъществената процедура от работодателя по съкращаване на щата, съдът не е обсъдил фактите в тяхната релевантност и последователносткакто и че работодателят е злоупотребил с правата си като е симулирал „съкращаване на щата на длъжност „механик, машинни инструменти“, без в действителност да го е извършил, защото длъжността съществувала и след уволнението на Д.. Районният съд превратно бил тълкувал и доказателствата относно поетапното „съкращаване в щата“, което бил извършил работодателя, за да избегне приложението на чл. 329 КТ.

Твърди се и, че разрешение за уволнение от Инспекцията п о труда не е било налично към момента на прекратяването на ТПО, защото Д. не е бил уведомен за това нито от работодателя, нито от ИТ, а освен това и ИТ не била представила исканите от съда преписи от регистри. Първостепенният съд бил приел „разрешението“ от ИТ за редовно и изобщо не бил обсъдил съдържанието на преписката, а именно не бил обсъдил довода за непълнота на преписката, за липсата на изискуемите от закона документи, въз основа на които Директорът на ИТ можел да вземе решението си.

Представеното извлечение било оспорено на две основания, а именно относно съдържание и достоверна дата. Определението на съда обаче касаело само оспорването на съдържанието, но не и достоверната дата, като необоснован бил отказът на съда да допълни протокола в частта на оспорванията. Преписката на ИТ не била пълна, поради което и не следвало да се дава исканото разрешение.

Според въззивника, имало данни за злоупотреба с права по чл.8, ал.1 от КТ от страна на ответника, предприемайки симулативно съкращаване на щата с единствена цел уволнение на работници, б е з действително да преустановява функциите на съкращаваните длъжности.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендират се сторените по делото разноски.

От въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Доказателственото искане за допускане и назначаване на съдебно техническа експертиза е оставено без уважение от въззивния съд, след преценка, че не са налице предпоставките на чл. 266, ал.3 ГПК.

2

В законовия срок е постъпил писмен отговор по въззивната жалба от другата страна. Иска се същата да се остави без уважение като неоснователна и да се потвърди атакуваното съдебно решение като правилно и обосновано. Не са претендирани разноски.

Доказателственото искане на въззиваемата страна за събиране на писмени доказателства е оставено без уважение след преценка, че не са налице предпоставките на чл. 266, ал.1 и 2 на ГПК.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочена е срещу първоинстанционен съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС е валидно, допустимо и правилно.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна поради следното:

Районен съд – Г.Д. е бил сезиран с обективно съединени искови претенции по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, предявени от Г. А. Д. от гр.Г.Д. против "П.Т.П." ЕООД, гр.Г.Д., представлявано от управителите Б.ФР.Р. и Т.М.Ш..

Въззивният съд намира, че констатациите на първоинстанционния съд относно твърденията на страните с исковата молба и писмения отговор не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Установява се по делото, че ищецът е работник по трудово правоотношение в "П.Т.П." ЕООД, гр.Г.Д., на длъжност "механик машинни инструменти". Издадено му е Експертно решение № 3918/07.11.2018 г. на Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ Бл., с което му е определена 50% трайно намалена работоспособност за срок от три години.

Като противопоказания са посочени тежък физически труд и токсична среда. Издадено му е и Експертно решение № 0887/27.02.2019 г. на Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ Бл., в което е отбелязана забележка, че по повод писмо изх.№ 022/06.02.2019 г. на управителя на „П.Т.П.“ относно целесъобразността на прекратяване на трудовия договор на Г.Д., заболяването на лицето попада в списъка по Наредба № 5/20.02.1987 г., т.е. не е целесъобразно уволнението му, тъй като това ще се отрази зле върху адаптацията на организма при евентуални други условия на труд и професии.

На 30.08.2019 г. Б.Р. - управител на ответното дружество, издал Заповед № 17 У103, с която променил длъжностното разписание на "П.Т.П." ЕООД, чрез съкращаване длъжността „механик, машинни инструменти“ от отдел „Технически персонал“, считано от 02.09.2019 г. и е разпоредил да се предприемат действия във връзка с прекратяване на трудовите договори на лицата, заемащи длъжността „механик, машинни инструменти“.

Във връзка с така издадената заповед, била проведена среща между ищеца, 3 ръководителя на отдел „Човешки ресурси“ в ответното дружество и юрист, отразена в протокол от 07.10.2019 г. Д. бил запознат със Заповед 17 - У103/30.08.2019 г. и бил уведомен, че му се предлага друга работа, съответстваща на здравословното му състояние. Предложена му била работа като „сортировач“, като работник в склад „Готова продукция“ или като работник в склад „Материали“, обяснявайки, че тези работни места са определени от работодателя за заемане от трудоустроени лица. Д. не се съгласил и поискал в този случай да бъде съкратен. Срещата приключва в 11.10 часа с предложение да помисли отново дали желае някое работно място, но в 14.00 часа при новата среща, Д. заявил, че се е запознал с работата на предложените му места и не желае да заеме нито едно от тях.

От управителя на ответното дружество била направено искане до Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ Бл. да дадат мнението си за прекратяване на трудовия договор на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ.

На 07.11.2019 г. за ищеца е издадено и експертно решение № 4015 на Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ Бл., с мнение, че във връзка с предстоящо уволнение на Г.Д., комисията е решила, че заболяването на лицето попада под закрилата на Наредба № 5 от 20.02.1987 г., т.е. не е целесъобразно уволнението му, тъй като това ще се отрази зле върху адаптацията на организма при евентуална промяна на условия на труд.

На 21.11.2019 г. управителят на ответното дружество изпратил до Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бл. искане да бъде дадено разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Искането било входирано в Дирекция „Инспекция по труда“ с вх. № 19114766/25.11.2019 г. Към писмото били приложени експертно решение № 3918/07.11.2018 г. на ТЕЛК към МБАЛ Бл. и експертно решение № 4015/04.11.2019 г. на ТЕЛК към МБАЛ Б., както и протокола от проведената с ищеца среща на 07.10.2019 г., при която му е предлагано да заеме друга длъжност.

На 03.12.2019 г., директорът на Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Б., с уведомление изх. № 19094572, на основание чл.333, ал.1, т.2 и т.3 от КТ във връзка с постъпило искане вх. № 19114766/25.11.2019 г. и след преглед на приложената по него документация, дал предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с Г. А. Д. на длъжност "Механик, машинни инструменти" на основание чл.328, ал.1, т.2 предл.2 от КТ "съкращаване на щата".

Във връзка с така издадената заповед №17 - У103/30.08.2019 г. за съкращаване на щата, от ищеца било изискано да представи документи дали се ползва от закрилата на чл.333 от КТ.

На 06.12.2019 г. ищецът представил декларация, че не е избран за представител на работниците и служителите по реда на чл.6, чл.7 и чл.7а от КТ, не е член на специален орган за преговори на европейски работнически съвет или представителен орган, не е член на синдикалното ръководство на предприятието, нито е бил такъв в предходните 6 месеца.

На същата дата - 06.12.2019 г., на Г.Д. било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение след изтичане на 30 дневен срок от получаването му, на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. 2 от КТ - съкращаване на щата.

Също на 06.12.2019 г., Б.Р. - управител на "П.Т.П." ЕООД издал процесната заповед № 9219, с която на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от Кодекса на труда прекратил трудовия договор на Г. А. Д., на длъжност „Механик, машинни 4 инструменти“, считано от 09.12.2019 г. Заповедта била връчена на ищеца на 06.12.2019 г. Като причина за прекратяване на трудовия договор е посочено съкращаване на всички щатове от длъжност „Механик, машинни инструменти“.

От така представените от ответника щатни разписания се установява, че отдел „Технически персонал“ към 02.09.2019 г. има 2 щата за механик машинни инструменти, а към 09.12.2019 г. няма щатове за тази длъжност. Представена е и заповед № 9174/11.10.2019 г. на „П.Т.П.“ ЕООД, с която на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от Кодекса на труда е прекратено трудовото правоотношение с друг работник, считано от 13.10.2019 г. - П.И.Д., заемащ същата длъжност - „Механик, машинни инструменти“.

По делото е назначена съдебно - счетоводна експертиза, заключението по която е, че последният пълен работен месец за ищеца, преди оставането му без работа е м.11.2019 г. За същия месец брутното му трудово възнаграждение е било в размер на 867.04 лв., поради което дължимото на ищеца обезщетение за оставането му без работа е в размер на 5202.24 лв. за период от 09.12.2019 г. до 09.06.2020 г.